Парченца живот: Другото лице на войната

Представете си, че бягате от война: какво бихте взели със себе си? Може би на първо четене нелеп въпрос, но със сигурност това е нещото, което веднага бърза да направи почти всеки бежанец. Личните вещи са друго лице на войната – човешкото. Те са доказателство, че където и да се намирате по света, бягайки от нещо, трябва да носите част от дома, като противодействие на жестокостта.

Нека да разгледаме войната като история, населена с хора и вещи – защото по време на война именно вещите стават гарант за нормалност.

Играчките на Босна

Преди няколко години босненци, израсли по време на войните през 90-те години, дариха хиляди лични вещи, ползвали тогава. Те станаха част от пътуваща изложба, показваща глупостта на конфликта. Първоначалният план е вещите да отидат в музей в Сараево, посветен на детството по време на войната. Впоследствие организаторите решили, че е по-добре експозицията да обиколи страната. В изложбата са включени 2800 играчки, писма, снимки, дневници, храна от хуманитарни помощи.

Всичко започна с един прост въпрос, зададен онлайн: „Какво представляваше за вас детството по време на Войната“, спомня си икономистът Ясминко Халилович, който е един от младите хора, седящи зад проекта.

„Имаме идея да разширим темите в музея и да започнем да събираме спомени и от други конфликтни зони по време на войната, да създадем универсална изложба, която ще послужи като предупреждение“, допълва той.

През 2013 г. той публикува „Детство по време на война“ – колекция от спомени. Книгата е преведена на няколко езика и помага на Халилович да се свърже с други свои сънародници в Босна и чужбина, които са успели да избегнат смъртта и разрушенията на войната от 1992-1995 г., когато воюваха сърби, хървати и босненски мюсюлмани. „Много хора пазят и до днес предмети от войната и имат желание да споделят своя опит“, разказва той.

Сред изложбата е и кукла Барби, дарена от Асмира. Тя е била на 3 години, когато сръбските сепаратистки сили гонят семейството й от източния град Братунац. Бащата на момичето е пратен в затвор за политически престъпници. Асмира заживява в център за вътрешни мигранти в Тузла, където единствените играчки били предимно за момчета. Представлявали гумени топки. Но един ден един съсед в лагера й дава кукла Барби.

Грижих се за нея като за нещо свещено. Винаги спеше в кутия за обувки. Куклата нямаше име, но когато си играех с нея, тя или продаваше храна, или зашиваше раните на пострадалите, или пък се грижеше за болните. По-късно аз станах лекар“, разказва Асмира.

Музей на престъпленията срещу човечеството и геноцида бе открит в Сараево миналата година. В него са изложени редица лични вещи на жертви от онова време. Сред показаните предмети са тези, ексхумирани от масовите гробове. Те включват часовници, гребени и ризи, носени от тези, които са загубили живота си. Босненският конфликт е най-кървавата война в Европа след Втората световна война, а етническите разделения все още са актуални в страните от бивша Югославия.

Стъпките на бягствата

През 2015 година фотопроектът на „International Rescue Comitee“ (www.rescue.org) – „What´s in my bag?“, разкрива какво носят в чантите си някои от бежанците, достигнали гръцкия остров Лесбос...

Абоеса е на 20 години. Семейството й живеело в палестинския бежански лагер Ярмук близо до Дамаск. Малко преди Ярмук да бъде разрушен, Абоеса успяла да избяга в Турция – заедно със съпруга си и 10-месечната им дъщеря. Там те останали една седмица, след което успели да стигнат до гръцкия бряг. В чантата си Абоеса носи само най-важното: детски чорапки и шапка, вода и пюре за 10-месечната й дъщеря, салфетки, лекарства, слънцепредпазен крем за деца, паста за зъби, портмоне, зарядно за телефон и лични документи.

От същия проект научаваме и за шестгодишния Омран от Дамаск, който е пристигнал в Гърция заедно с родителите и сестрите си. С тях са пътували и много техни роднини. Крайната им цел е Германия. Малкият Омран носи в раничката си панталон, лекарства, бонбони, любимото си сладко, сапун, бинт и четка и паста за зъби.

17-годишният Икбал пък е от Кундуз, провинция в североизточен Афганистан. Бягството му оттам било осеяно с препятствия. Първата му спирка била в Иран, откъдето продължил пеша до Турция. В раницата си Икбал носи чифт обувки, чорапи, панталон и риза. Взел е също мобилния си телефон, нокторезачка, крем за избелване на лицето, паста и четка за зъби, бинт, 100 долара, 130 турски лири, както и SIM-карти за Афганистан, Ирак и Турция.

Друга история е тази на 34-годишния фармацевт от Сирия, който иска да остане анонимен. Той се е запътил заедно със семейството си към Германия, където се надява да може да практикува професията си. Баща му е работил като лекар в Германия в продължение на 11 години. Младият мъж е избягал през Турция. Там срещнал каналджии, които го прехвърлили в Европа. В малката си чантичка сириецът носи само най-необходимото. Пари, увити в найлонови торбички, за да не се намокрят по пътя, един стар и един нов мобилен телефон, зарядни устройства и слушалки за телефон. Най-скъпото му също е в чантата: флашка от 16 гигабайта, пълна със семейни снимки.

20-годишният Ноур е избягал от Сирия, където в продължение на седем години е изкарвал парите си като музикант и художник. Когато сраженията наближили родния му град, той се отправил към Турция. Ноур носел две чанти, но трафикантите му казали, че може да вземе само една. Младият сириец се разделил с чантата, в която носел дрехите си. В другата сириецът имал две перца за китара, гердан с кръстче, няколко гривни, които му били подарени от приятели, две монети, лични документи, мобилен телефон, SIM-карта, часовник, сирийското знаме и една тениска.

От фотопроекта научаваме и за сирийско семейство от Алепо, което е загубило почти целия си багаж по пътя. Когато напускали Сирия, всеки от тях взел по една или две чанти. Но по пътя от турския до гръцкия бряг лодката им започнала да се пълни с вода. В нея имало седем жени, четирима мъже и 20 деца. Семейството от Алепо успяло да спаси една-единствена чанта. Съдържанието й – детски обувки, тениска, панталон, мокри кърпички, един памперс, дамски превръзки, две малки кутии прясно мляко, няколко бисквити, лични документи, гребен, пари и лекарства.

Парченца от вкъщи

Това лято пък изложбата „Парченца от вкъщи“ в София показа какво са взели със себе си 14 жени от Украйна, когато са напуснали родината си заради войната. Документалистката Анна Стоева представи вещите и разказа историите зад тях.

Олга от Киев няма нито много време да мисли, нито много място за излишен багаж. Тя тръгва от Украйна в началото на руската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната малка кола. Там е и целият багаж, който е успяла да събере за по-малко от два часа. Първото, което взима, е плюшената играчка на дъщеря си. Второто – любимата възглавница на сина си. За себе си взима килимчето за йога и няколко снимки. Събира малко резервни дрехи и тръгва.

В някои от куфарите на украинците има снимки, в други – икони. В багажа винаги е любимата играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, друг път – чашата за кафе. Всички вещи са взети в бързината, без много мислене.

Парченца живот.