Имотният пазар в България е сред най-бързо свиващите се в ЕС

България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-голям спад при продажбите на жилища през второто тримесечие на 2026 г. Това показват актуалните данни на Евростат, които придават нов щрих в имотната картина.

Между април и юни броят на продадените жилища в България е намалял с 18.1% спрямо същия период на 2025 г. По-голям спад сред държавите, за които има налични данни, е отчетен единствено в Люксембург (-35.1%) и Хърватия (-33.3%). След България се нарежда Финландия (-17.7%).

Данните идват на фона на по-общо забавяне на пазара – през второто тримесечие продажбите са намалели в 9 от държавите, за които Евростат публикува конкретни стойности, докато ръст е регистриран в шест. Най-силно увеличение има в Австрия – 46.5%, и Кипър – 17.1%.

Спадът в България през второто тримесечие не е еднократен случай. През първото тримесечие на 2026 г. продажбите на жилища у нас са били с 18.5% по-малко спрямо година по-рано, и тогава страната беше сред най-силно свиващите се пазари в ЕС. През последното тримесечие на 2025 г. спадът е бил още по-дълбок (-22.5%).

Това означава, че по данните на Евростат България записва поне три поредни тримесечия на двуцифрен годишен спад при броя на жилищните сделки.

България е сред малкото пазари със спад и за цялата 2025 г.

Годишните данни също показват разминаване между България и голяма част от останалите пазари в ЕС. През 2025 г. броят на сделките с жилища у нас е намалял с 2.5% спрямо 2024 г.

Само три от 18-те държави, за които Евростат разполага с данни, отчитат спад за цялата година – Хърватия (-4.1%), България (-2.5%) и Полша (-1.1%). В същото време при редица пазари се вижда силно възстановяване, включително в Словения (+29.9%), Литва (+22.8%) и Австрия (+22.3%).

По-детайлният разрез показва и къде е концентрирана слабостта на българския пазар. През 2025 г. броят на сделките със съществуващи жилища в България е намалял с около 5%, докато продажбите на новопостроени жилища са се увеличили. Подобна структура се наблюдава и в Хърватия.

Тенденцията при европейската статистика се припокрива и с данните на Агенцията по вписванията за по-широкия имотен пазар в България. Както Economic.bg писа, през третото тримесечие на 2026 г. в страната са вписани 45 312 продажби на имоти в сравнение с 58 184 година по-рано на национално ниво. Като данните за големите градове обаче показват различна дълбочина на охлаждането.

Така европейското сравнение добавя още един ракурс към случващото се на българския пазар: спадът на сделките не е само резултат от висока база или от локална сезонност, а поставя България сред най-силно охлаждащите се жилищни пазари в разглежданата група страни от ЕС.