Над 13 000 души в Сахара са оставени на произвола на съдбата
Експулсирането на мигранти от Алжир е станало все по-масово
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
Алжир е изоставил на произвола на съдбата повече от 13 000 души в пустинята Сахара през последните 14 месеца, включително бременни жени и деца, изгонени без храна и вода и принудени насила, понякога под дулото на оръжие, да вървят пеша под палещото слънце, при температури до 48 градуса по Целзий. Някои не оцеляват.
В Нигер, накъдето се насочват повечето от тях, късметлиите успяват да се доберат през 15-километрова "ничия земя" до граничното село Асамака. Други скитат с дни, преди спасителен екип на ООН да ги открие. Незнайно колко загиват - почти всички от двайсетината оцелели, интервюирани от АП, говорят за хора от техните групи, които просто са изчезнали в Сахара.
"Жени лежаха мъртви, мъже също. Други се изгубиха в Сахара, защото не знаеха пътя. Всеки беше сам за себе си", разказва Джанет Камара, която била бременна по онова време, с глас почти лишен от емоции. Тя си спомня, че е прекарала поне две нощи под открито небе, преди групата да бъде спасена, но твърди, че е загубила представа за време. "Загубих детето си, сина си", споделя Камара, която е от Либерия. По думите й друга жена на около 20 години, която започнала да ражда, също загубила бебето си.
Експулсирането на мигранти от Алжир е станало все по-масово от октомври 2017 г. , докато Европейският съюз засилва натиска над северноафриканските страни да спират мигрантите, запътили се на север към Европа през Средиземно море или през граничните огради с Испания.
Говорител на ЕС каза, че блокът знае какво прави Алжир, но по думите му "суверенни държави" могат да експулсират мигранти, стига да спазват международното право. За разлика от Нигер, Алжир не взима от парите на ЕС, предназначени за справяне с мигрантската криза, макар че все пак е получил 111,3 милиона долара помощ от Европа между 2014 и 2017 г.
Алжир не предоставя данни за принудително експулсираните хора. Броят на мигрантите, преминали пеша в Нигер, обаче е нараснал, откакто Международната организация по миграция (МОМ) е започнала да води статистика през май 2017 г., когато са били изгонени 135 човека, за да достигне 2 888 души през април 2018 г. Общо според МОМ 11 276 мъже, жени и деца са оцелели от похода. Още поне 2 500 са били принудени да предприемат подобен преход към съседно Мали, с неизвестен брой починали по пътя.
Мигрантите, с които разговаря АП, описаха как са били събрани със стотици, наблъскани в камиони часове наред, на място, наричано Пойнт Зиро, после оставени в пустинята и упътени към Нигер. И те тръгнали, понякога под заплаха с оръжие.
"Имаше хора, които не издържаха. Те сядаха на земята и ние ги изоставяхме. Те страдаха много", разказва Алиу Канде, 18-годишен, от Сенегал. По думите на Канде почти дузина хора се предали и рухнали в пясъка. Неговата група от 1000 човека се лутала от 8 ч. сутринта до 7 ч. вечерта. Той никога повече не видял липсващите хора. "Захвърлиха ни в пустинята, без телефоните ни, без пари", заявява той.
Либериецът Джу Денис заснел депортирането си с телефон, който скрил в дрехите си. Записът показва хора, струпани на пода на камион с открита каросерия, напразно опитващи се да се предпазят от слънцето и от жандармеристите.
"В Алжир ни заплашва депортация - няма милост. Искам да ги разоблича. Ние сме тук и видяхме какво направиха. И имаме доказателства", каза той.
Алжирските власти отказват коментар, но Алжир в миналото е отхвърлял критики, че извършва нарушения на човешките права, като изоставя мигранти в пустинята, наричайки твърденията "злостна кампания", целяща да настрои враждебно съседните страни.
Сахара е бърз убиец, който не оставя много следи. По преценка на МОМ на всеки имигрант, за който се знае, че е загинал при пресичането на Средиземно море, се падат по двама изчезнали в пустинята - вероятно над 30 000 души от 2014 г. досега.
"Те прииждат с хиляди. Този път броят на експулсираните е безпрецедентен. Никога не съм виждал нещо подобно. Това е катастрофа", казва Алхусан Адуал, служител на МОМ, който се е заселил за постоянно в Асамака, за да сигнализира, когато пристигне нова група. После се опитва да уреди спасяването на онези, които още са в пустинята.
Повечето избират да заминат с автобус на МОМ за Арлит, на около 6 часа път на юг през пясъка. А после за Агадес, градът в Нигер, който е бил кръстопът за африканската търговия и миграция поколения наред. В крайна сметка те се връщат в родните си страни с полети, финансирани от МОМ.
По пътя си на юг обаче тези мигранти срещат други, които са потеглили на север към Алжир и Европа, изпълнени с надежда.
Всеки понеделник вечер десетки препълнени пикапи минават през контролен пост на края на града, натоварени догоре с вода и с хора.
