Осеммилиардният човек е факт: Населението расте и това вещае проблеми

Населението на планетата вече е над осем милиарда души. Това показва справка в сайта worldometers.info, който следи броя на хората на Земята в реално време. От Комисията на ООН по населението и развитието констатираха във Facebook на 15 ноември: „Светът достигна още един крайъгълен камък в населението, след като момиченце, родено в Тондо, Манила, беше избрано символично за осеммилиардния човек в света“. Маргарита Вилоренте роди дъщеричката си Винис малко след полунощ – в 1:29 ч. сутринта.

Индия изпреварва Китай

Доклад на ООН прогнозира, че през 2023 г. Индия ще изпревари Китай като най-многолюдната страна на Земята.

8 милиарда души на планетата е повод да отпразнуваме нашето многообразие, да признаем нашата обща човечност и да се поздравим с напредъка в здравеопазването, който удължи продължителността на живота и драстично намали майчината и детската смъртност“, заяви генералният секретар Антонио Гутериш.

Какво ни чака до 2100 г.

В прогнозата на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН се казва, че населението на света нараства с най-бавния си темп от 1950 г. насам. Очаква се през 2030 г. то да достигне 8.5 млрд. души, а през 2050 г. – 9.7 млрд. души, а през 2080 г. – максималните около 10.4 млрд. души. След това, показват изчисленията, това ниво ще се задържи до 2100 г.

Въпреки че в няколко развиващи се страни се наблюдава нетен спад на раждаемостта, повече от половината от прогнозираното увеличение на световното население през следващите десетилетия ще бъде съсредоточено в осем страни: Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан, Филипините и Танзания.

От 19 в. нататък населението започва да се увеличава до голяма степен благодарение на развитието на съвременната медицина и индустриализацията на селското стопанство, които увеличават световните доставки на храна. От 1800 г. насам населението на света е скочило осем пъти – от около един милиард на осем милиарда души.

Разработването на ваксини е от ключово значение, като особено важна е тази срещу дребна шарка, която помага за унищожаването на един от най-големите убийци в историята.

Свръхпотребление от най-богатите

Нарастването на населението също така увеличава въздействието на икономическото развитие върху околната среда. И докато някои се тревожат, че осем милиарда души са твърде много за планетата Земя, повечето експерти твърдят, че по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора.

Джоел Коен от Лабораторията за популации към Университета Рокфелер обръща внимание, че въпросът колко хора може да издържа Земята има две страни: природни ограничения и човешки избор. Нашият избор води до това, че хората консумират много повече биологични ресурси, като гори и земя, отколкото планетата може да възстанови всяка година. Прекомерното потребление на изкопаеми горива например води до повече емисии на въглероден диоксид, които са причина за глобалното затопляне.

Ние сме глупави. Липсва ни далновидност. Ние сме алчни. Не използваме информацията, с която разполагаме. Именно в това се крият изборът и проблемите“, казва Коен.

Той обаче отхвърля идеята, че хората са проклятие за планетата. Според него на тях просто трябва им се даде по-добър избор.

Какво сочат числата

В момента Индия е малко над 1.39 млрд. души – четири пъти повече от САЩ. В Китай живеят 1.41 милиарда. Но всеки ден в Индия се раждат 86 000 бебета, докато в Китай – 49 400. С този темп Индия ще стане държавата с най-голямо население на планетата още догодина, а през 2060 г. там се очаква да живеят 1.65 млрд. души.

В Индия обаче нямат повод за радост. През следващите 10 години една трета от прираста ще дойде от два северни щата – Бихар и Утар Прадеш, и двата с огромен дял население, живеещо в крайна бедност. Бихар – може би най-изостаналият щат на Индия, е и единственият, където жените все още раждат по повече от три деца. За стабилизиране на населението се приема моментът, в който на една жена се падат 2.1 деца, но в Бихар този момент ще настъпи чак през 2039 г. За сравнение, най-образованият и прогресивен щат – Керала, достигна този праг през 1998 г.

Средната възраст на индиеца е 29 г. Младите са 360 млн., но това е капитал само при сериозни инвестиции, а при съвременните възможности е по-скоро непредсказуем фактор. Тази година например в Бихар избухнаха безредици, след като над 12 млн. души се сбориха за 35 000 работни места в Индийските железници – най-големият и надежден работодател в държавата.

Рисковете на забавения растеж

Китай десетилетия наред се мъчи да овладее своя прираст с прословутата политика на едното дете, която в най-строг вариант действаше от 1980 до 2015 г. Но от 2023-а се очаква населението на страната да започне да намалява. Във времена на ограничени ресурси, екстремен климат и какви ли не други проблеми това намаление би следвало да е повод за облекчение. Но не е така.

Със забавянето на раждаемостта делът на възрастното население ще започне още по-главоломно да расте. Се

га китайците над 65-годишна възраст са около 13% от населението на страната, но делът им ще се увеличава драстично през следващите години. Свиващата работна сила означава това, което се случва у нас – все повече хора над трудоспособна възраст ще тежат на все по-малкото работещи.

Мястото на Европа

През 2020 и 2021 г. населението на Европа намаляваше, като главният фактор за това през изминалите две години бе пандемията. Населението на 27-те държави членки падна от 447 млн. към 1 януари 2021 г. на 446.8 млн. към същата дата на 2022 г. Единствената друга година, в която е регистрирано намаление на населението от 60-те години насам е 2011 г. Прирастът на Стария континент до голяма степен зависи от външната миграция, като миналата година тя е 1.06 млн. души при 800 000 през 2020 г. Вижда се обаче, че това не стига да се неутрализира ефектът на ниската раждаемост.

На този фон над 20% от населението си до средата на този век се очаква да загубят България, Латвия, Литва, Сърбия и Украйна. Междувременно миграцията се очертава като основния двигател за растежа на населението в страните с високи доходи.

Всичко това ни връща отново към основния извод – съдбата на човечеството не може да бъде изразена с цифри. Защото освен броя на хората, са важни и възможностите, които им се предоставят, както и пречките, които спъват индивида да достигне пълния си потенциал. Обществата трябва да инвестират в човешкия капитал, икономиката да работи за хората, а не за малцина избрани, ресурсите да се използват справедливо – защото хората не са проблемът, а решението и всеки човек заслужава достоен живот, гарантирани права и възможност за избор.