Обезвреждане на демографската бомба

Демографски проблем, демографски срив, демографски колапс, демографска катастрофа… тези думи минават покрай ушите на политиците и на институциите и всички те остават безразлични, че България много бързо се топи, че България остава без българи.

Тези процеси на свръхниска раждаемост на образованото население с професии влияят на икономиката, възпират инвестициите и дават отражение на перспективите и на бъдещето. Страната е изправена през високи нива на смъртност и ниско човешко възпроизводство. Опустошението става не само с военни средства.

Скоростта

За 10 години от 2011-а насам България е загубила 845 000 души, или 11.5% от своето население, което е най-големият спад в съвременната ни история, но и в сравнение с останалите европейски страни. По данни на НСИ към 7 септември 2021 г. населението на страната е 6 520 314 души. 52,1% от тях са жени, 47.9% мъже. Продължава процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години, който достига 23,9%. Това е с 5.4% по-високо спрямо 2011 г. и с 9.6 на сто спрямо 1992 г. А децата и младежите до 17 години са едва 15,9% от населението, което е най-ниското ниво от началото на провеждане на преброяване на населението в България през 1881 г. Резултатите от последното преброяване през 2021 г. се приемат от анализаторите като най-катастрофални в сравнение с всички предишни периоди.

Донор на човешка сила

Активното младо население в страната е на критичен минимум, същевременно емиграцията на образовани млади хора е висока, което е социална бомба със закъснител. Чуват се твърдения, че световната битка през XXI век няма да е толкова за ресурси, колкото за икономически активни хора. Но откакто е паднала Желязната завеса, България и Балканите като цяло станаха донор на „мозъци“ и работна ръка. Оказа се много просто: „Предложи им по-големи удобства и по-високо заплащане и хората сами ще дойдат.  Давай им ниски заплати, гарнирани с всякакви неудобства на битието, и те сами ще избягат“. И хората напускат родината си… Всичко това води да проблеми на трудовия пазар в България, но не само на него. Кой ще работи тук – това е въпрос без отговор.

Някои успокояват, че все още не е късно нещо да се направи. Дали?!

Предлагаме гледната точка – професионална и човешка, на двама професори и на един представител на бизнеса:

Проф. дфн., д-р ист. Нако Стефанов:

Нужно е демографско възраждане

Значими части от България са превърнати в антропологически пустини и има опасност в един момент да ни залее мигрантска вълна от Африка или Азия

 Снимка Красимир Свраков

 

Социо-демографското възраждане на България е най-важният въпрос за бъдещето на нашата страна. Ето защо би следвало всички политики – социални, икономически, културни, образователни, военни, технологични, да бъдат подчинени на тази цел. България е в тежка демографска катастрофа, превърнала значими части от държавата ни в антропологически пустини, макар да живеем в свят, в който на редица континенти недалеч от нас се наблюдава демографски бум. Затова все по-неминуема изглежда опасността да бъдем залети от външна демографска вълна.

България е пред социално-демографска катастрофа

Но властите в страната остават глухи и слепи за този проблем. Те не искат очи в очи да признаят катастрофата и твърдят, че има просто демографска криза. Първата стъпка да се реши един проблем, е да се осъзнае, че той наистина съществува. Докато се крием зад термини като криза, срив и други начини за „замазване с розова боя“, няма как да се разбере остротата на проблема, за да се тръгне към неговото решаване.

Теорията на системите ясно различава понятието „криза“ от „катастрофа“. „Кризата“ е признак за настъпваща опасност от  възникване на нестабилна ситуация, която може да доведе до провал. Кризата съдържаща в себе си задаваща се опасност от разрушаване или разпад на системата. Катастрофата има други характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако това не се овладее и преодолее, ако не се спре движението в негативната посока, се стига неминуемо до фазата на разпад, унищожаване и изчезване на системата. Катастрофалният процес не може да бъде спрян.

Днес България е в първата фаза на вече реализиралата се демографска катастрофа и се движи

към демографския разпад

когато и най-решителните действия не биха могли да спрат процеса на изчезване на българите като народ и държавата. Не бива повече да се самоуспокояваме, че проблем няма, че така е в цяла Европа.

Първото, което трябва да се направи за преодоляване на социално-демографската катастрофа на България, е да се видят причините и причинната верига на катастрофалния процес. Може да се разгледат три групи причини:

• Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция;
• Непреки причини – застаряване на населението в резултат на масова миграция на млади и работоспособни хора, бедност, безработица, социални болести – социално неравенство, разпад на семейството, ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности към свръхпотребителско съзнание;
• Глобални причини – приетите модели на социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини, водещи до преките последствия на демографската катастрофа.

