Ефектът на доминото: Всяко закрито работно място в енергетиката на Перник носи риск за още три

Ако загубим едно работно място на миньор или енергетик, автоматично си отиват още три в обслужващите фирми. Тази предупредителна статистика даде тон по време на събитие за представяне на резултатите от мащабно проучване за косвено заетите лица в област Перник.

Докато първият етап на картографирането обхвана пряко заетите в мините и ТЕЦ-овете, второто изследване насочва прожектора към доставчици, малки бизнеси и семействата на енергетиците.

Кметът на Радомир, Кирил Стоев, и областният управител Георги Недев подчертаха, че времето за действие е ограничено. Основната цел е привличането на нови инвеститори, които да „стъпят“ на готовите кадри в региона, преди торнадото на трансформацията да е отнесло икономическата стабилност.

Искрен Найденов от Министерството на труда и социалната политика коментира, че е положен колосален труд в рамките на девет месеца, но подчерта, че за да бъде преходът плавен, всички трябва да работят в един екип. Той е категоричен, че финансови ресурси има, но те трябва да се инвестират в реални работни места, защото без конкретни инвестиционни планове социалната приемливост на прехода ще остане мираж.

Загуба на работни места

Огнян Атанасов от КНСБ подчертава, че съотношението при загуба на работни места е минимум 1 към 3, което означава, че за всяко заличено място в мините или централите, още трима души от обслужващия бизнес са пряко застрашени.

В региона на Перник картографирането вече е обхванало 6000 души, работещи в компании, които осигуряват ремонти, транспорт и логистика за енергийните гиганти. Тези хора представляват първата линия на „косвено заетите“ и са изправени пред идентични рискове с тези на миньорите.

Профилът им разкрива сериозни демографски предизвикателства, тъй като близо две трети от изследваните лица са на възраст над 50 години, а 77% са прехвърлили 40-те.

Виолета Иванова, зам-директор на ИССИО на КНСБ, отбелязва, че на 60% от тези работници им остават повече от 11 години до пенсиониране, което означава, че естественото напускане на пазара на труда не може да бъде решение на проблема със заетостта. Наложително е създаването на политики за адаптиране на тези опитни, но застаряващи кадри към нови икономически дейности.

Втората и третата група на картографирането добавят още по-черни краски към икономическата снимка на областта. Проучването на агенция „Тренд“, проведено сред над 1500 души, показва, че четири пети от малките фирми в региона – от ресторанти до фризьорски салони – се определят като засегнати от прехода.

Марио Нинов от КТ „Подкрепа“ акцентира върху социалната бомба в домакинствата, където в 30% от случаите и мъжът, и жената работят в енергийния сектор. Когато 90% от семействата прогнозират негативен ефект върху жизнения си стандарт, тревожността се превръща в основен фактор на пазара на труда. Хората са категорични в изискванията си, като масово заявяват, че не биха започнали нова работа за чиста заплата под 1020 или 1280 евро.

Какво биха работили?

Данните от картографирането дават доста ясна, макар и донякъде консервативна картина за това към какви професии се насочват хората в Перник. Основният извод е, че мнозинството предпочита да остане в сфери, които вече познава, като най-често споменаваните предпочитани позиции са шофьори и счетоводители. Това показва силна ориентация към професии с директна приложимост, които позволяват лесен преход към други икономически сектори извън минното дело и енергетиката.

Интересен детайл в проучването е наличието на така наречените „скрити умения“, които работниците притежават, но за които нямат официален сертификат. Много от анкетираните споделят, че имат опит като заварчици, шлосери или монтьори, а в по-неформален план се появяват умения в хранително-вкусовата промишленост, като хлебари, сладкари и технолози на храни. Това са реални ниши, в които хората биха работили, стига държавата да осигури процедури за валидиране на тези знания, за да могат те да станат легитимни пред новите работодатели.

По отношение на бъдещите обучения, най-голям интерес се наблюдава към практически приложими направления, като транспорт, селско стопанство, стопанско управление и администрация. Техническите специалности в машиностроенето и металообработката остават доминиращи над модерните напоследък екологични или социални сфери, към които работещите в региона все още изпитват скептицизъм. В групата на малките бизнеси и по-младите кадри се забелязва и известен интерес към IT сектора и дигиталните умения, но те се възприемат по-скоро като допълнение към техническия профил, а не като основна нова кариера.

Въпреки тези конкретни примери изследването регистрира и един тревожен факт – близо три четвърти от респондентите в семействата на енергетиците не могат да посочат конкретна желана професия за бъдещето си. Тази несигурност не е липса на желание за работа, а по-скоро липса на яснота какво точно ще се предлага на пазара в Перник след трансформацията. Хората са готови да останат в индустриалния сектор, но очакват инвеститорите първо да покажат своите планове, преди те самите да направят крачка към преквалификация.

Недоверие към институциите

Въпреки че за фирмите в Перник са предвидени 2.5 млн. евро за повишаване на квалификацията, интересът към обучение остава условен. Едва 20% от заетите са участвали в някаква форма на надграждане на уменията през последните пет години, а системният дефицит в ученето през целия живот затруднява адаптацията им към дигитализацията и изкуствения интелект. Проблемът се задълбочава и от ниската териториална мобилност, тъй като 67% от анкетираните отказват да сменят региона си на местоживеене, а половината биха приели нова работа само ако тя е в радиус до 50 километра от дома им.

Критичното ниво на недоверие към институциите се очертава като най-голямата бариера пред справедливия преход. Хората в Перник разбират нуждата от промяна, но настояват тя да бъде обвързана със стабилни доходи и институционална надеждност.

Данните са събрани по проект „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица“, финансирано от Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Проектът има за цел да идентифицира реалния потенциал на хората, които не работят в мините, но чийто бизнес и живот са неразривно свързани с енергийния сектор. Проектът се изпълнява от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в партньорство с Конфедерация на труда „Подкрепа“, както и подкрепа от Министерство на труда и социалната политика.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.