Депутатите задължиха Василев да преведе 1 млрд. лв. в Енергийния фонд
Без да е ясно откъде ще дойдат парите, с много нападки и в предизборен дух премина близо четиричасовият дебат

© ECONOMIC.BG / БТА
След близо четиричасов дебат Народното събрание задължи финансовия министър Асен Василев да покрие милиардния дефицит във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) през държавния бюджет. Решението бе прието с гласовете на всички политически партии (156 „за“), с изключение на „Продължаваме промяната – Демократична България“, които бяха против (50 гласа), трима гласуваха с "въздържал се". Проектът на решение беше внесен от Делян Добрев (ГЕРБ), Бойко Борисов (ГЕРБ), Делян Пеевски (ДПС) и Станислав Анастасов (ДПС).
С предложение на депутата от ГЕРБ Жечо Станков в решението бе добавена точната сума (оперативен дефицит от 1 млрд. лв.), която финансовото министерство трябва да прехвърли във ФСЕС. Поставеният за това срок остава 31 март тази година.
Споровете между депутатите преминаха в духа на предизборен дебат – от заплахи за увеличение на цената на тока за домакинствата заради дупката до множество обвинения към Василев, че е „обезкървил“ българската енергетика. В крайна сметка обаче, въпреки обясненията и нападките, не стана ясно най-важното: има ли пари и откъде ще дойдат?
Проблемът е сериозен
Дефицитът във Фонда беше определен като сериозен проблем от всички политически партии.
Според Делян Добрев за последните три години от Фонда „са иззети“ 5.411 млрд. лв. и „това не са върнати пари на бизнеса, а са пари, които са взети от бюджета и са похарчени незнайно за какво, но не за компенсации за бизнеса“.
Той направи и своя разбивка на парите по години и дати: Октомври 2021 г. АЕЦ „Козлодуй“ дава 450 млн. лв. на Министерство на енергетиката. Април 2022 г. НЕК дава 1.1 млрд. лв. за закупуването на зърно – зърно не беше купено „за хляб на всяка трапеза“. През месец май е платен дивидент от БЕХ в размер на 190 млн. лв. За периода март – юли 2022 г. от Фонда са източени 1.3 млрд. лв. към Министерството на енергетиката, МРРБ и МОН. През май 2023 г. е платен дивидент от БЕХ на стойност 291 млн. лв.
Според всички политически групи в парламента виновник за ситуацията е финансовият министър Асен Василев заради това, че е пренасочвал пари от Инструмента SAFE през Министерство на енергетиката към държавния бюджет.
Имаме проблем, откакто Асен Василев започна да взима парите от енергетиката“, каза Рамадан Аталай от ДПС.
„Има такъв народ“ също смятат, че основният виновник да се разглежда тази точка е Асен Василев, тъй като „той източи парите от българската енергетика“.
Според ПП-ДБ обаче причината за тази точка е само, за да може да се сипят обвинения към финансовия министър. Според тях тази година е различно и причината за дупката е в по-ниските цени на въглеродните квоти и по-ниските приходи, които влизат във Фонда от месечните приходи на производителите на електроенергия и от таксите за пренос.
„Вкарва се точката, за да може да се говори тук за Асен Василев“, коментира Искрен Митев от ПП-ДБ.
Според партията зад Василев, Фондът не зависи от бюджета, а от ценови решения на КЕВР, които регулират електрическата и топлинната енергия и те определят приходната и разходната част на Фонда.
Не виждам как ще бъде решен проблемът с това решение. От всичко казано дотук тази точка е политически удобна за нападки към финансовия министър“, смята Радослав Рибарски от ПП-ДБ.
И въпреки че почти никой не говори за това откъде биха могли да дойдат средствата, Радослав Чолаков от ГЕРБ призна, че „те няма да се намерят, защото ги няма“.
Цената на тока
Тезата на всички в дискусията бе, че финансовият дефицит във Фонда ще доведе до вдигане на цената на тока за битовите потребители с поне 15%, а това ще се отрази и на инфлацията.
Ако парите не бъдат възстановени от Министерството на финансите, КЕВР ще бъде принудена да повиши сметките на битовите потребители и бизнеса и ще рефлектира върху качеството на живот на гражданите", каза Павела Митова от "Има такъв народ".
Рибарски обаче контрира, че Фондът е натоварен с изключително големи разходи за високоефективно комбинирано производство – основно за топлофикационните дружества, като 1.1 млрд. лв. са предвидени за тях. По думите му се насажда страх, че за да се запълни дупката, такса "Задължения към обществото" трябва да бъде увеличена, повишавайки цените на тока, а вместо това може да се намали разходът за топлофикационните дружествата и конкретно за "Топлофикация София", за която е най-висок.
Припомняме, че само след няколко месеца ЕРП-тата излизат на свободния пазар и ще трябва да бъдат компенсирани за разликата между регулираната и борсовата цена, на която продават на потребителите, именно от спасителния фонд. За дупката в него се заговори преди няколко седмици, но тогава председателят му Диан Червенкондев заяви, че въпреки финансовите проблеми, ФСЕС е готов за либерализацията на пазара на ток. Очакванията му, спрямо сегашната цена на тока, годишно тези компенсации да възлизат на 300 – 400 млн. лв.