Политиката на Тръмп на „енергийна доминация“ изправя Вашингтон срещу Москва
792
~ 6 мин. четене
През юли миналата година президентът на САЩ Доналд Тръмп застана във Варшава до полския си колега Анджей Дуда и обеща да помогне за премахване на зависимостта на Варшава от вноса на енергоизточници от Русия. Той предложи американско гориво като алтернатива, „така че да не може никога да бъдете държани за заложници от един-единствен доставчик“.
Тръмп засегна темата за отдавнашните безпокойства в Европа за способността на Русия да спира доставките на природен газ - нещо, което тя е правила при спорове за цените в миналото.
Американски конгресмени казват, че руското влияние заради енергията се е оказвало ефикасно за заглушаване на критиките заради нейните нарушения на човешките права, анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна, за което Кремъл отрича.
Шест месеца след посещението на Тръмп Полша сключи договори за внос на американски втечнен природен газ, суров петрол и въглища и съобщи, че няма да продължи договора за доставка на газ с руската държавна компания „Газпром“, когато той изтече през 2022 г., слагайки край на едни специални и трудни отношения, датиращи от 1944 г.
Този епизод е пример за една ключова цел на дневния ред на Тръмп за „енергийна доминация“ - използване на нарастващия износ на енергоизточници за засилване на геополитическото влияние на Вашингтон.
Тази политика има също за цел да подпомогне вътрешното производство чрез смекчаване на екологичните регулации и разширяване на проучванията във федерални територии, но тези усилия засега нямат кой знае какъв ефект.
Тръмп въпреки всичко наследи един преживяващ бум петролен и газов сектор, който осигури на неговата администрация по-голямо влияние на международните енергийни пазари, отколкото онова, на което Белият дом се радваше през последните десетилетия. Добивът на петрол в САЩ се увеличи до над 10 млн. барела дневно за първи път от 1970 г. благодарение на подобрените технологии. Производството на природен газ също нарасна чувствително и САЩ се превърнаха в най-големия производител на „синьо гориво“ в света.
Междувременно премахването през 2015 г. на 40-годишната забрана за износ на суров петрол - закон, одобрен от контролирания от републиканците Конгрес и подписан от тогавашния президент Барак Обама - направи стратегическите доставки в чужбина възможни.
Разрешаването на износа на американски втечнен природен газ също даде тласък на сектора.
Остава да видим колко успешно ще изиграе администрацията на Тръмп силната си ръка. Сред препятствията са екологичната опозиция срещу нови петролопроводи и други енергийни проекти у дома, конкуренцията на други големи износители в чужбина и потенциални търговски спорове.
Първите сигнали са обещаващи. Литва, Украйна, Китай, Япония, Южна Корея и Виетнам са сред над 30-те страни, които сключиха през последните две години със САЩ сделки за доставки, много от които за първи път.
Да се купува по-малко петрол от ОПЕК и да се продава повече на Китай
Джон Маккарик, помощник-държавният секретар на САЩ в Бюрото за енергийни ресурси, каза, че неговите служители са помогнали за прокарването на пътя за някои споразумения за доставка на енергоизточници, като са се срещнали с представители на компании и правителства в Европа и Азия, за да представят стратегическата стойност на американската енергия.
„Ние се опитваме да изравним правилата като осигурим на съюзниците ни възможност да диверсифицират доставките си на енергия“, обясни той. Това, според него, може да намали влиянието на „фактори, които изкривяват пазара“, включително Русия и ОПЕК.
Администрацията на Тръмп също се надява да използва износа на енергоизточници, за да намали зейналия търговски дефицит с партньори, по-конкретно с Китай, който миналата година е имал излишък от 347 млрд. долара при стокообмена със САЩ.
Китай се превърна в основен потребител на втечнен природен газ и втори купувач след Канада на суров петрол от САЩ. Китайската държавна петролна компания подписа през ноември предварително споразумение за инвестиране на 43 млрд. долара в съоръжение за износ на втечнен природен газ от Аляска, което може да се конкурира с руския експортен терминал Ямал в Арктика.
