Над 80% от българите избират да контактуват с администрацията „на гише“

Над 80% от пълнолетните българи все още предпочитат да контактуват с държавната администрация чрез служител на гише. Това сочат данните от национално-представително проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).

Според тях едва около 5% от пълнолетните граждани у нас предпочитат да взаимодействат с администрацията по електронен път. По думите на изпълнителния директор на социологическата агенция Първан Симеонов това са около 250 000 души. От тях 4.5% най-често контактуват с администрациите през онлайн платформи, като не се уточнява дали всъщност не става дума само за търсене на информация на сайт например. 0.8% от анкетираните са посочили, че предпочитат да комуникират с държавни служители чрез имейл кореспонденция.

Малко над 14% от анкетираните са споделили, че са ползвали електронни административни услуги през изминалата една година, като най-голям е делът на тези, които са го правили между 1 и 5 пъти. Повече от 10 пъти е-услуги са използвали 3% от анкетираните, сочат данните.

Според Първан Симеонов е важно да се отбележи, че от хората, които са имали достъп до електронни услуги на администрацията, малцина са тези, които са отговорили, че качеството им е лошо или не особено добро. Като цяло мнозинството са позитивно настроени и това личи от графиката по-долу, според която над 70% дават положителна оценка, а неутрална такава имат 20.9%.

По-обезпокоителното е, че близо 70% от запитаните заявяват, че не използват или не възнамеряват да използват различни средства за електронна идентификация. В тях се включват ПИН, ПИК, квалифициран електронен подпис, парола за достъп и други. Те не намират смисъл в такива инструменти нито за целите на административното обслужване, нито за лични нужди. Според Първан Симеонов това отразява мнението на хората от тъй наречените периферни групи, изключени по един или друг начин от технологичния напредък и иновациите.

За разлика от тях, 1/3 от българите припознават необходимостта от е-идентификация. Любопитно е, че 3.1% споделят, че имат такава, но не я използват.

Потребителското поведение

Междувременно под 4% от притежаващите електронна идентификация използват квалифицираният е-подпис (КЕП), който се характеризира и с най-висока сигурност. Първоначалната инвестиция за такъв е около 40 лв.

„Той изисква повече усилие от страна на хората и допълнителна включеност в дигиталната система“, коментира Александър Йоловски, зам.-председател на ДАЕУ. Той обърна внимание, че на практика и в момента гражданите имат надеждни средства за електронна идентификация в рамките на е-управлението, макар и не най-удобните за тях.

„Хората избират това, което им е най-лесно“, допълни Симеонов, с поред когото има нужда от разяснителна кампания по темата. Той вярва, че трябва също да се стимулира активното включване и използване на е-услуги, различни от онези „по принуда“. Експертът дава пример с това, че през последната година активните около 22% българи са се обръщали към администрациите по електронен път, търсейки услуги, свързани с различни задължения, като например такива към НАП, местни данъци и такси, здравни и пенсионни осигуровки, обезщетения за майчинство.

Друг тип информация, например свързана със защитата на гражданските права, култура, туризъм е била във фокуса на едва 3% от анкетираните.

Данните от проучването са моментна снимка на общественото мнение към електронното управление. Според Първан Симеонов те не показват нито тежки негативи, нито голям ентусиазъм. „Няма тежка обществена стигма по тази тема, както по много други такива, свързани с налагането на политики и извършването на административна реформа или преобразувания“, обясни той.

Симеон обобщи и очакванията на гражданите за електронното управление, които се свеждат до това, че според тях, за да заработи то, не са нужни толкова финанси, колкото ясна и видима воля. Положителните настроения, според експерта, в някаква степен се дължат и на това, че хората са наясно, че в бъдеще така или иначе всичко предстои да се дигитализира.

Волята е била заявявана многократно и преди

Воля за привеждането на електронното управление в ефективно работещ процес е била демонстрирана многократно в миналото, а грубите изчисления сочат, че през годините държавата е инвестирала в него стотици милиони, дори милиарди левове. „Всъщност ние нямаме нужда от значителен нов голям финансов ресурс, а от натрупването на десет, сто, или дори повече административни е-услуги“, обясни Александър Йоловски.

Той изтъкна, че един от проблемите пред случването на функциониращо електронно управление е липсата на архитектура за него, каквато е трябвало да се направи в самото начало, за да е ясно какви компоненти са необходими и къде и как ще бъдат внедрени в полза на потребителите. В тази връзка той посочи, че сега ДАЕУ е стъпила на наличните системи и преди да започне своята работа е идентифицирала какво липсва и какво още трябва.

Другият основен проблем е правната рамка, която пречи на въвеждането на е-управлението. Йоловски уточни, че сам по себе си Законът за електронното управление е модерен и в съответствие с най-новите европейски изисквания. За разлика от него обаче специализираните такива спират прогреса. „Нашата администрация е все още администрация, базирана на хартия, тя все още е тази администрация, която е била преди 20-30 години“, изтъкна зам.-председателят на ДАЕУ.

Йоловски даде пример с отмяната на 13-те удостоверения, които гражданите вече не са длъжни да предоставят на институциите и за които, по негови думи, се е наложило изменението на над 200 закона и подзаконови нормативни актове. В резултат обаче днес вече работи един от основните компоненти на електронното управление – Средата за обмен на данни между основните регистри на администрацията RegiX, която иззема от гражданите ролята им куриери.

Другото постижение, с което ДАЕУ може да се похвали за тази една година, откакто съществува, е внедряването на Системата за сигурно електронно връчване (електронна препоръчана поща). Тя позволява на гражданите и на бизнеса сигурно и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път официални документи на хората и на фирмите.

По този начин всички администрации вече имат възможност да изпълнят изискването на законодателството да предоставят всички свои административни услуги изцяло по електронен път. „За целта обаче както администрациите, така и гражданите, трябва да си направят профили в системата, а за да я използват, трябва да разполагат със средство за електронна идентификация“, подчерта още Йоловски.