(Независимо) Надзорно дежавю

Отново през лятото, макар и четири години по-късно, сме свидетели на ново напрежение във финансовия сектор, този път при застраховането, което едновременно засяга както отделни потребители, тези с полици в застрахователната компания Олимпик, така и цялостното състояние на сектора и работата на уж независимите регулаторни органи в лицето на Комисията за финансов надзор. Макар мащабът на проблема да е значително по-малък, той силно напомня на сагата с Корпоративна търговска банка и поведението на надзираващата я Българска народна банка, макар да има някои нюанси, които не са за пренебрегване.

Както с КТБ, така и с Олимпик, от известно време е ясно, че има проблеми. Това знание не е ограничено единствено до участници в сектора, а е обществено достояние, за тези, които имат желание да се информират, тъй като присъства в редица медии. Това прави демонстрираната изненада на регулаторите и в двата случая не просто странна, а направо комична.

Както с КТБ, така и с Олимпик, управляващите първо посочиха „виновния” с пръст, това бяха подуправителят на управление „Банково” в БНБ и заместник-председателят на управление „Застрахователен надзор” в КФН. От политическа гледна точка, това е добре, защото се вижда, че са активни и реагират бързо (да не кажем първосигнално). От практическа страна не е, защото повишава напрежението около създалата се ситуация и не предлага решение – какво го интересува бай Иван кой е виновен, след като остава без достъп до депозита си или без застраховка „Гражданска отговорност”. Търсенето на виновен има смисъл единствено в дългосрочен план, за да се отчетат слабостите и да се избегне повторение на същата ситуация, което ни отвежда до следващия интересен момент.

Както с КТБ (стр. 30 от стенограмата от Консултативната среща при президента), така и с Олимпик, председателят на регулатора отрича да е знаел каквото и да е за проблема. Дори и да приемем, че управителят на БНБ не е чел новините за проблемите в КТБ, а неговият подуправител не го е информирал, защото буквата на закона била такава (много спорно), то би трябвало след онзи казус и намирането на онзи виновник пропуските да бъдат изчистени не само по отношение на БНБ, но и на останалите регулаторни органи, в това число и КФН. Но не! Не само че в КФН не четат новини, не само че твърдят, че заместник-председателят на управление „Застрахователен надзор” е едва ли не независим орган вътре в независимия орган, ами не си четат и собствените прессъобщения. Според едно от тях от 10 май тази година КФН налага забрана за сключване на нови договори и удължаване на срока на съществуващи договори на Олимпик, което превръща привидното учудване от проблема от комично в абсурдно.

Политическата реакция, почти като рефлекс, е да се освободят „виновните”, като Народното събрание освобождава подуправителя на БНБ, а заместник-председателят на КФН подава оставка. Въпреки разликите и в двата случая става въпрос за политическо решение, което противоречи както на условията за освобождаване на членовете на регулаторите в българското законодателство, така и на европейското законодателство, така и на поетите ангажименти за гарантиране на независимостта на тези органи, като част от действията за присъединяване на България към ERM II. В момент, в който правителството иска оставката на заместник-председателят на КФН Министерството на финансите подготвя законодателни промени, с които да отговори на критики относно условията за предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на БНБ. Според Европейската централна банка (стр. 166) те „следва да предвиждат единствено изисквания, които са обективни, ясно дефинирани и свързани с изпълнението на задълженията на членовете на управителния съвет”.  Да не би същото да не важи и за КФН и да не би вече да е приключило вътрешно разследване, резултатът от което да показва неизпълнение на задължения и поради тази причина да е поискана оставката? Нещо повече – ако членовете на КФН се назначават от законодателната власт, защо оставката се иска от изпълнителната власт?

Това ни отвежда и до голямата разлика между ситуацията от 2014 г. и тази днес, а именно – КТБ е българско юридическо лице, докато Олимпик е клон на чуждестранно юридическо лице от страна член на ЕС. Разликата най-общо се изразява в това, че КТБ получава лиценз за извършване на дейност от българския регулатор, като последният извършва пълния спектър от надзорни дейности върху нея и при неизпълнение на задълженията по лицензионната ѝ дейност, може да отнеме лиценза. Олимпик е клон на кипърска компания, която има лиценз от кипърския регулатор, а в България извършва дейност чрез клон, което означава, че българският регулатор извършва текущ надзор (например ако компанията не спазва правилата за уреждане на претенции, може и е налагала глоби), но не и пруденциален надзор. Нещо повече – след като лицензът за извършване на застрахователна дейност в страни членки на ЕС не е издаден от КФН, тя няма и как го отнеме.