Технологиите пренаписват човешката близост

Можете ли да си спомните колко пъти проверихте телефона си днес? А колко пъти погледнахте човека до вас? Живеем в най-свързаното общество в историята, а сме по-сами от всякога. Тази парадоксална истина се оказа в центъра на дискусия между технологични експерти, визионери и предприемачи на един от най-големите годишни форуми на технологичната общност.

Участниците в срещата очертаха свят, в който технологиите съзнателно се отдръпват на заден план, за да освободят пространство за автентично човешко присъствие. Прогнозите включват „интернет на сетивата“ – среда, която позволява споделяне на емоции чрез биометрия, “тихи” устройства, които анализират физиологичните ни сигнали, без да усещаме, и дори в близко бъдеще - потенциално директно предаване на мисли.

Ако имаше промпт за осъществяване на човешка връзка, какъв би бил той?“ – на този въпрос се опита да отговори Елена Ферсман, вицепрезидент и ръководител на глобалния AI Accelerator в Ericsson.

Според нея голямото предизвикателство днес е как да създадем системи, чиято крайна цел е да станат невидими - да се отдръпнат от преден план, за да освободят място за автентичната човешка близост. Ферсман е убедена, че изкуственият интелект (AI) вече променя начина, по който се свързваме, но посоката остава в наши ръце.

Нейната концепция за „Интернет на сетивата“ очерта бъдеще, в което технологиите няма просто да предават текст и видео, а ще позволяват споделяне на вкусове, аромати и тактилни усещания – превръщайки дистанционната връзка в преживяване, наподобяващо обща вечеря от разстояние. Метафората ѝ за

AI като „втори пилот“

(co‑pilot) се оказа ключова. Тя не описва замяна на хората, а тяхното усилване точно там, където сме незаменими - в емпатията, интуицията и творчеството.

Концепцията на Том Хейл, главен изпълнителен директор на ŌURA, допълва тази визия чрез идеята за „тиха“ технология (quiet technology) – устройства без екрани и натрапчиви известия, които работят дискретно на заден план и ни дават „ситуационна осведоменост“ за нашето състояние и това на близките ни чрез биометрични сигнали.

Продуктът на неговата компания – биометричният пръстен ŌURA, е доказателство за тази философия. Той е известен с това, че няма екран, вибрации или известия. Устройството събира данни за съня, сърдечния ритъм и физиологичното състояние напълно невидимо, без да изисква нито секунда внимание.

Но истинската революция, която Хейл описва, не е в самия хардуер, а в социалния потенциал на данните. Представете си свят, в който биометричните носими устройства ни позволяват да разчитаме емоционалното и физиологичното състояние на хората около нас, без да се налага да „отгатваме“ – свят, в който технологиите тихо подсилват човешката чувствителност, вместо да я заместват.

Той подчертава, че когато разполагаме с т. нар. „ситуационна осведоменост“, ние ще знаем кога партньорът ни е под силен стрес или че колегата ни не е спал добре, още преди да са изрекли и дума. Това знание ще ни позволи да променим собственото си поведение в знак на подкрепа – да се приберем по‑рано, да поемем домакинска задача или просто да предложим тишина вместо разговор. Така технологията се превръща в инструмент за усилване на фундаментални човешки ценности като щедрост, доброта и загриженост.

В контекста на бизнеса ползите могат да бъдат значителни. В свят, в който мобилните услуги генерират трилиони долари икономическа стойност, биометричните сигнали могат да дадат ранни индикации за прегаряне, преди то да доведе до срив.

Визионерите подчертават, че истинската цел е да се намали технологичният шум, за да остане пространство за „сигнала“ - за истинско човешко присъствие, концентрация и креативност.

Да върнем скуката

Ото Плеснер, творчески директор на креативно студио RenaiXance, отправя предупреждение: „Хората са все по‑малко отегчени. Те вече не знаят как да се отегчават.“ Скуката, казва той, е инкубаторът на човешката креативност – моментът, в който мозъкът се освобождава от задачи и започва да „скита“. Именно в това свободно пространство се раждат неочакваните идеи, оригиналните решения и връзките между иначе несвързани понятия. Когато всяка микропауза в деня ни се запълва с известие, скролване или подкаст, ние не просто се разсейваме, а прекъсваме захранването на собственото си въображение.

Плеснер е на мнение, че трябва съзнателно да намаляваме технологичния шум, за да оставим пространство за „сигнала“ – за онова истинско човешко присъствие, което се ражда само в моменти на тишина и покой.

Ако изгубим способността си да бъдем отегчени, рискуваме да изгубим и способността си да водим разговорите, които имат значение“, подчертава той.

В глобалната мобилна индустрия, която генерира над 7,6 трилиона долара стойност, най‑ценният ресурс вече не е хардуерът, а хората, които могат да му вдъхнат смисъл. Компаниите, които инвестират в „тихи“ офис среди, политики за дигитален детокс и срещи без устройства, не намаляват продуктивността. Те създават условия за дълбока концентрация, креативност и смислено сътрудничество.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.