Ключовата причинно-следствена верига за демографската катастрофа в България е така наречената

векторна бедност

при която недоимъкът се увеличава във всяко следващо поколение и децата стават по-бедни от родителите си. Бедността не се измерва само с ниско трудово  възнаграждение, а и като отсъствие на социални ресурси - възможности за професионална, гражданска и обществена реализация и развитие; ползване на базови социални услуги като родилни домове, детски градини, училища, болници, транспорт, които масово по селата вече са закрити.

Следващото звено на веригата е трудовата интеграция, която преминава във „векторна трудова интеграция“, като създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова, професионална и социална реализация. Тези хора не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели, за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца. Съвместното съжителство без обвързване се предпочита от хората под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада – не днес, а още през през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35%. Ако тази причинна верига не бъде прекъсната, тя ще продължава да вкарва българите в бъдеще без перспектива за българската нация и държава. Нужно е формиране на нов цивилизационен модел на развитие и създаване на

Стратегията за демографско възраждане

на България. Важна задача е да се осъществява курс на реална интеграция чрез образование и грижа за трудовата реализация на всеки. Мерки, които биха допринесли за справяне с тежките демографски проблеми:

• Понижаване или премахване на ДДС за учебници, детски книги, дрехи , някои детски храни или лекарства за деца по рецепта;
• Приемане на програма за подпомагане на семейни двойки с проблеми в раждаемостта;
• Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца да бъде  поето от държавата;
• Увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;
• Създаване на програми за справяне с безработицата и бедността;
• Предоставяне на жилища за млади семейства на изплащане, като се създаде специален фонд за строителство на жилища за млади семейства;
• Привличане за постоянно местожителство на лица от българската диаспора по света;
• Програма за трудова и образователно-квалификационна програма за ромското население;
• Създаване на Държавна агенция за демографско възраждане.

Къде сме ние

• Раждаемост: 7.97 раждания / 1000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 217 място от 228 страни;
• Смъртност: 14.31 смъртни случая /1000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 5 място от 228 страни;
• Миграция:  -0.29 мигранти /1,000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 118 място;
• Прираст: -0.66% (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 227 място от 237 страни.

 

Според данните на НСИ от последното преброяване, направено през септември-октомври 2021 г., населението на България е 6 520 314 души. Преброени са 2 813 847 домакинства, или средно в едно домакинство живеят по 2,3 лица. Намаление на населението се наблюдава при последните четири преброявания, като най-голямо е то при преброяването през 2021 г. - с 844 хил. души, или с 11,5% спрямо 2011 г. Естественият прираст за периода 2011 - 2021 г. е в размер на минус 448 хил. души, или 53% от общото намаление за периода. Останалите 47% се дължат на външната миграция.

По света

Бум в Африка и Азия, затихване на Европа

В средата на ноември 2022 г. човечеството премина 8-милиардната бариера, само от 2010 г. насам то е нараснало с 1 млрд. души Наблюдава се демографски бум на населението в Африка и Азия и демографско затихване на Европа. По данни на ООН в средата на ноември 2022 г. човечеството премина 8-милиардната бариера. Така то добави още 1 милиард от 2010 г. насам и още 2 милиарда души след 1998 г. В 2030 г. се предвижда населението да достигне 8.5 млрд. В 2050 г. броят на хората ще бъде 9,7 милиарда, а в края на века се очаква те да са 11,2 млрд. човека. Огромният темп на нарастване на населението на Земята се дължи преди всичко на

високата раждаемост в развиващите се страни

особено в Африка. Експертите очакват до края на века населението на 28 от 54-те държави, разположени на африканския континент, да се удвои, в десет страни - Ангола, Бурунди, Демократична република Конго, Малави, Мали, Нигер, Сомалия, Танзания, Уганда и Замбия - ще нарасне пет пъти. Прогнозата е, че броят на жителите на Черния континент ще се увеличи от 1,2 до почти 4,4 милиарда. Същевременно и населението на азиатските страни непрекъснато нараства. В почти всички други части на света раждаемостта намалява.

Според прогнозите

в Европа до 2100 г.

вместо сегашните около 700 милиона души ще живеят около 646 млн., при което една немалка част от жителите ще бъдат мигранти или потомци на мигранти от Африка или Азия. Населението на Германия ще намалее от 81 на 74 милиона до средата на века и до 63 до 2100 г. като до 1/5 от тях ще са мигранти или техни потомци.

