Българската производителност расте бързо, но не благодарение на инвестициите

България се нарежда сред малкото страни в Европейския съюз, в които икономиката и производителността на труда продължават да растат сравнително бързо. Зад доброто представяне обаче стои специфична особеност: напредъкът идва предимно от по-ефективно използване на наличните ресурси, а не от повече капитал – машини, технологии, софтуер и инфраструктура на един отработен час.

Това показват новите данни на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), които проследяват източниците на растеж в страните от ЕС до 2024 г. Според тях добавената стойност в България е нараствала средно с около 2.8% годишно от 2020 г. насам, което е един от най-високите темпове в блока. Производителността на труда, измерена чрез произведеното за един отработен час, е нараствала с около 2.5% годишно.

По този показател България изпреварва чувствително средното за ЕС и е близо до най-бързо напредващите икономики като Хърватия. Но анализът на wiiw показва и съществена разлика спрямо Полша – друга от добре представящите се икономики в Централна и Източна Европа.

В Полша инвестициите продължават да добавят съществено към производителността. В България и Хърватия нейният ръст през последните години е движен почти изцяло от т.нар. обща факторна производителност – най-общо казано, способността икономиката да организира по-добре труда и наличния капитал и да произвежда повече със същите ресурси.

България е изключение в забавяща се Европа

На европейски фон тези числа изглеждат особено силни. Икономическият растеж в ЕС се забавя вече три десетилетия. Между 1995 и 2008 г. той е бил средно 2.2% годишно, през периода 2012–2019 г. пада до 1.5%, а от 2020 г. насам е едва около 1.2%, показва базата данни на wiiw.

Още по-важна е промяната в източника на този растеж. Преди финансовата криза около три четвърти от него са идвали от технологичен и организационен напредък и от увеличаване на капитала. След 2020 г. все по-голяма част се дължи просто на повече хора на работа.

В резултат производителността на труда в ЕС нараства все по-бавно – от средно 1.3% годишно преди финансовата криза до 0.9% през 2010-те и едва 0.5% от 2020 г. насам.

Това превръща България с нейните около 2.5% средногодишен ръст на производителността в едно от изключенията. Но източникът на този ръст е важен, защото ефективността не може безкрайно да компенсира липсата на инвестиции в нов капитал.

Когато работникът няма повече капитал зад гърба си

През периода 1995–2008 г. едва три държави в ЕС са имали спад на капитала на един отработен час. Между 2012 и 2019 г. броят им се увеличава до осем, а от 2020 г. насам вече е 12 – почти половината съюз. На практика това означава, че работникът разполага с по-малко или незначително повече машини, оборудване, софтуер и инфраструктура, с които да произвежда.

Така нареченото capital deepening – увеличаването на капитала на един работещ или един отработен час – е един от класическите източници на дългосрочно повишаване на производителността. Ако то липсва, растежът трябва да се търси другаде – чрез по-добра организация, технологии или просто чрез увеличаване на броя на заетите.

Последното обаче е особено трудно за България в среда на демографски спад и вече много ниска безработица.

Полша показва другия модел

Разликата с Полша е показателна. От 2020 г. полската икономика увеличава добавената си стойност средно с около 2.6% годишно, а производителността на час – с около 2%. Темпът е малко по-нисък от българския, но wiiw отчита, че Полша е една от малкото държави в ЕС, където натрупването на капитал продължава да има значим принос към производителността.

Това може да се окаже по-устойчив модел в дългосрочен план. По-доброто оборудване, автоматизацията и технологичните инвестиции позволяват производството да расте, без това непременно да изисква все повече работници.

За България този въпрос става все по-важен именно защото резервът от свободна работна сила се свива. Безработицата през първото тримесечие на 2026 г. беше едва 3.2%, докато заетостта на хората между 20 и 64 години достигаше 76.6%.

Сигнал за промяна? 

Има обаче и важна разлика между историческата картина на wiiw, която завършва през 2024 г., и това, което се случва в България в момента. Инвестициите през 2026 г. видимо ускоряват.

През второто тримесечие брутното образуване на основен капитал е нараснало с 11.4% на годишна база и е било основен източник на ръста на БВП наред с потреблението. Самият БВП се увеличава с 2.8% спрямо година по-рано. Инвестициите вече представляват 23% от икономиката през тримесечието.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също са нагоре – с 10.9% през второто тримесечие спрямо година по-рано, до 4.37 млрд. евро. Най-големият обем е в индустрията.

wiiw свързва силното увеличение на инвестициите в началото на годината и с усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. С други думи, това все още не означава автоматично, че структурният проблем, отчетен за периода 2020–2024 г., е преодолян. Важният въпрос ще бъде дали сегашният ръст ще се запази и ще се насочи към активи, които трайно повишават производствения капацитет и ефективността.

Актуалните данни на НСИ също показват защо картината не е еднозначна. През второто тримесечие на 2026 г. реалният БВП на един зает се увеличава с 3.1% спрямо година по-рано, а БВП за един отработен час – с 3.3%. Средно един отработен час създава 21.2 евро БВП.

При брутната добавена стойност обаче растежът е значително по-слаб – едва 0.5% на един отработен час. Производителността остава различна и между секторите: 19.4 евро добавена стойност на час в индустрията, 18.5 евро в услугите и само 3.9 евро в земеделието.

Това подсказва, че бързото догонване на България не е автоматично гарантирано.

Европа вече няма достатъчно работници за стария модел

Проблемът е още по-видим на ниво ЕС.

Германия, дългогодишният двигател на европейската икономика, отчита среден ръст на добавената стойност от едва около 0.1% годишно след 2020 г., а инвестициите практически не допринасят за растежа. Франция продължава да нараства основно благодарение на повече заети, докато производството на един отработен час се влошава. Италия пък почти не е повишила производителността си за последните три десетилетия.

На другия полюс са южни икономики като Испания, Португалия и Гърция, които отново растат по-бързо, но голяма част от възстановяването им също идва от връщането на хора на пазара на труда, а не от по-висок капитал на работник.

Според wiiw това е модел с естествен край. Европа застарява, работната сила в много държави предстои да намалява, а средното количество отработени часове на човек също пада.

Затова следващата фаза на растежа ще трябва да дойде по-малко от броя на работещите и повече от това какво има зад всеки работник – технологии, машини, софтуер и по-добра организация.

За България последните години засега показват, че икономиката успява да извлича повече от наличните ресурси по-бързо от повечето страни в ЕС. Следващият тест е дали ускорението на инвестициите през 2026 г. ще превърне това догонване от предимно „по-ефективно“ и в по-капиталоемко.