„НАТО 3.0“: Европейските обещанията за военни разходи срещат теста на Тръмп

НАТО е изправено пред решаващо изпитание за своята надеждност и бъдеща жизнеспособност тази седмица, когато лидерите се събират в Турция, а новите цели за европейските разходи за отбрана са подложени на безпрецедентно внимание от страна на Белия дом.

Срещата на върха тази седмица, която започва във вторник, ще разгледа дали Европа може достатъчно бързо да превърне по-големите бюджети във военна мощ, така че да запази ангажираността на президента Доналд Тръмп, като същевременно се подготвя за бъдеще, в което Вашингтон играе по-малка роля в сигурността на континента, пише в свой анализ CNBC.

Миналогодишната среща на върха в Хага беше възприета като пробив, след като съюзниците се ангажираха до 2035 г. да отделят 5% от БВП за отбрана, включително 3.5% за основни отбранителни нужди и 1.5% за по-широки потребности в областта на сигурността.

Очаква се обаче тазгодишната среща на върха в Анкара да измести дебата от поетите ангажименти към тяхното изпълнение. Това включва въпроси, свързани с обществените поръчки, индустриалния капацитет, подкрепата за Украйна и политическата архитектура на онова, което администрацията на Тръмп нарича „НАТО 3.0“.

Това наистина е срещата на върха, на която Алиансът преминава от споделяне на тежестта към прехвърляне на тежестта“, заяви пред CNBC Улрике Франке, старши експерт по политиките в Европейския съвет за външна политика.

Срещата се провежда и в момент, когато НАТО е под натиск да запази подкрепата си за Украйна и да се приспособи към бойно поле, оформяно от бързото технологично развитие при дроновете, противовъздушната отбрана и индустриалния капацитет.

Ето петте големи въпроса, пред които са изправени лидерите на НАТО.

Може ли НАТО да запази ангажираността на САЩ?

Европейските правителства като цяло приеха, че трябва да харчат повече, да произвеждат повече и да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност след натиска от страна на Белия дом.

НАТО обаче е изградена около мощта на САЩ в продължение на 77 години, което превръща темата не само във военен, но и в политически въпрос, заяви Макс Бъргман, директор на програмата за Европа, Русия и Евразия във базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Ако Вашингтон се оттегли частично, дори без да напуска Алианса, Европа ще бъде изправена пред по-труден въпрос – как да организира отбраната си без САЩ в нейния център, каза той пред журналисти по време на брифинг миналата седмица.

Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, се съсредоточи върху това да запази ангажираността на Тръмп, като същевременно придвижва напред плановете за прехвърляне на тежестта. Бъргман обаче заяви, че почти не се обсъжда „план Б“, в случай че САЩ решат, че не желаят да останат дълбоко ангажирани.

За Европа друг приоритет е яснотата, посочи Франке. Ако Вашингтон възнамерява да изтегли войски, активи или способности, съюзниците се нуждаят от пътна карта и график. Това може да се окаже трудно при Тръмп, чийто подход към съюзниците често е непредсказуем.

Според Франке, европейците ще се стремят и публично да демонстрират единство, особено по отношение на разходите за отбрана. Испания и Франция вече бяха подложени на критики заради отбранителните си бюджети. Междувременно Великобритания и Франция са изправени пред сериозни фискални ограничения, въпреки че признават необходимостта да направят повече.

Ще доведе ли отбранителният подем в Европа до повече оръжия?

Натискът на НАТО за увеличаване на разходите вече промени динамиката в европейския отбранителен сектор. Полша, балтийските държави и скандинавските страни предприеха най-бързи действия, което отразява близостта им до Русия. По-големите икономики обаче се движат по-бавно, ограничени от фискален натиск и вътрешнополитически фактори.

Сега в системата има пари, но трябва да можем да ги изразходваме“, каза Франке. „Европа трябва да може да произвежда.“

Европейската отбранителна индустрия остава разпокъсана и ограничена от проблеми във веригите на доставки, бюрокрация, недостиг на работна ръка и дългогодишен недостиг на инвестиции. На теория съвместните поръчки биха могли да намалят разходите, да подобрят оперативната съвместимост и да създадат необходимия мащаб. На практика правителствата продължават да искат договорите, работните места и данъчните приходи да остават в собствените им държави.

