Мерките за ограничаване на въглеродните емисии вече подкрепят икономическия растеж

Все повече държави намаляват емисиите си на въглероден диоксид, докато икономиките им продължават да растат. Това опровергава десетилетия на твърдения, че климатичният напредък блокира икономическото развитие, пише Euronews.

Нов доклад на Energy and Climate Intelligence Unit (ECIU) анализира 113 държави, представляващи над 97% от световния БВП и 93% от глобалните емисии.

Използвайки най-новите данни от Глобалния въглероден бюджет за 2025 г., както и по-детайлна система за класификация от предишни изследвания, учените установяват, че под повърхността се случва „поразителна промяна“, при която разделянето между икономическия растеж и емисиите се превръща в „норма, а не в изключение“.

Какво представлява декуплирането?

Декуплирането на емисиите описва доколко една икономика може да расте, без това да води до увеличаване на въглеродните ѝ емисии. То може да бъде разделено на три категории.

Абсолютното декуплиране, което изследователите определят като оптималния резултат, е налице, когато емисиите намаляват, докато икономиката расте. Относително декуплиране се наблюдава, когато емисиите се увеличават, но по-бавно от БВП.

В другия край на спектъра е абсолютното рекуплиране – когато емисиите нарастват, а БВП намалява. Според доклада това е рядко явление, но може да се появи в „периоди на остър икономически стрес“, като например по време на пандемията от COVID-19.

Макар Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) да посочва, че дали абсолютното декуплиране може да бъде постигнато в глобален мащаб е „спорно“, прекъсването на връзката между БВП и CO2 е от съществено значение за постигането на климатичните цели, заложени в Парижкото споразумение.

Докладът признава, че използването на декуплирането като показател за напредъка в климатичните действия има своите ограничения.

Предишни анализи са установили случаи на декуплиране, които са били временни или чувствителни към това дали емисиите се измерват на териториална основа (емисиите, отделяни в рамките на географските граници на дадена държава) или на база потребление, което включва и емисиите от внасяни стоки.

Как намаляването на емисиите влияе върху икономическия растеж?

Докладът установява „широко разпространено“ декуплиране в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Африка, като много нововъзникващи икономики постигат „значителен обрат“ – преминавайки от ситуация, в която емисиите растат по-бързо от БВП, към абсолютно декуплиране.

В момента 92% от световния БВП и 89% от глобалните емисии са в икономики, които са постигнали относително или абсолютно декуплиране. Това е ръст спрямо 77% и за двата показателя през десетилетието преди Парижкото споразумение (2006 – 2015 г.).

В периода 2015 – 2023 г. държави, представляващи почти половината (46%) от световния БВП, са постигнали абсолютно декуплиране – разширявайки икономиките си, докато същевременно намаляват емисиите. Това представлява увеличение с 38% в сравнение с периода преди Парижкото споразумение.

Изследователите класифицират всяка държава в една от три категории: „последователни декуплери“, които са постигнали абсолютно декуплиране както през 2006 – 2015 г., така и през 2015 – 2023 г., и „подобряващи се“, които не са го постигнали в предпарижкия период, но са го направили през 2015 – 2023 г.

„Обрат“ е отчетен при държави, които са постигнали абсолютно декуплиране през 2006 – 2015 г., но не и през периода 2015–2023 г.

Къде се намира Европа?

По-голямата част от европейските държави са класирани като последователни декуплери, сред които Австрия, Белгия, България, Чехия, Германия, Дания, Испания, Естония, Финландия, Франция, Великобритания, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия и Швеция.

Резултатите се базират на емисии, изчислени според потреблението, за да се отговори на опасенията, че развитите икономики „изнасят“ емисиите си, като прехвърлят въглеродно интензивното производство към развиващите се страни.

Беларус, Швейцария, Гърция, Италия и Португалия са класифицирани като подобряващи се, докато Литва, Латвия и Словения са отчетени като случаи на обрат.

Някои от най-големите пропорционални намаления на емисиите са регистрирани в Западна Европа, включително в Норвегия, Швейцария и Великобритания.

„Декуплирането вече е норма“

Понякога ни казват, че светът не може да намали емисиите, без да жертва растежа“, казва Джон Ланг, един от авторите на доклада и ръководител на Net Zero Tracker в ECIU.

„Случва се точно обратното. Декуплирането вече е норма, а не изключение, и делът на световната икономика, който постига абсолютно декуплиране на емисиите, стабилно нараства.“

Ланг признава, че глобалните емисии на CO2 продължават да се увеличават, макар и с много по-бавен темп в сравнение с преди 10 години. Въпреки това той подчертава, че „структурната промяна е безспорна“.

Гарет Редмънд-Кинг от ECIU също приветства резултатите, като определя инерцията, създадена от Парижкото споразумение, като неудържима.

В световен мащаб в чистата енергия вече работят повече хора, отколкото в сектора на изкопаемите горива, а у нас индустриите, свързани с нетната нула, растат три пъти по-бързо от икономиката като цяло“, допълва той.

С ускоряването на заплахата от климатичните промени Редмънд-Кинг предупреждава, че нетната нула остава „единственото решение за спиране на все по-скъпите и опасни последици“.