Още следващата година бюджетът може да е без дефицит
Това предвижда Алтернативният бюджет на ИПИ
~ 4 мин.
Георги Желязков
Алтернативният бюджет, който Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя за 14-та поредна година, отново е без дефицит. За сравнение, правителството очаква през 2017 г. да има „дупка“ от 1.33 млрд. лв., запълването на която ще стане чрез взимането на нов заем и използването на натрупания фискален резерв. През миналата година ИПИ отново състави бюджет с 0% дефицит и в крайна сметка това ще стане факт. Но не защото правителството беше предвидило това, а защото не успя да стартира проектите по новия програмен период и много разходи не се изпълниха.
През тази година икономистите не залагат много реформи, както предходните години, заради влошаващата се политическа и икономическа ситуация в страната.
С Алтернативния бюджет за 2017 г. се цели елиминирането на дефицита и удържането на една относително разумна фискална рамка. Заради оставката на правителството има опасност да се повтори ситуацията от 2013 и 2014 г., когато заради политическите сътресения бюджетите бяха изтървани, разходите скочиха много, правиха се по две актуализации на година, а в крайна сметка дългът на държавата скочи с близо 8 млрд. лв. - значително над сумата, която бе натрупана по време на най-тежките кризисни години между 2009 и 2012 г.
„България в момента се намира на върха на икономически си цикъл. От следващата година ще видим охлаждане на икономиката, а пазарът на труда вече дава такива индикации“, смята Ганев. Той е на мнение, че бюджетите отдавна е трябвало да се планират ако не с излишък, то поне да са балансирани.
А през следващата година изглежда икономическата ситуация няма да е толкова добра, колко бе през 2015 и 2016 г. Прогнозата на експертите е, че заради забавянето в Китай, а от там и в Еврозоната, растежът на българската икономика ще бъде около 2.5%. „Тази прогноза обаче бе правена преди правителството да подаде оставка. Политическата нестабилност тегли назад растежа, което значи, че той може да бъде и около 2%“, каза Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.
Според нея заложените в бюджета над 6 млрд. лв. капиталови разходи, които са основно по линия на европейските проекти, е напълно възможно да не бъдат изпълнени в този. В алтернативния бюджет на ИПИ са предвидени малко над 5 млрд. лв., но и тази сума може да се окаже прекалено оптимистична заради политическата криза. „Правителството е заложило капиталови разходи, близки до тези от 2015 г. Тогава обаче беше последната година за усвояване на парите от първия програмен период. Сега сме в началото и изглежда нереалистично“, каза още Десислава Николова.
Голям проблем пред бюджета за следващата година могат да се окажат популистките идеи, които вече бяха лансирани от някои партии. БСП вече заяви, че ако спечели предсрочните парламентарни избори, ще премахне плоския данък. От Патриотичния фронт поискаха минималната пенсия да бъде увеличена двойно до 300 лв. Според финансовия министър в оставка Владислав Горанов само тези две предложения ще донесат загуба на бюджета от близо 3 млрд. лв.
Риск пред бюджета, свързан отново с политическите сътресения, е вероятността приходните агенции да спрат да работят на пълни обороти. Според Калоян Стайков, икономист в ИПИ, именно това се е наблюдавало преди две години. „Нестабилната ситуация създава огромни проблеми. България не е нито Холандия, нито Белгия и агенциите не могат да работят добре без правителство“, смята икономистът и добавя, че много често новото правителство отхвърля всичко, постигнато от предишните, и в крайна сметка си гласува още пари, с които да „поправи“ свършеното от предишните.
От ИПИ изтъкват още няколко препоръки към бюджета за следващата година, които биха могли да го балансират. Според експертите на първо място трябва да се забравят всички популистки идеи по отношение на данъчната система. Трябва да се предвидят буфери - очакваните приходи от концесията на Летище София да не се залагат в разходите. Те предвиждат още да бъдат замразени разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите. Могат да бъдат отложени и разходите в сектор „Отбрана“ и да се преустанови програмата за безплатно саниране.