„Да има сътрудничество, а не хващане за гушите - това наистина е положително“, заяви Даниъл Йерджин, енергиен историк и вицепрезидент на IHS Markit.
Износът на американски въглища за Азия също се увеличи през последните месеци, в момент, когато изпитващите затруднения миннодобивни компании от САЩ търсят алтернативи на слабия вътрешен пазар.
Докато американският износ нараства стремително, вносът се свива - нещо, което намалява икономическата и политическата зависимост от страни производители в Близкия изток и на други места.
От 2005 г. нетният внос на петрол в САЩ се е понижил рязко до 4 млн. барела дневно от 12.5 млн. барела, като делът на вноса от ОПЕК е паднал до около една трета от повече от половината.
Забраната върху износа на американски петрол, която бе отменена, бе наложена в период, когато е имало опасения от недостиг на гориво, след като арабските членове на ОПЕК наложиха ембарго на САЩ като ответна мярка за тяхната подкрепа за израелската армия.
Събуждането на мечката
В Стратегия за национална сигурност на Тръмп, представена през декември, се посочва, че една от целите на политиката на "енергийна доминация" е да "помогне на нашите съюзници и партньори да станат по-устойчиви срещу онези, които използват енергията за принуда".
Бившата съветска република Литва получи първата си доставка на американски втечнен природен газ през август - събитие, което литовският министър на външните работи нарече "решаващо важно за целия регион".
Администрацията на Тръмп също така помогна за договарянето през юли между Украйна и американската миннодобивна компания Xcoal Energy на продажбата на около 700 000 тона въглища и осигури стотици милиони долари под формата на финансиране и застраховане за газови проекти и вятърни турбини там.
Украйна понасяше през годините главния удар от почти пълния монопол на Русия върху снабдяването на Европа с газ. Руската държавна енергийна компания "Газпром" прекъсна доставките за Украйна, и оттам за Западна Европа, по време на спорове за цените посред зима и наложи забрана на своите клиенти да препродават газ на други страни.
Кремъл и "Газпром" твърдят, че тези спорове са движени от търговски, а не от политически мотиви. Вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев омаловажи влиянието на американските енергийни доставки в региона.
"Бих сравнил износа от Газпром на газ за Европа с чаша чай, а американския - с няколко капки коняк или уиски, добавени в тази чаша", каза той пред инвеститори в Лондон в четвъртък. "Усеща се малко аромат, но вкусът не се променя особено."
Русия се стреми да укрепи бизнес връзките си в Западна Европа с предложен газопровод под Балтийско море до Германия - "Северен поток 2". Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън каза във Варшава на 27 януари, че Вашингтон гледа на този проект като на заплаха за енергийната сигурност на Европа.
Русия може да разполага с достатъчно свободен капацитет, за да заплаши американските добивни компании с ценова война, ако политиката на САЩ я разтревожи твърде много, коментират анализатори.
"Русия може да покаже на света колко енергия може да произвежда просто във вреда ... на конкурентните американски производители на петрол и газ", заяви Ейми Майърс Джафи, старши сътрудник в Съвета за външни отношения.
Ценови войни в миналото със страните от ОПЕК предизвикаха фалити в САЩ, включително през 2014 година, когато Саудитска Арабия "развъртя кранчето". ОПЕК обаче в крайна сметка се смили, на фона на срива на цените на петрола, като намали добива и постла пътя за възстановяване в САЩ.
Дори ако САЩ имат проблеми със завоюването на пазарен дял в конкуренция с по-евтиния, доставян по тръбопроводи руски газ, наличието на алтернатива ще неутрализира влиянието на евентуално ново спиране на доставките от Русия и съответно ще намали възможностите ѝ да налага дългосрочни ограничителни договори на нейните клиенти, обясняват анализатори.
"Най-големият принос на Америка ще бъде промяната на начина, по който се прави газовият бизнес, а не спечелването на специален пазарен дял", каза Агня Григат от мозъчния тръст Атлантически съвет.
Джон Маккарик от Държавния департамент не се съгласи с мнението на някои анализатори, че усилията на САЩ да увеличат износа си в чужбина може да разгневят Русия.