Индия и Китай ще останат най-населените страни в света. Но още сега, през 2023 г., а не през 2028 г., както се очакваше, Индия изпревари Китай по брой на населението, което и при двете страни мина границата от 1, 4 млрд. души.

Развитите страни са неумолимо изправени пред проблема със

застаряването на населението:

до средата на XXI век 34% от европейците се очаква да са на възраст над 60 години. В по-малка степен застаряването на населението засяга Латинска Америка и Азия, но също и там се наблюдава подобна тенденция. Според ООН темповете на нарастване на човечеството до 2050 г. ще изпреварят съществуващите прогнози: дотогава на Земята ще живеят 170 млн. души повече, отколкото предполагаха демографите.

Група учени от Вашингтонския университет в Сиатъл, САЩ, ръководени от известния демограф Адриан Рафтери (Adrian Raftery), успяха да изчислят населението до 2100 г. с 95% вероятност - получената цифра варира от 9 до 13 млрд. Но трябва да кажем, че още през 2003 г. сред изследователите на демографските тенденции

твърденията за глобално обезлюдяване

са също популярни: много експерти прогнозират намаляване на населението на Земята след 2040 г. поради различни неблагоприятни тенденции, както в икономиката, така и в глобалната геополитическа система, но и поради природни явления – сериозните климатични изменения.

ООН също признава, че проблемът с бедността в развиващите се страни е един от най-опасните за човечеството, наред с измененията на климата. Всичките тези фактори – бедност, геополитически промени и климатични изменения, ще оказват силно влияние и върху миграционните потоци. При това се смята, че „демографското затихване“ на Европа ще се изправи пред мощен миграционен поток към тази територия на Земята. А и вече се наблюдават наченките на „Новото варварско нашествие“ към Европа. Опитът показва, че тези мигранти формират затворени общности, живеещи в гета, и стават източник на множество проблеми. Трябва да сме готови за такъв момент.

Проф. д-р Моника Попова, преподавател в Нов български университет:

Обществото да излезе от своя живот „под прикритие“

Недопустимо е месечните такси в частните детски градини да са по-високи от семестриалните такси в повечето университети

Снимка Личен архив

Няколко са пунктовете, които сериозно „издишат“. Държавата насочва недостатъчно средства към майките и към децата. В градове като София родителите по ред причини не могат да запишат децата си в държавна или общинска детска градина. Частните градини са от 600 до 2 000 лева месечно. Тези суми са по-високи от семестриалните такси за студентите в повечето университети у нас. При това положение няма как жената спокойно да става майка.

Страхът у младите хора е сковаващ

Децата от малки трябва да бъдат възпитавани да носят отговорност. Да не те е страх – означава да рискуваш. Особено когато става въпрос за създаване и отглеждане на дете, трябва да вложиш най-голяма смелост, казвам го от личен опит. Когато рискуваш, минаваш границата, тогава и вселената започва да ти помага. Мистичната схема с „кантара“ е заложена в живота. Когато жертваш нещо, получаваш друго. Съвременният човек иска, но не жертва. Жертвата е сериозен фактор в продължаването на рода. Постоянно призовавам моите студенти да се научат да жертват. Всеки, който е в матрицата, в нормалността трябва да създаде и да отгледа дете. Ако не може да има собствено, да се ангажира с друго дете. Светът е пълен с изоставени деца, които искат да бъдат погалени.

Съвременният човек е само консуматор

който не е научен да се раздава и да жертва. Това е гигантски цирей в системата. Аз съм от поколението, при което се скъса приемствеността. Настъпи срив на семейните ценности, моето поколение реши, че тези норми вече не са актуални. Държавата спря да толерира брака и семейството. Получи се срив на всички нива. Но този срив не може да продължава, животът е закодиран в Системата на „Везната“.

Моето поколение избяга от селата, те се обезлюдиха. Това също е свързано със

срива на семейните ценности

Новото поколение започва връщане към селото и към природата. Това неминуемо ща доведе и до изкачване по демографската стълбица. По времето на Втората световна война, мъжете са воювали, а после светът се е възстановил благодарение на женското присъствие. Във всяка фирма, във всеки цех е имало мини детска градина. Това може да се направи и днес. На жената трябва да се помогне да създаде дете и да го отгледа. Сега има много самотни майки, на тях им е много трудно да се справят. Масова е абдикацията на мъжете в отглеждането на децата. Днес младото поколение калкулира всичко.

