Подписаха споразумението за изграждането на интерконектора Гърция-България

Подписаха окончателното споразумение за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България. Интерконекторът започва от Северна Гърция и завършва в Централна България. Маршрутът му е от Комотини до Стара Загора. На официална церемония в София акционерите в проекта - БЕХ и Poseidon, сложиха подписите си върху инвестиционното решение за проекта IGB.   

По IGB България ще преминават около 3 млрд. куб. метра природен газ в рамките на година. Чрез изграждането на още една компресорна станция капацитетът може да бъде увеличен до 5. млрд. куб. м. Общата дължина на газопровода е приблизително 182 километра, диаметърът на тръбата е 32'' (~813мм). Като на българска територия ще бъдат изградени около 150 км., а на гръцка 31 км. 

На подписването присъстваха и премиерът Бойко Борисов, както и вицепремиерът Томислав Дончев и други представители на сектора. 

Това е специален и важен за нас ден. С подписването на това споразумение се дава реален старт на този стратегически проект", каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова, предаде репортер на Economic.bg.

По думите на премиера Бойко Борисов "колкото повече газ дойде в България, толкова повече транзитни такси. От това ще печелят всички, които са по трасето. Тези 3 млрд. куб. м газ са ни необходими да си отдъхнем, че има диверсификация и че някой няма да се ядоса и да спре кранчето". Той отказа да коментира оставките в кабинета.

Строителството на интерконектора започва през октомври 2016 г. и се очаква да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Първоначалната стойност на проекта е около 220 млн. евро. Той е от 7-те ключови проекта в рамките на ЕС и е основна част от Южния газов коридор на Европа. Тъй като намаляването на зависимостта от руски газ е един от приоритетите на ЕС в сектор "Енергетика".

Стратегическото значение на интерконектора IGB коментира и енергийният министър на Гърция Панос Скурлетис. По думите му газовата връзка ще осигури разнообразие на източниците на природен газ за региона. Той добави, че важно условие за реализацията на идеите за газов хъб в региона имат 2 проекта - IGB и изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис.

Премиерът Бойко Борисов благодари и на гръцкия си колега Алексис Ципрас за съвместната работа по осъществяването на проекта. Той отбеляза и помощта и усилията и на американския държавен секретар Джон Кери и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Време е да видим реални действия и днес сме свидетели на една важна стъпка", заяви Томислав Дончев. Той коментира и изграждането на газов хъб на територията на България, който вече има работно заглавие "Балкан". По този проект ще бъде създадена работна група, която да уточни всички детайли. "Целта е разнообразие на източниците на доставки. За нас е важен и собственият добив, както и работата върху всички възможни източници на газ", поясни той. 

Проектът има за цел намаляване зависимостта от руски газ и изграждане на алтернативно трасе за България, което ще се свързва с Трансадриатическия газопровод, пренасящ газ от Азербайджан. В последствие газовата връзка между двете балкански страни ще бъде свързана с интерконкетори до Румъния, Унгария и балтийските държави.  

Представител на бюрото на енергийни ресурси на държавния департамент на САЩ- Мартина Стронг шарже д'афер също присъстваше на подписването. САЩ 

Проектът беше отлаган дълго време    

Окончателното споразумение за изграждането на интерконектора бе трудно и отдавна очаквано решение. Трудно, защото с идването на СИРИЗА на власт Гърция направи завой в посока Русия. Москва обаче няма полза от това Балканските държави да получават газови доставки не от руски източници. Пречка се оказа и задънената улица, в която бяха преговорите между Атина и кредиторите през лятото. Стартът на проекта бе отложен през май за неопределено време.    

Според Гърция причината е техническа, но това прекъсване съвпадна с посещението на бившия министър на енергетиката Панайотис Лафазанис в Москва. През октомври на срещата между министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова и гръцкия й колега Панос Скурлетис в Атина присъстваше и представител на държавния департамент на САЩ по международните енергийни въпроси Амос Хохщайн, изпратен от американската дипломация. Тогава бе постигнат напредък по реализирането на проекта за газопровода (интерконектора) Гърция-България (IGB).    

Седмица по-рано вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев заяви, че строежът на връзката се бави заради уточняване на технически въпроси с гръцката страна, след които и желанието на България капацитетът на тръбата да бъде увеличен от сега планираните от 3.5 до 5 млрд. куб. м газ годишно на 20-25 млрд. куб. м.    

Крачка към промяната    

Още през май САЩ призоваха Гърция да не се включва в продължаване на газопровода, известен като "Турски поток", през своя територия към Централна Европа и вместо това да подкрепят Трансадриатическия газопровод с газ от Азербайджан към Италия и Западана Европа. Решението на Гърция е важно за енергийното разнообразие.    

Така или иначе проектът Турски поток е преустановен за неопределено време заради влошаващите се отношения между Русия и Турция. Проект е още една крачка към промяната в газовата карта на Източна Европа. България трябва да започне да се подготвя за всички възможни бъдещи сценарии по отношението на доставките на газ. Интерконекторът е част от гаранцията, че Европа, или някои от страните-членки, няма да са на 100% зависими от един източник на газ, както е страната ни в момента.    

Докъде ще стигне Европейският енергиен съюз, следва да разберем тогава, когато всички точки от него се реализират.