Повтаря ли се стагфлацията от 70-те години?

Фил Орландо не е чувал толкова много хора да споменават икономическия термин „стагфлация“, откакто е бил финансов журналист в края на 70-те години на миналия век. Именно тогава петролът поскъпваше с бързи темпове, а инфлацията беше повече от два пъти спрямо сегашното ѝ ниво.

Сега главен стратег на пазара на акции във Federated Hermes, Орландо казва, че стагфлацията е готова да се върне и се натрупва в акции на компании, които обикновено са печеливши в периоди на висока инфлация и по-бавен икономически растеж.

Скокът на инфлацията не се оказва преходен, както ни казваха от администрацията на Фед и Байдън“, коментира той пред Reuters. „Той е лепкав и устойчив, когато сме минали пиковия растеж. Това е стагфлация.“

Потребителските цени в САЩ се повишиха с годишен темп от 5.4% миналия месец, а инфлацията се движи към най-високото си ниво от 1990 г. насам. Анализаторите отчитат скок при всичко – от покачващите се цени на суровините до фискалните стимули в икономиката на стойност около 5.3 трлн. долара от началото на пандемията. Междувременно се очаква икономическият растеж на САЩ през третото тримесечие да спадне до 2.7% спрямо темпа от предходното тримесечие, когато беше 6.7%.

Повечето икономисти смятат, че стагфлацията далеч не е неизбежна, а Федералният резерв заяви, че покачването на цените ще бъде временно. S&P 500 се повиши с 22.1% тази година и е близо до рекордно високи нива.

И все пак много инвеститори са нащрек, предпазливи за разяждащия ефект, който минали периоди на стагфлация са имали върху цените на активите.

Търсенията в Google за термина „стагфлация“ този месец са на път да достигнат най-високото си ниво от 2008 г., а Goldman Sachs написа, че това е „най-често срещаната дума в разговорите с клиенти“. Броят на мениджърите на фондове, които очакват стагфлация, се е увеличил с 14 процентни пункта през октомври до най-високото ниво от 2012 г. насам, показва проучване на BoFA Global Research.

Очевидно забавянето на икономиката ни е шокиращо и това сочи към стагфлация“, каза Луис Навелие, главен инвестиционен директор на Navellier & Associates. „Ще стегнем всичките си портфейли, защото виждаме, че влизаме в тунел, където пазарът става по-нервен и тесен.“

Минали случаи на стагфлация натежаваха на акциите. Според Goldman Sachs широкият американски индекс S&P 500 е падал средно с 2.1% през тримесечията, белязани от стагфлация през последните 60 години, а се е повишавал средно с 2.5% през всички останали тримесечия.

Облигациите също имаха проблеми през последния голям стагфлационен период, който започна в края на 60-те години. Покачването на цените на петрола, нарастващата безработица и разхлабената парична политика издигнаха основния индекс на потребителските цени до високите 13.5% през 1980 г. А това накара Фед да повиши лихвените проценти до близо 20% през същата година.

Според данни, събрани от Асуат Дамодаран, професор в Нюйоркския университет, 10-годишните съкровищни бонове в САЩ са падали през девет от 11-те години до 1982 г. Инфлацията подкопава покупателната способност на бъдещите парични потоци към облигациите.

Орландо от Federated Hermes притежава акции на компании, които могат да прехвърлят нарастващите разходи върху потребителите, включително енергийни и промишлени фирми. Navellier се фокусира върху големи търговци на дребно, които притежават своите вериги за доставки, като Target Inc.

Несигурна перспектива

Мнозина от Уолстрийт отхвърлят сравненията със 70-те години на миналия век, като твърдят, че причините за сегашния пристъп на инфлация са или преувеличени, или вероятно ще избледнеят.

„Смятаме, че сме в пика на притесненията за стагфлация“, каза Скот Кимбъл, съръководител на американските фиксирани доходи в BMO Asset Management. Той вярва, че по-голямата част от потенциалните разходи за инфраструктура – ​​ключово притеснение за ястребите на инфлацията – са дългосрочни и няма да има незабавен икономически ефект.

Jean Boivin, ръководител на BlackRock Investment Institute, очаква растежът да се ускори, тъй като доставките стават по-лесно достъпни и е позициониран така, че доходността на държавните облигации да се повиши.

Инфлационният натиск, който очаквахме, е тук“, написа той в скорошен доклад. Но „това не е стагфлация и ние оставаме прорискови“.

Анализатори от UBS казаха, че в допълнение към по-високите цени на петрола, стагфлацията през 70-те години на миналия век е била предизвикана от фактори, които днес са по-малко значими, включително държавния контрол на цените, който ограничава предлагането.

„Ако през следващата година все още сме с нива на инфлация като сегашните и растежът не се е засилил, тогава трябва да смятаме, че Фед ще действа“, каза Джейсън Ингланд, портфейл мениджър с глобални облигации в Janus.