През тази година икономистите не залагат много реформи, както предходните години, заради влошаващата се политическа и икономическа ситуация в страната.
С Алтернативния бюджет за 2017 г. се цели елиминирането на дефицита и удържането на една относително разумна фискална рамка. Заради оставката на правителството има опасност да се повтори ситуацията от 2013 и 2014 г., когато заради политическите сътресения бюджетите бяха изтървани, разходите скочиха много, правиха се по две актуализации на година, а в крайна сметка дългът на държавата скочи с близо 8 млрд. лв. - значително над сумата, която бе натрупана по време на най-тежките кризисни години между 2009 и 2012 г.
|
| МС 2017 | ИПИ 2017 |
| Общо приходи (млн. лв.) | 35 440 | 35 200 |
| (% от БВП) | 37,6% | 37,3% |
| Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС (млн. лв.) | 36 770 | 35 200 |
| (% от БВП) | 39,0% | 37,3% |
| Бюджетно салдо (млн. лв.) | -1 330 | 0 |
| (% от БВП) | -1,4% | 0,0% |
„Резултатите от 2013 и 2014 г. показаха, че фискалната цена на политическата криза може да е много по-висока, отколкото при голямата рецесия“, смята Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. „Когато политиците изпаднат в безвремие, бюджетът се изпуска“, добавя той.
„България в момента се намира на върха на икономически си цикъл. От следващата година ще видим охлаждане на икономиката, а пазарът на труда вече дава такива индикации“, смята Ганев. Той е на мнение, че бюджетите отдавна е трябвало да се планират ако не с излишък, то поне да са балансирани.
А през следващата година изглежда икономическата ситуация няма да е толкова добра, колко бе през 2015 и 2016 г. Прогнозата на експертите е, че заради забавянето в Китай, а от там и в Еврозоната, растежът на българската икономика ще бъде около 2.5%. „Тази прогноза обаче бе правена преди правителството да подаде оставка. Политическата нестабилност тегли назад растежа, което значи, че той може да бъде и около 2%“, каза Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.
Според нея заложените в бюджета над 6 млрд. лв. капиталови разходи, които са основно по линия на европейските проекти, е напълно възможно да не бъдат изпълнени в този. В алтернативния бюджет на ИПИ са предвидени малко над 5 млрд. лв., но и тази сума може да се окаже прекалено оптимистична заради политическата криза. „Правителството е заложило капиталови разходи, близки до тези от 2015 г. Тогава обаче беше последната година за усвояване на парите от първия програмен период. Сега сме в началото и изглежда нереалистично“, каза още Десислава Николова.
Голям проблем пред бюджета за следващата година могат да се окажат популистките идеи, които вече бяха лансирани от някои партии. БСП вече заяви, че ако спечели предсрочните парламентарни избори, ще премахне плоския данък. От Патриотичния фронт поискаха минималната пенсия да бъде увеличена двойно до 300 лв. Според финансовия министър в оставка Владислав Горанов само тези две предложения ще донесат загуба на бюджета от близо 3 млрд. лв.
Риск пред бюджета, свързан отново с политическите сътресения, е вероятността приходните агенции да спрат да работят на пълни обороти. Според Калоян Стайков, икономист в ИПИ, именно това се е наблюдавало преди две години. „Нестабилната ситуация създава огромни проблеми. България не е нито Холандия, нито Белгия и агенциите не могат да работят добре без правителство“, смята икономистът и добавя, че много често новото правителство отхвърля всичко, постигнато от предишните, и в крайна сметка си гласува още пари, с които да „поправи“ свършеното от предишните.
От ИПИ изтъкват още няколко препоръки към бюджета за следващата година, които биха могли да го балансират. Според експертите на първо място трябва да се забравят всички популистки идеи по отношение на данъчната система. Трябва да се предвидят буфери - очакваните приходи от концесията на Летище София да не се залагат в разходите. Те предвиждат още да бъдат замразени разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите. Могат да бъдат отложени и разходите в сектор „Отбрана“ и да се преустанови програмата за безплатно саниране.