Франке посочи френско-германските отбранителни проекти като пример за това как националните политически стимули могат да забавят сътрудничеството, дори когато съвместното производство има стратегически смисъл.

Могат ли съюзниците да подкрепят Украйна?

Очаква се Украйна да бъде централна тема в Анкара, като дебатът ще се съсредоточи върху дългосрочната военна подкрепа, собствената отбранителна индустрия на Киев и уроците, които НАТО може да извлече от страната след повече от четири години пълномащабна война.

Това се случва в момент, когато Русия търпи тежки загуби на бойното поле.

Данните показват, че руснаците се представят изключително зле през 2026 г.“, заяви Сет Джоунс, ръководител на отдела за отбрана и сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания, като се позова на нарастващия брой жертви и загубата на територии.

Киев също така засили далекобойните удари с дронове и ракети на руска територия, насочени срещу енергийна, военна и логистична инфраструктура, което показва напредъка на Украйна в развитието на собствени ударни способности.

Франке заяви, че НАТО трябва да престане да възприема Украйна единствено като получател на западна помощ. Киев вече е източник на военни иновации, особено при дроновете, системите за противодействие на дронове и данните от бойното поле за това как се води война срещу Русия.

Украйна държи силните козове при дроновете и системите за противодействие на дронове“, каза Франке.

Това може да измести разговора в НАТО от въпроса как Алиансът помага на Украйна към това как Украйна помага на НАТО да се подготви за съвременна война.

Може ли НАТО да избегне политически разломи?

Срещата на върха идва след месеци на напрежение между Вашингтон и европейските съюзници, включително заради недоволството на Тръмп от това, което той възприема като недостатъчна европейска подкрепа по време на конфликта с Иран.

Франке заяви, че Иран може да бъде сред темите в Анкара. Това би могло да включва дебат за евентуален европейски принос към морската сигурност или към бъдещо мирно споразумение, включително операции по разминиране. Според нея, обаче, подобен принос вероятно ще бъде ограничен и отчасти символичен, тъй като европейците все още не са напълно съгласувани с подхода на Вашингтон.

Франке посочи, че европейското единство ще бъде важно, ако Тръмп отправи критики към отделни държави заради разходите им, макар това да е трудно при значителните различия във възприемането на заплахите в Европа.

Съществува и въпросът за бъдещия формат. Срещите на върха на НАТО традиционно не се провеждаха всяка година, но се организират ежегодно след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Бъргман заяви, че няма да се изненада, ако това се окаже последната среща на върха на НАТО по време на президентския мандат на Тръмп, предвид несигурността около предварително планираната среща в Албания догодина и календара за президентските избори в САЩ през 2028 г.

Тази възможност може да повиши залога. Ако настоящата среща е „последният голям акорд“, посланието, което Тръмп реши да отправи на тази среща на върха на НАТО, може да има значение далеч отвъд пределите на Турция.

Какво иска Турция като домакин на срещата?

Ролята на Турция като домакин добавя още един пласт сложност.

Подобно на предишни държави домакини, Турция вероятно ще използва срещата, за да постави в дневния ред собствените си опасения за сигурността и своята отбранителна индустрия.

За президента Реджеп Тайип Ердоган успешната среща вероятно би демонстрирала централната роля на Турция, би предотвратила сериозен дипломатически разрив и би укрепила аргументите на Анкара за достъп до отбранителни поръчки на фона на нарастващите европейски военни разходи.

Отбранителните поръчки и легитимирането на режима вероятно са основните цели на Турция“, каза Бъргман, като отбеляза отстъплението от демократичните стандарти при управлението на Ердоган.

По думите му, Анкара вероятно се опасява, че ще бъде изключена, докато ЕС насочва повече разходи за отбрана към европейски производители. Той добави, че тъй като Турция е член на НАТО, но не и на ЕС, достъпът до бъдещи договори и съвместни проекти може да се превърне в приоритет.

Докато НАТО се опитва да запази ангажираността на САЩ, да въоръжи Европа по-бързо и да продължи подкрепата за Украйна, Анкара вероятно ще настоява и за собствената си позиция – всяка нова архитектура за европейска сигурност ще трябва да включва Турция.