В Нигер, накъдето се насочват повечето от тях, късметлиите успяват да се доберат през 15-километрова "ничия земя" до граничното село Асамака. Други скитат с дни, преди спасителен екип на ООН да ги открие. Незнайно колко загиват - почти всички от двайсетината оцелели, интервюирани от АП, говорят за хора от техните групи, които просто са изчезнали в Сахара.
"Жени лежаха мъртви, мъже също. Други се изгубиха в Сахара, защото не знаеха пътя. Всеки беше сам за себе си", разказва Джанет Камара, която била бременна по онова време, с глас почти лишен от емоции. Тя си спомня, че е прекарала поне две нощи под открито небе, преди групата да бъде спасена, но твърди, че е загубила представа за време. "Загубих детето си, сина си", споделя Камара, която е от Либерия. По думите й друга жена на около 20 години, която започнала да ражда, също загубила бебето си.
Експулсирането на мигранти от Алжир е станало все по-масово от октомври 2017 г. , докато Европейският съюз засилва натиска над северноафриканските страни да спират мигрантите, запътили се на север към Европа през Средиземно море или през граничните огради с Испания.
Говорител на ЕС каза, че блокът знае какво прави Алжир, но по думите му "суверенни държави" могат да експулсират мигранти, стига да спазват международното право. За разлика от Нигер, Алжир не взима от парите на ЕС, предназначени за справяне с мигрантската криза, макар че все пак е получил 111,3 милиона долара помощ от Европа между 2014 и 2017 г.
Алжир не предоставя данни за принудително експулсираните хора. Броят на мигрантите, преминали пеша в Нигер, обаче е нараснал, откакто Международната организация по миграция (МОМ) е започнала да води статистика през май 2017 г., когато са били изгонени 135 човека, за да достигне 2 888 души през април 2018 г. Общо според МОМ 11 276 мъже, жени и деца са оцелели от похода. Още поне 2 500 са били принудени да предприемат подобен преход към съседно Мали, с неизвестен брой починали по пътя.
Мигрантите, с които разговаря АП, описаха как са били събрани със стотици, наблъскани в камиони часове наред, на място, наричано Пойнт Зиро, после оставени в пустинята и упътени към Нигер. И те тръгнали, понякога под заплаха с оръжие.
"Имаше хора, които не издържаха. Те сядаха на земята и ние ги изоставяхме. Те страдаха много", разказва Алиу Канде, 18-годишен, от Сенегал. По думите на Канде почти дузина хора се предали и рухнали в пясъка. Неговата група от 1000 човека се лутала от 8 ч. сутринта до 7 ч. вечерта. Той никога повече не видял липсващите хора. "Захвърлиха ни в пустинята, без телефоните ни, без пари", заявява той.
Разказите на мигрантите са потвърдени от видеозаписи, събирани от АП в течение на месеци, които показват тълпи от стотици хора, които се стичат от редиците автобуси и камиони и постепенно се разпръсват в пустинята. Двама мигранти заявиха пред АП, че жандармеристи са стреляли по тях, а на много записи се виждат въоръжени мъже в униформи, стоящи наблизо.
Либериецът Джу Денис заснел депортирането си с телефон, който скрил в дрехите си. Записът показва хора, струпани на пода на камион с открита каросерия, напразно опитващи се да се предпазят от слънцето и от жандармеристите.
"В Алжир ни заплашва депортация - няма милост. Искам да ги разоблича. Ние сме тук и видяхме какво направиха. И имаме доказателства", каза той.
Алжирските власти отказват коментар, но Алжир в миналото е отхвърлял критики, че извършва нарушения на човешките права, като изоставя мигранти в пустинята, наричайки твърденията "злостна кампания", целяща да настрои враждебно съседните страни.
Сахара е бърз убиец, който не оставя много следи. По преценка на МОМ на всеки имигрант, за който се знае, че е загинал при пресичането на Средиземно море, се падат по двама изчезнали в пустинята - вероятно над 30 000 души от 2014 г. досега.
"Те прииждат с хиляди. Този път броят на експулсираните е безпрецедентен. Никога не съм виждал нещо подобно. Това е катастрофа", казва Алхусан Адуал, служител на МОМ, който се е заселил за постоянно в Асамака, за да сигнализира, когато пристигне нова група. После се опитва да уреди спасяването на онези, които още са в пустинята.
Повечето избират да заминат с автобус на МОМ за Арлит, на около 6 часа път на юг през пясъка. А после за Агадес, градът в Нигер, който е бил кръстопът за африканската търговия и миграция поколения наред. В крайна сметка те се връщат в родните си страни с полети, финансирани от МОМ.
По пътя си на юг обаче тези мигранти срещат други, които са потеглили на север към Алжир и Европа, изпълнени с надежда.
Всеки понеделник вечер десетки препълнени пикапи минават през контролен пост на края на града, натоварени догоре с вода и с хора.