"Руснаците трябва да разберат, че те се конкурират на пазар", заяви той. „Наистина това е просто конкуренция, а не геополитическа заплаха“.
Тръмп засегна темата за отдавнашните безпокойства в Европа за способността на Русия да спира доставките на природен газ - нещо, което тя е правила при спорове за цените в миналото.
Американски конгресмени казват, че руското влияние заради енергията се е оказвало ефикасно за заглушаване на критиките заради нейните нарушения на човешките права, анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна, за което Кремъл отрича.
Шест месеца след посещението на Тръмп Полша сключи договори за внос на американски втечнен природен газ, суров петрол и въглища и съобщи, че няма да продължи договора за доставка на газ с руската държавна компания „Газпром“, когато той изтече през 2022 г., слагайки край на едни специални и трудни отношения, датиращи от 1944 г.
Този епизод е пример за една ключова цел на дневния ред на Тръмп за „енергийна доминация“ - използване на нарастващия износ на енергоизточници за засилване на геополитическото влияние на Вашингтон.
Тази политика има също за цел да подпомогне вътрешното производство чрез смекчаване на екологичните регулации и разширяване на проучванията във федерални територии, но тези усилия засега нямат кой знае какъв ефект.
Тръмп въпреки всичко наследи един преживяващ бум петролен и газов сектор, който осигури на неговата администрация по-голямо влияние на международните енергийни пазари, отколкото онова, на което Белият дом се радваше през последните десетилетия. Добивът на петрол в САЩ се увеличи до над 10 млн. барела дневно за първи път от 1970 г. благодарение на подобрените технологии. Производството на природен газ също нарасна чувствително и САЩ се превърнаха в най-големия производител на „синьо гориво“ в света.
Междувременно премахването през 2015 г. на 40-годишната забрана за износ на суров петрол - закон, одобрен от контролирания от републиканците Конгрес и подписан от тогавашния президент Барак Обама - направи стратегическите доставки в чужбина възможни.
Разрешаването на износа на американски втечнен природен газ също даде тласък на сектора.
Остава да видим колко успешно ще изиграе администрацията на Тръмп силната си ръка. Сред препятствията са екологичната опозиция срещу нови петролопроводи и други енергийни проекти у дома, конкуренцията на други големи износители в чужбина и потенциални търговски спорове.
Първите сигнали са обещаващи. Литва, Украйна, Китай, Япония, Южна Корея и Виетнам са сред над 30-те страни, които сключиха през последните две години със САЩ сделки за доставки, много от които за първи път.
Да се купува по-малко петрол от ОПЕК и да се продава повече на Китай
Джон Маккарик, помощник-държавният секретар на САЩ в Бюрото за енергийни ресурси, каза, че неговите служители са помогнали за прокарването на пътя за някои споразумения за доставка на енергоизточници, като са се срещнали с представители на компании и правителства в Европа и Азия, за да представят стратегическата стойност на американската енергия.
„Ние се опитваме да изравним правилата като осигурим на съюзниците ни възможност да диверсифицират доставките си на енергия“, обясни той. Това, според него, може да намали влиянието на „фактори, които изкривяват пазара“, включително Русия и ОПЕК.
Администрацията на Тръмп също се надява да използва износа на енергоизточници, за да намали зейналия търговски дефицит с партньори, по-конкретно с Китай, който миналата година е имал излишък от 347 млрд. долара при стокообмена със САЩ.
Китай се превърна в основен потребител на втечнен природен газ и втори купувач след Канада на суров петрол от САЩ. Китайската държавна петролна компания подписа през ноември предварително споразумение за инвестиране на 43 млрд. долара в съоръжение за износ на втечнен природен газ от Аляска, което може да се конкурира с руския експортен терминал Ямал в Арктика.
„Да има сътрудничество, а не хващане за гушите - това наистина е положително“, заяви Даниъл Йерджин, енергиен историк и вицепрезидент на IHS Markit.
