Отбелязваме 140 години от Шипченската епопея

Честванията на 140 години от от епичните Шипченски боеве през Руско-турската освободителна война стигат своята кулминация в събота, 26 август. В този ден си спомняме за героичните боеве на старопланинския връх, а по традиция стотици българи ще изкачат историческия връх, за да отдадат почит на героите, загинали за свободата на България.

С битката на Шипка през 1877 г. се дава началото на свободна България. От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост турска армия, водена от Сюлейман паша.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки.

Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена! Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".

Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно". Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Във връзка с програма движението на транзитно преминаващите МПС ще бъде преустановено по пътя Габрово – Шипка – Казанлък в двете посоки на 26 август 2017 г. Ограничението ще бъде въведено от 9:00 ч. до приключване на Националното честване Шипченска епопея. За товарните автомобили ограничението ще важи от 7.00 ч. Трафикът ще бъде пренасочен през Прохода на Републиката, съобщават от Община Габрово.

През Шипченския проход ще се пропускат само автобуси и леки автомобили с гости и посетители на тържествата, както и междуградски автобусен транспорт.