Учени откриха нов вид „адска“ планета извън Слънчевата система

Учените са идентифицирали потенциално нов тип планета със сярна атмосфера и океани от магма, напомнящи земните представи за ада, пише Financial Times. Светът, известен като „L 98-59 d“, изглежда силно се различава от скалистите и водни светове, които обикалят около звезди извън Слънчевата система – т.нар. екзопланети.

Откритието разширява представата на учените за разнообразието от далечни небесни тела, макар че средата на „L 98-59 d“ вероятно го прави необещаваща цел в търсенето на извънземен живот, подобен на този на Земята.

Това откритие подсказва, че категориите, които астрономите в момента използват, за да описват малките планети, може да са твърде опростени“, казва Харисън Никълс, водещ автор на изследването от Оксфордския университет. „Тогава можем да се запитаме: какви други типове планети още чакат да бъдат открити?“

Учените са използвали данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и наземни обсерватории, за да анализират „L 98-59 d“, която обикаля около малка червена звезда на около 35 светлинни години от Земята. Те забелязали, че светът има необичайно ниска плътност спрямо размера си, който е приблизително 1.6 пъти по-голям от този на Земята. Атмосферата му съдържа значителни количества газове, съдържащи сяра, включително сероводород – газ с характерна миризма на развалени яйца.

Изследователите съчетали наблюденията си с компютърни симулации на близо 5 млрд. години от историята на „L 98-59 d“, за да изградят представа за вътрешната ѝ структура, според статия, публикувана в понеделник в списание Nature Astronomy. Те стигат до извода, че планетата вероятно е съставена основно от полуразтопен океан от магма, в който е разтворена сяра.

Това се различава много от основните среди, предполагани досега за други екзопланети. Те включват т.нар. „газови джуджета“ с твърди ядра и атмосфери, богати на водород, или т.нар. „хицианови светове“ с изобилие от течна вода.

Сярата е яркожълт химичен елемент, който се среща естествено на Земята и е жизненоважен за молекули, поддържащи живота – като някои витамини и протеини. Напоследък тя попада и в новините заради нарушаването на глобалните доставки вследствие на войната в Иран – сярата се използва в индустрии като металопреработката и производството на компютърни чипове.

Когато гори, сярата отделя силна миризма и отдавна се свързва с дяволски асоциации. Староанглийското ѝ име формира втората част от израза „огън и жупел“, използван в Библията, за да обозначи Божия гняв.

По-нататъшни астрономически изследвания могат да покажат, че „миризливите планети са изненадващо често срещани“, предполага Ричард Чатърджи – друг член на изследователския екип за „L 98-59 d“.

Определянето на природата на планетите е трудно, тъй като се основава на измерване на съвсем малки промени в светлината на звездите, предупреждава Уилям Бейнс – старши научен сътрудник във Факултета по физика и астрономия на Кардифския университет.

Това било по-скоро като да се опитваш да определиш вида на нощна пеперуда, която прелита пред осветен прозорец на 10 мили разстояние, като измерваш колко ярка изглежда светлината“, казва той.

Но очевидното наличие на серен диоксид, сероводород и вода в атмосферата на „L 98-59 d“ е „интригуващо“, защото потенциално би позволило образуването на сярна киселина и течна сяра, добавя той. Наличието на течности значително разширява научните възможности при изследването на други светове, защото позволява протичането на много химични процеси – включително, може би, такива, които са съществени за живота.

Ако „L 98-59 d“ беше малко по-далеч от звездата си, малко по-хладна, дали би могла да прилича на Венера със сернокиселинни облаци или на Йо – спътникът на Юпитер – с вулкани, изригващи течна сяра?“, размишлява Бейнс. „Разбира се, нищо от това не би я направило обитаема за земния живот – но нещо напълно извънземно?“