Прагматизмът предхожда емоцията

При моето поколение нещата не стояха по този начин, но моето поколение направи много за тези негативни промени. Наблюдава се крах на семействата, масово хората се разделят и финализират всичко в брака. Нетолерантността и неотстъпчивостта доведе до това. Мнозина решават, че имат право на „втори живот“ с нов партньор до себе си. Това травмира психиката на техните деца и води до отказ те да създават семейства.

Когато жената изгуби своя инстинкт, настъпва срив в обществото. Жената трябва да е много силна. Талантът и силата се дават свише. Силата се активира, възпитава и развива от родителите и не бива да се смазва от тях. Като майка на три деца ще кажа, че да имаш много деца е всекидневна жертва, но човек трябва да я отдава. Демографския срив ще го надмогнем, когато всеки се научи да преминава линията на страха. Хората трябва да стъпят на бойното поле на живота и да не живеят „Под прикритие“. Това е печелившият път, той не погубва.

Явор Костов, управляваш партньор на Cushman&Wakefield Forton:

Без хора няма икономика

Да спрем демографската катастрофа, защото инвестициите ще секнат, а и скоро няма да има кой да заработва пенсиите

Снимка Личен архив

Днешната изключително ниска раждаемост е убийствена за държавата. Тревожен е и профилът на семействата с деца. Голяма част от работещите и образованите хора имат по едно, най-много две деца. А това в по-дългосрочен план е неблагоприятна тенденция.

Със съпругата ми Милена станахме родители на три деца, за

да разчупим модела

семействата да имат по едно, максимум две деца. Знаехме, че ще е трудно, но и весело, че ще е възпитателно и за трите деца. Искаме от малки да ги научим на отговорност към другите. Имаме късен старт в родителството, но опитът ни показа как системата на здравеопазването и на образованието изисква все повече и повече от нас, родителите. Тези препятствия лишават хората от ентусиазма да имат повече деца. Много по-лесно е след второто да се решиш на трето, отколкото след първото за поискаш второ. При нас второто дете беше инвестиция в първото – за да не расте като егоист, а третото беше отговорност към първите две. Добрата грижа към трите деца изисква не само финансови, но и

големи времеви възможности

Качеството на живот се промени, продължителността на живота се удължи, желанието за добра кариера се увеличи при една част от хората и така късното родителство се превърна в честа практика. С финансови стимули няма да се справим с демографския срив, има опасност при най-ниската прослойка да стане „професия“ да имат повече деца.  За работещите хора е най-важна организацията от страна на държавата и общините – да има достатъчно места в детските градини, в една сграда или поне в непосредствена близост да са детската градина и училището, за да може родителят да остави децата си преди работа и да ги прибере, след като приключи работният му ден. Иначе единият от двамата трябва да се посвети само на тази логистика.

Държавата и институциите абдикират

от функциите да осигуряват адекватни услуги на своите граждани. Новото градоустройство се прави без мисъл за образователната инфраструктура. В съвременната ситуация е важна комплексната услуга, а образованието никак не е съобразено с реалността. В големия град родителят няма как да прибере детето си в 17 часа от ясла или градина, тъй като още в 16 часа трябва да тръгне от работното си място. Детската медицинска грижа също става трудно достъпна, педиатрите намаляват.

Работещите издържат пенсионерите, така е създадена солидарната система. Затова е важно да възпитаме хора, които носят висока добавена стойност за обществото. Но не само у нас, но и по света раждаемостта е най-висока сред най-ниско образованите прослойки и е най-ниска сред най-високо образованите. Това показва, че „контролът“ върху раждаемостта става чрез образованието. Държавата страни от демографския проблем. Признава се, че образованието има голяма възвръщаемост, но това не става в краткосрочния или дори в 4-годишния мандат на когото и да е. И каквото е било, такова си остава.

Демографската катастрофа, пред която сме изправени, е

най-важната тема

Защото без хора няма икономика, няма потребление, няма нищо. Време е да се създаде система, която да подпомага работещите и образовани родители в отглеждането на повече деца. Система, базирана на данъчни стимули и облекчения, на изграждане на инфраструктура и мерки за подкрепа, които да направят по-съвместими родителството и кариерното развитие. Първата крачка е да поставим проблема на масата, да си поставим ясна цел и да набележим политики за нейното постигане. И да помним, че това е дългосрочна инвестиция в нас като общество и държава.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.