Кабинетът обяви план за саниране на домове на стойност 20 млрд. евро до 2050 г.

Близо 20 млрд. евро ще са нужни на България, за да преобрази из основи жилищния и обществения си сграден фонд до 2050 г. Колосалната сума бе обявена от служебния министър на регионалното развитие Николай Найденов при представянето на Националния план за сградно обновяване.

По думите му, санирането не е просто политическо пожелание, а необходимост, продиктувана от европейското законодателство, което изисква от държавите членки драстично ускоряване на енергийната ефективност в името на декарбонизацията.

Колко жилища трябва да се санират?

Мащабите на това предизвикателство се измерват в милиони квадратни метри. Планът предвиждат до 2030 г. страната да е обновила близо 56 млн. кв. м жилищна площ, обхващаща както многофамилни блокове, така и еднофамилни къщи. Темпото ще продължи да се форсира, като целта за 2035 г. е реновираните домове да достигнат 79 млн. кв. м.

Паралелно с това държавата трябва да модернизира и над 15 млн. кв. м. нежилищни сгради, за да намали разходите за енергия в публичния сектор.

Финансирането

Финансирането на тази огромна инвестиция ще се реализира чрез сложен микс от инструменти, като Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация и Фонда за справедлив преход, обясни заместник-министърът на регионалното развитие Дора Янкова. Ще бъдат комбинирани различни финансови инструменти – грантове, гаранции и кредити, за да се мобилизират значително повече инвестиции в сградното обновяване.

Една от ключовите промени в стратегията е фокусът върху еднофамилните жилищни сгради, които до момента често оставаха встрани от големите енергийни програми. Къщите стават първостепенен приоритет на Фонда за декарбонизация, като първите схеми за тях се очаква да стартират още до края на настоящата година.

За да се премахне административната тежест за гражданите, се планират центрове за комплексно обслужване. Те ще работят на принципа „едно гише“, подпомагайки собствениците през целия процес – от първоначалния проект до окончателното финансиране и строителство.

Изпълнението на плана би трябвало да доведе до по-ниски сметки за отопление за домакинствата и увеличаване на техните разполагаеми доходи. В икономически план това означава сериозен тласък за строителния сектор и местните икономики, превръщайки климатичната политика в реална социална и икономическа възможност за модернизация на страната.