Износът на американски въглища за Азия също се увеличи през последните месеци, в момент, когато изпитващите затруднения миннодобивни компании от САЩ търсят алтернативи на слабия вътрешен пазар.
Докато американският износ нараства стремително, вносът се свива - нещо, което намалява икономическата и политическата зависимост от страни производители в Близкия изток и на други места.
От 2005 г. нетният внос на петрол в САЩ се е понижил рязко до 4 млн. барела дневно от 12.5 млн. барела, като делът на вноса от ОПЕК е паднал до около една трета от повече от половината.
Забраната върху износа на американски петрол, която бе отменена, бе наложена в период, когато е имало опасения от недостиг на гориво, след като арабските членове на ОПЕК наложиха ембарго на САЩ като ответна мярка за тяхната подкрепа за израелската армия.
Събуждането на мечката
В Стратегия за национална сигурност на Тръмп, представена през декември, се посочва, че една от целите на политиката на "енергийна доминация" е да "помогне на нашите съюзници и партньори да станат по-устойчиви срещу онези, които използват енергията за принуда".
Бившата съветска република Литва получи първата си доставка на американски втечнен природен газ през август - събитие, което литовският министър на външните работи нарече "решаващо важно за целия регион".
Администрацията на Тръмп също така помогна за договарянето през юли между Украйна и американската миннодобивна компания Xcoal Energy на продажбата на около 700 000 тона въглища и осигури стотици милиони долари под формата на финансиране и застраховане за газови проекти и вятърни турбини там.
Украйна понасяше през годините главния удар от почти пълния монопол на Русия върху снабдяването на Европа с газ. Руската държавна енергийна компания "Газпром" прекъсна доставките за Украйна, и оттам за Западна Европа, по време на спорове за цените посред зима и наложи забрана на своите клиенти да препродават газ на други страни.
Кремъл и "Газпром" твърдят, че тези спорове са движени от търговски, а не от политически мотиви. Вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев омаловажи влиянието на американските енергийни доставки в региона.
"Бих сравнил износа от Газпром на газ за Европа с чаша чай, а американския - с няколко капки коняк или уиски, добавени в тази чаша", каза той пред инвеститори в Лондон в четвъртък. "Усеща се малко аромат, но вкусът не се променя особено."
Русия се стреми да укрепи бизнес връзките си в Западна Европа с предложен газопровод под Балтийско море до Германия - "Северен поток 2". Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън каза във Варшава на 27 януари, че Вашингтон гледа на този проект като на заплаха за енергийната сигурност на Европа.
Русия може да разполага с достатъчно свободен капацитет, за да заплаши американските добивни компании с ценова война, ако политиката на САЩ я разтревожи твърде много, коментират анализатори.
"Русия може да покаже на света колко енергия може да произвежда просто във вреда ... на конкурентните американски производители на петрол и газ", заяви Ейми Майърс Джафи, старши сътрудник в Съвета за външни отношения.
Ценови войни в миналото със страните от ОПЕК предизвикаха фалити в САЩ, включително през 2014 година, когато Саудитска Арабия "развъртя кранчето". ОПЕК обаче в крайна сметка се смили, на фона на срива на цените на петрола, като намали добива и постла пътя за възстановяване в САЩ.
Дори ако САЩ имат проблеми със завоюването на пазарен дял в конкуренция с по-евтиния, доставян по тръбопроводи руски газ, наличието на алтернатива ще неутрализира влиянието на евентуално ново спиране на доставките от Русия и съответно ще намали възможностите ѝ да налага дългосрочни ограничителни договори на нейните клиенти, обясняват анализатори.
"Най-големият принос на Америка ще бъде промяната на начина, по който се прави газовият бизнес, а не спечелването на специален пазарен дял", каза Агня Григат от мозъчния тръст Атлантически съвет.
Джон Маккарик от Държавния департамент не се съгласи с мнението на някои анализатори, че усилията на САЩ да увеличат износа си в чужбина може да разгневят Русия.
"Руснаците трябва да разберат, че те се конкурират на пазар", заяви той. „Наистина това е просто конкуренция, а не геополитическа заплаха“.