Откъде всъщност идват милиардите извънредни разходи
От десетилетиe в България се е настанила практика, която жертва прозрачността на харченето

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
От десетилетиe в България се е настанила практиката изпълнителната власт да преразпределя милиарди левове чрез постановления на Министерския съвет. В годините на дефицит или малък излишък раздадените пари без изрично одобрение на Народното събрание бяха около милиард, а в последните няколко години с големи излишъци в бюджета - сумите скочиха в пъти. Практиката с извънредното раздаване на пари не е незаконна, но не позволява достатъчно обществен контрол.
Парите за въпросните „извънредни“ разходи, които не са разписани предварително в Закона за бюджета, идват от Централния бюджет. Той е част от Държавния бюджет, но неговата тясна функция е да събира средствата от приходните агенции и от държавните заеми и да ги преразпределя между министерства, общини, агенции, комисии и т.н.
Разпределянето на пари с постановления обаче заобикаля правомощията на Народното събрание, което в края на всяка година гласува Консолидираната фискална програма (КФП) за следващата, като на теория правителството трябва да е изчислило възможно най-точно всички приходи и разходи и почти да не се налага корекция. А ако все пак се налага такава, да минава през актуализация на бюджета, което повишава прозрачността при разходването на парите на данъкоплатците.
През последните четири години преди пандемичната 2020 г. обаче се наблюдава едновременно неизпълнение на някои инвестиционни разходи и непредвидено финансиране на други. И докато преди десетилетие средно тези харчове за година възлизаха на около милиард лева, през 2020 г. станахме свидетели на около 5 млрд. лв., отпуснати с постановления.
Разбира се, една немалка част от тях бяха свързани с COVID кризата под формата на харчове за здравното министерство – милиони за болниците, които да са в готовност за отваряне на COVID отделения, за ваксини, за ремонт на лечебните заведения, за здравната каса и др. Извън непредвидените харчове за МЗ, кабинетът гласува на своите заседания и пари за компютри за учители и ученици в условията на дистанционно обучение, както и единствените грантови схеми със средства от държавата – тези за туроператорите и автобусните превозвачи (милиардът за схемата „60/40“ бе одобрен от парламента с актуализацията на Бюджет 2020 през пролетта на миналата година). В COVID разходите, според управляващите, попадат и добавките от по 50 лв. месечно за всички пенсионери, което струваше на бюджета досега над половин милиард лева, както и увеличението на заплатите на държавните служители „на първа линия“. За програмата за безлихвени и преференциални кредити от Българската банка за развитие пък кабинетът отдели 700 млн. лв.
Извън тези харчове, които може и да се каже, че бяха нужни възможно най-бързо и без административно забавяне, без дебат в парламента бяха дадени още стотици милиони за пътища и общини (основно за инфраструктура). По традиция по-голямата част от тези средства бяха одобрени през последния месец от годината. Но именно през декември 2020 г. бюджетът бе актуализиран, т.е. поне една част от разходите, разрешени от кабинета на неговите заседания в последния месец, можеха да минат след дебат в парламента, по време на който да бъде отговорено на въпросите „защо там“, „защо сега“ и „защо толкова“.
През годините...
... „имаше различни практики при постановленията за допълнителни разходи. Например до 2008 г., докато беше на власт Тройната коалиция, това се правеше за сметка на преизпълнение на приходите, т.е. икономическите прогнози се подценяваха, приходите бяха по-високи, отколкото очакваните, и в края на годината аргументът на правителството беше, че ако не се оползотворят съответните средства, те се прехвърлят във фискалния резерв и се „губят“. „Това бе картината в годините на много висок икономически растеж“, разказа за Economic.bg икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
В края на мандата на това правителство ce пpиeмaт зaĸoнoдaтeлни пpoмeни, ĸoитo oгpaничaвaт възмoжнocттa зa xapчeнe пpeизпълнeниeтo нa пpиxoдитe и санкция от парламента.
Това беше елемент, който вкара малко повече прозрачност в цялата процедура. Логиката беше, че в края на годината, ако правителството иска да изхарчи нещо, го внася в парламента и се гласува там“, допълни Стайков.
По време на предходната криза и възстановяването от нея тази практика позаглъхва, но с началото на новия икономически цикъл се превръща в друг вид. Ефектът обаче се запазва - предвиждат се по-високи разходи, отколкото реално може да бъдат направени, и накрая, тъй като вече са планирани, част от тях се изпълняват - така не само че се правят допълнителни непредвидени разходи, но и бюджетът завършва с по-добър от предвиденото баланс.
Възможността за гъвкаво управление на бюджета не може да изчезне нaпълнo, зaщoтo тя позволява бърза реакция при неочаквани обстоятелства, като например пандемията от миналата година, а и пpoгнoзaтa ниĸoгa нe e 100% точна“, уточни Стайков.
Според него все пак въпросната гъвкавост трябва да е в нормални граници – „виждаме, че твърде голяма част от бюджета се харчи в края на годината и това се отнася включително за пари, които са предвидени по централния бюджет, но се отпускат в края на годината, което ги прави отчасти непредвидени, тъй като ако са наистина предвидени, те ще си влязат в някакъв цикъл през годината. Не може средномесечните бюджетни разходи да са 3 - 4 млрд. лв., а през декември да се изхарчат 6-8 млрд. лв.“.
Промяна в целия бюджетен процес
Според икономиста на ИПИ, за да има такава предвидимост на харченията, това означава, че целият бюджетен процес трябва да се промени, тъй като в момента България е много далеч от добрите практики. Той даде за пример Нидерландия, където бюджетът се приема веднъж за 4-годишен период и след това всяка година се правят само корекции.
При нас е точно обратното – приемаме една 3-годишна средносрочна рамка и след това всяка следваща година се виждат коренни промени в нея и всичко започва отначало. Ако дори нямаме предвидим 3-годишен хоризонт, какво остава за строителство на магистрали, газопроводи, които отнемат повече от една календарна година и трябва да се предвидят в няколко бюджета?“, пита реторично Стайков.
Според него за мащабна промяна в бюджета, която да го направи по-прозрачен и полезен, трябва да се промени целият манталитет и начинът на работа на финансовото министерство.
Това не е просто политически процес – някой да дойде и да каже „Оттук нататък няма да правя така“ – не е толкова лесно.
Опити за промяна
През лятото на изминалата година все пак опозицията се опита да наложи лимит на разходите, правени по този начин, като внесе предложение извънpeднитe paзxoди нa Mиниcтepcĸи cъвeт дa бъдaт cвeдeни дo 1% oт пpиxoдитe, a вcичĸи ocтaнaли харчове дa минaвaт ĸaтo aĸтyaлизaция на бюджета пpeз пapлaмeнтa. Идеята обаче очаквано не бе подкрепена от управляващите и бе отхвърлена при гласуването.
Миналата седмица в ефира на БНР лидерът на БСП Корнелия Нинова обеща да върне ролята на парламента като основна институция в държавата, която излъчва и контролира изпълнителната власт. Тя има намерение, ако БСП попадне във властта, да предложи ежемесечен отчет на премиера пред депутатите.