Марко Поло: Пътеписът, който шокира средновековна Европа

Представете си следното. Вие сте на 17 и никога не сте напускали дома си. Баща ви и чичо ви, търговци, които са отсъствали през целия ви живот, се завръщат у дома, преди да тръгнат отново на следващото си пътуване. Само че този път вие се присъедините към тях.

Пътуването ще покрие 24 000 км и ще продължи 24 години. Ще видите неща, които не бихте могли да си представите и ще бъдете катапултирани във висшите ешелони на могъща империя. И в крайна сметка ще станете един от най-известните пътешественици в западната история. Това, което би могло да бъде очертанието на блокбъстър, е нищо повече от биографията на Марко Поло, разказва DW в свой специален материал.

Роден във Венеция през 1254 г., Поло пътува по Пътя на коприната, средновековен търговски път, свързващ Европа с Азия, между 1271-95 г., като прекарва 17 от тези години в Китай като видна фигура в процъфтяващата Монголска империя при Кублай Хан.

След завръщането си в Италия, Поло си сътрудничи с писателя Рустичело да Пиза, за да направи хроника на своето пътуване. Получената книга, „Il Milione“ (Милионът), известна на английски като „Пътешествията на Марко Поло“, в крайна сметка се превръща в средновековен бестселър. Тя е преведена на много езици и прочетена от всички грамотни, от принцове до свещеници. Твърди се, че дори Христофор Колумб носел копие.

Разказ, който „шокира“ европейците

Поло далеч не е първият европеец, пътувал до средновековен Китай, да не говорим за първия човек, документирал това. Според Хюнхи Парк, професор по история в City University of New York, мюсюлманските пътешественици са документирали както сухопътни, така и морски пътувания до Китай още през 9-ти и 10-ти век. Но във време, когато Европа била затворена и с поглед към вътрешността, Поло бил първият европеец, който внася информация за Китай в общото съзнание, но не отговаря на европейските очаквания.

Поло описал Монголската империя като велика цивилизация с големи градове.

Много европейци били шокирани. Той дори е бил набеден за лъжец“, казва проф. Парк.

Описанията на Поло се отклоняват от конвенциите, използвани от други западняци, които съобщават за неевропейски земи, обяснява Маргарет Ким, професор по чужди езици и литература в Националния университет Цинг Хуа в Тайван.

Преди и дори след Марко Поло, европейските пътеписци, когато описват чужди места и чужди хора, преподават морални уроци и религиозни доктрини. Но Поло няма такова чувство за религиозна доктрина. Изглежда, че в описанията си той се интересувал предимно от пейзажи и обичаи на различни части на света. Той е бил много светска личност.“

Използване на „имперския поглед“

Гледната точка на Поло го отличава от бъдещите описания на европейски пътувания, които до голяма степен са водени от желание за завладяване и перспектива за цивилизационно превъзходство.

„Марко бил изумен от богатството и силата на монголските владетели във време, когато се смятало, че Изтокът е богат и проспериращ в сравнение със средновековна Европа, така че отношението му било много различно от по-късните европейски изследователи и войнствени колонизатори“, каза Джан Лонгси , изтъкнат професор в Академията Йенчинг на Пекинския университет, обяснявайки, че бъдещите описания на Китай ще го определят като „изостанал“ и в „застой“, нищо близо до величието на Европа.

В Китай Поло става уважавана фигура в двора на хана. Въпреки че точната му позиция остава спорна, има широк консенсус, че той е бил виден държавен служител с дипломатически отговорности. Следователно той гледал на Монголската империя не като чужденец, а като вътрешен човек.

„Той напуснал Венеция като тийнейджър и прекарал най-формиращите средни години от живота си в Азия. Именно там, в Азия, той развил своя начин на мислене за света, който не може да се характеризира като чисто западен“, обяснява Ким.

Но той имал това, което бих нарекла „имперски поглед“. Той гледал на света като на разделен между повече или по-малко цивилизованите народи. Така че в света на Марко Поло вие сте или много цивилизован, донякъде цивилизован, или дивак.“

И за него, както посочва Ким, най-големият център на цивилизацията не бил този, който европейците очаквали, а по-скоро: Монголската империя на Кублай Хан.

Тълкуванията за пътешествията на Марко Поло?

Като източник на историческа информация, Поло имал своя справедлив дял от противоречия, голяма част от които се основават на сложността около книгата му. Няма нито един авторитетен ръкопис, вместо това съществуват около 140 различни версии. Ролята на съсценариста на Марко Поло Рустикело в създаването на книгата и възможното му влияние върху нейното съдържание също добавя слой несигурност, гледан по различен начин от историците.

Ким смята Поло за автор на книгата, отговорен за нейното съдържание и стил, и вярва, че Рустикело може да е наблюдавал копирането и разпространението. Джан обаче вярва, че докато Поло е бил източникът на информация, Рустикело може да е оформил съдържанието на книгата.

Рустикело, писател на романи, всъщност преразказва историите от Марко, вероятно с добавяне на фантастични цветове и детайли, които биха се харесали на средновековните читатели“, обяснява той.

И все пак в сравнение с някои други произведения на пътеписната литература от този период, „Пътешествията на Марко Поло“ определено показват сдържаност по отношение на въображаеми черти.

Липсата на очаквана информация за Китай и предполагаемата липса на потвърждаващи източници също карат някои историци, като видния синолог Франсис Ууд, да поставят под съмнение автентичността на наблюденията на Поло. И все пак днес историците са склонни да се съгласят, че ключовите наблюдения на Поло са толкова оригинални и толкова специфични, че не биха могли да бъдат измислени или да се основават единствено на разкази от втора ръка - въпреки че Поло и Рустичело изясняват в пролога на книгата си, че те също включват наблюдения от втора ръка в своя пътепис.

Учени, включително Парк, също са намерили потвърждаващи доказателства за наблюденията на Поло, включително в първични документи, идващи от китайски и ислямски източници, като например в писанията на Ибн Батута, прочутият северноафрикански изследовател от 14-ти век.

Марко Поло днес

Днес, 700 години след смъртта му, Марко Поло остава забележително известен, дори и от хора, които не са учени: американска игра в плувен басейн, луксозна модна компания, множество туристически фирми, дори „Snapchat за бумъри“, всички използват неговото известно име. И все пак уместността на Поло далеч надхвърля силата му на брандиране.

За Ким Поло показва, че „светът съдържа неща извън нашето въображение, които могат да обезпокоят и смущават, но ние можем да се адаптираме към това. Така че „имперският поглед“ не е собственост на никоя култура или цивилизация. И със сигурност не е единствената собственост на Запада.“

Що се отнася до Джан, той смята, че Поло ни напомня за време на повишено напрежение между голяма част от Запада и Китай, в което са възможни неантагонистични културни отношения.

Марко Поло предлага алтернативен модел на срещи и взаимоотношения Изток-Запад, които са изключително ценни за нас в днешния свят. Това е модел на взаимно разбирателство и сътрудничество, а не на яростно съперничество и конфликт.“