Как Кюстендил може да задържи активната си работна ръка?

Кюстендил разполага с технически кадри в разцвета на силите си, които са лоялни към своя регион. Справедливият преход тук ще бъде успешен, само ако признае техния опит чрез валидиране и осигури на местния бизнес ресурси за трансформация. Картографирането на уменията и нагласите на 1 106 лица, косвено засегнати от енергийния преход в региона, разкрива картина на регион, който разполага с технически грамотни хора, но е сериозно застрашен от икономическо „цунами“.

Проучването е фокусирано върху хората, които са непряко свързани с въгледобивната индустрия – служители в местни предприятия и бизнеси, които осигуряват услуги, логистика или поддръжка за енергийния сектор и чийто поминък зависи от неговата стабилност.

Хората искат да останат в региона

Един от най-устойчивите митове на съвременния пазар на труда е, че работникът е мобилен и готов да последва инвестицията, където и да се появи тя. Проучването в Кюстендил категорично разбива тази илюзия.

Внушителните 85.3% от анкетираните заявяват категорично желание да останат в същото предприятие, дори ако предметът му на дейност се промени радикално. Това число не е просто статистика – то е израз на дълбока социална привързаност. Още по-красноречив е фактът, че 70% от хората отказват да пътуват на разстояние, по-голямо от 50 км за работа.

Тук не говорим за хора, които са близо до пенсия, а напротив – 72.2% от изследваните лица имат повече от 11 години до пенсиониране. Това е поколение в активна възраст, което иска да гради бъдещето си в региона.

Интересите им

Често говоренето за преквалификация се плъзга към „дигитални умения“. Реалността в Кюстендил обаче е техническа. Работниците в региона не виждат себе си в офиси – те искат да продължат да създават и поправят с ръцете си.

Изследването показва, че близо 75% от хората са със средно образование, като внушителните 43.1% притежават средно техническо образование. Има реален и конкретен интерес към новите енергийни технологии: 17.3% проявяват директен интерес към монтаж на фотоволтаични системи, следвани от интерес към системите за съхранение на енергия (батерии).

Интересен момент е, че макар тези хора да са гръбнакът на регионалната индустрия, 83.7% от тях нямат официален сертификат за квалификация за уменията, които реално упражняват или към които се стремят. Тези „невидими експерти“ имат нужда не от фундаментално преобучение, а от валидиране на уменията и специфична сертификация, за да се превърнат в легитимен двигател на ВЕИ сектора в България.

Страховете на бизнеса

Справедливият преход в Кюстендил има и съвсем конкретно финансово измерение. Данните сочат, че очакванията на хората са здраво стъпили на земята, но и категорични по отношение на жизнения стандарт. Близо 40% от анкетираните не биха започнали нова работа за заплата под 1300 евро нето.

Този прагматизъм се сблъсква със страховете на мениджмънта. Бизнесът в региона, силно обвързан с въглищния сектор, прогнозира драматичен спад на приходите – между 30 и 50%. Когато едно предприятие губи половината от доходите си, преквалификацията става вторичен проблем – основният е самото оцеляване.

Без директна държавна подкрепа за диверсификация на тези предприятия, рискът е огромен. Ако новите „зелени“ работни места не могат да предложат сигурност и доходи, близки до сегашните, регионът е заплашен от нова вълна на икономическа миграция – нещо, което 85% от местните хора активно се опитват да избегнат.

Препоръките

За да бъде трансформацията успешна, тя трябва да се превърне в социално чувствителен и икономически балансиран процес, който подкрепя едновременно работниците и предприятията. Справедливият енергиен преход ще бъде приет от мнозинството, само ако е обвързан с разкриването на реални работни места, гарантирана дългосрочна заетост и практически занимания, които да дадат сигурност на хората.

В тази връзка са необходими строго диференцирани програми за обучение, които да отчитат спецификите на всяка възрастова група и техния професионален профил. Докато за младите кадри акцентът трябва да бъде върху иновациите и новите зелени технологии, за служителите в средна възраст е критично важно надграждането на съществуващите технически умения, а за по-възрастните – осигуряването на защитени форми на заетост и плавен преход към пенсиониране.

Ключов момент в стратегията е всяко обучение да бъде директно обвързано с конкретни инвестиционни проекти в област Кюстендил, за да се избегне рискът от придобиване на квалификация, която няма къде да бъде реализирана на практика.

Паралелно с подготовката на хората, косвено засегнатите предприятия имат спешна нужда от финансова и експертна подкрепа, за да диверсифицират производствата си, да се дигитализират и да навлязат успешно на нови пазари. 

За данните

Събрани са по проект „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица“, финансирано от Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Проектът има за цел да идентифицира реалния потенциал на хората, които не работят в мините, но чийто бизнес и живот са неразривно свързани с енергийния сектор. В Кюстендил „под лупа“ са изследвани 1 106 първично косвено засегнати лица – цифра, която дава представителна и обективна картина за нагласите в региона. 

Изпълнява се от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в партньорство с Конфедерация на труда „Подкрепа“, както и подкрепа от Министерство на труда и социалната политика.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.