Пречки и страхове пред българската индустрия

Нисковъглеродната икономика и цената на тока в ЕС все още остават предизвикателство за производството

Пречки и страхове пред българската индустрия

Снимка: Economic.bg

2240 ~ 3 мин. четене
Автор: Александра Сотирова

Производството в промишлеността е гръбнак както на българската, така и на европейската икономика. Но пред сектора стоят много предизвикателства, за които по време на председателството България ще търси решения. Именно развитието на индустрията е един от фокусите на срещите през тези шест месеца на 2018 г.

Днес се проведе и първото събитие, посветено на индустрията „Иновации за конкурентоспособност. Базовите индустрии: двигател за растеж“. На него присъстваха министърът на икономиката Емил Николов, Ерик Мамер, директор конкурентоспособност в дирекция "Растеж" на ЕК, председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров, проф. дтн Николай Вълканов, председател на УС на Българска минно-геоложка камара и представители на най-големите компании в сферата.

Караниколов започна конференцията с това, че е необходима Стратегия за обща индустриална политика на ЕС за интензивното въвеждане на иновации в индустрията, цифровизацията ѝ и подобряването на достъпа до финансиране за предприятията.

Предизвикателства и страхове

Предизвикателствата, които застават пред производството в индустрията са еднакви за България и за ЕС. Те са преминаването към дигитална икономика с нисък въглероден отпечатък и трудният достъп до суровини, както и употребата на нови такива. Все по-трудно ще има и кадри, които да могат да работят в условия на дигитализация в индустрията. Страх у сектора пораждат нарастващата цена на електроенергията, недостатъчният брой квалифицирани работници и световната конкуренция. Този тренд очертаха директорът конкурентоспособност в дирекция "Растеж" на ЕК и председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия. Николай Вълканов добави, че проблем пред развитието на сектора е т.нар. „зелен рекет“ от различни организации. Според него държавата трябва да помогне на бизнеса в това да бъдат давани нови концесии и да се разработват нови находища, защото възможности има, тъй като има залежи на определени суровини, а те представляват интерес не само за български, но за чуждестранни инвеститори.

Бъдеще без въглерод

Възможно ли ще е бъдещето на въглеродните икономики да премине към водород все още никой не знае, или поне не може да отговори на въпроса кога ще се случи това. И тук предизвикателствата са много, страховете също. Аксел Егерт от EUROFER коментира, че в стоманопроизводството от 60-те години насам въглеродният отпечатък е с 50% по-малко. Днес обаче, за да премине цялата индустрия към нисковъглеродно производство на стомана са необходими 5 TW ток, което за сравнение е цялото производство на Германия. Той добави, че е никой не може да отговори на въпроса как ще се развие електроенергийният пазар през 2030-2040 г. и затова са трудни и прогнозите. Предложението му е ЕС да изготви общ план в тази посока, да се координира сътрудничеството между държавите членки, да се изготви обща работна група по темата и да се въведе мисия за цялата верига към нисковъгеродно бъцеще.

Според представителя на IFIEC (Електроенергия, газ, климат и ефективност) вратата на Европа трябва да се отвори широко за иновации, тъй като настоящите няма да успеят да ни въведат в нисковъглеродната икономика. Възобновяемите енергийни източници са една от посоките, в които може да се насочим, но те все още са ненадеждни заради липсата на устойчивост. 

Участниците в събитието се обединиха около това, че за да може индустриите да прегърнат иновациите им трябва помощ и ЕС трябва да работи върху това. Задълженията към политиките на ЕС са нагаждането на регулаторната рамка така, че по-добре да се стимулират предприятията, да се въведат мерки, които да движат единния пазар, да направим европейските цени на електроенергията конкурентоспособни на тези по света.

А днес, както каза Николай Вълканов, беше денят, в който България отново трябва да покаже, че има силна минна индустрия и Европа, и хората трябва да чуят това. 

Коментари: 0