Неволните последици от GDPR

За краткото време от въвеждането си през май тази година до сега новите правила на Европейския съюз (ЕС) за неприкосновеността на личния живот – Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) – доведоха до понижаване на рисковите инвестиции в европейски стартъпи, пише Bloomberg. Това дава повод на онези, които изтъкваха, че регулацията ще облагодетелства големите компании като Google и Facebook, да припомнят пророчествата си с думите „казахме ви“. По-задълбочен поглед обаче насочва вниманието към ефектите и върху големите играчи. В дългосрочен план новите правила може да обърнат и посоката на технологичните иновации в Европа.

В доклад от тази седмица на Джиан Джи и Лиад Уагман от Технологичния институт в Илинойс и Джинджър Же Джин от Университета в Мериленд показва, че в сравнение с американските си колеги европейските играчи получават по-малко рисково финансиране откакто GDPR започна да действа. Данните сочат 17.6% намаление на седмичните рискови сделки в ЕС, а средната сумарна стойност на сделка се е свила с 39.6%. По-голямата част от щетите са за сметка на по-новите стартиращи фирми, създадени преди по-малко от три години.

За своя анализ изследователите са използвали данни от Crunchbase, на базата на които са направили разрез на технологичния бизнес и инвестициите в него, сравнявайки публикациите между юли 2017 г. и септември 2018 г.

Равносметката показва, че преди май 2018 г. тенденциите в рисковите сделки в ЕС и САЩ са били много близки. След това обаче настъпва видимо разминаване за сметка на младите европейски стартъпи. Обяснението е свързано с шока от въведената тогава регулация на Стария континент.

„Тези стартиращи компании, които най-силно зависят от инвестиционни ангели, както и фирмите, които са в процес на преход към привличане на рисков капитал, са особено податливи не негативния ефект от GDPR“, пишат изследователите. Според тях регулациите ще доведат до загуба на хиляди технологични работни места в Европа.

Резултатите от техния труд съвпадат с редица предхождащи разсъждения по темата – че GDPR няма да оправдае очакванията на ЕС и в крайна сметка ще навреди на малките фирми, а не на гиганти като Google и Facebook. Още преди време изпълнителният директор на най-голямата социална мрежа Марк Зукърбърг обърна внимание, че големите играчи имат ресурса да се съобразят с рестриктивни регулации, което обаче не съвсем не е така за новостартиращите компании.

Първоначалните мотиви на ЕК лежаха върху схващането, че GDPR ще засегне най-вече големите риби в сектора. Сега обаче все повече отеква въпросът дали Регламентът постига желания ефект и дали всъщност не спъва иновациите. Това пък може да се окаже сигнална лампа за други държави, които обмислят въвеждането на подобни рестрикции.

Все пак обаче изглежда, че GDPR е успял да навреди и на гигантите. Потвърждение за това са графиките по-долу. Първата показва, че приходите на Google и Facebook през тримесечието до септември 2017 г. са нараствали с приблизително еднакъв темп в Северна Америка и Европа.

Година по-късно обаче се наблюдава явна разлика – приходите от Европа са изостанали значително в периода юли-септември 2018 г. Това се случва след приемането на GDPR.

ЕС е известен както с бавното си законотворчество, така и с бавното му прилагане. Глобите в GDRP обаче, предвиждащи възможност за финансови рестрикции в размер на до 4% от глобалния оборот на компанията, явно в случая са стимулирали процеса. С въвеждането на Регламента Европа се превърна в по-предизвикателна среда и за големите, и за малките компании, чийто рекламен модел зависи от търговията с данни на техните потребители.

Тук обаче трябва да се отбележи, че данните не тримата изследователи не обхващат целия технологичен сектор. Pitchbook например проследява публичните и частни инвестиции. И ако делът на рисковите капитали в Европа е спаднал през третото тримесечие на 2018 г., то този, получен от софтуерни компании, е повече от всякога. Това идва да покаже, че технологичните иновации все пак не са напълно затихнали.

Редно е да се обърне и внимание, че GDPR е процес. Крайният ефект от него ще зависи от това как се прилага дългосрочно и дали ще накара бизнеса да мисли за поверителността по презумпция или ще продължи да оправя щети след свършен факт. Засега изводът е, че творческата енергия се пренасочва от сферата на данните към други ниши. Тази диференциация може и да допринесе за конкурентоспособността на ЕС в дългосрочен план, пише още изданието.