„Противоречива картина“: Бизнесът се лута в оценката си за еврото

Близо една трета от българските фирми са на мнение, че въвеждането на еврото няма да се отрази върху тяхната дейност. По-конкретно, това са 27% от анкетираните общо 800 разнообразни по големина предприятия, включени в Бизнес барометъра на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

В същото време, предприятията с положителни и тези с отрицателни нагласи са почти изравнени, с резултати от съответно 19% и 16%, докато най-малък е делът на тези, които смятат, че отражението на еврото върху тяхната дейност ще е „изцяло положително“ – 9.8% (при 11.5%, отбелязали „изцяло отрицателно“).

Не е малък и делът на фирмите, отговорили, че не могат да преценят какво ще е влиянието на единната европейска валута върху тях – близо 17 на сто.

Това е една противоречива картина, която съответства на тази в населението – една голяма част от него няма мнение, други се опасяват или имат надежди, а трети смятат, че (бел. ред. – еврото) изобщо няма да се отрази“, каза проф. д. н. Симеон Желев, който е ръководител на проекта.

Той обясни, че най-песимистично настроени са микрофирмите, които често са семейни или квазисемейни бизнеси, докато по-големите са с по-неутрални оценки.

Това са фирма и домакинство на едно място. Твърде възможно е оценката на домакинството да е прехвърлена върху тази на фирмата, но това е хипотеза“, добави проф. Желев.

В допълнение, той каза, че обикновено микрофирмите са по-песимистично настроени за различни фактори и събития, тъй като „се плашат от неизвестното и от промяната в средата“, докато с нарастването на големината (на фирмите) „настроенията порозовяват“.

2024 г. беше същото от старото

Така например преобладаващата оценка (40.8%) на родния бизнес за 2024 г. е била, че тя е била същата като 2023 г. Около 37% смятат, че е била по-добра от предходната, а 21.4% са я определили като по-лоша.

Реално не знаем дали за бизнеса 2023 г. е била добра или лоша година. Барометърът има смисъл, когато се провежда регулярно“, разясни проф. д-р Галина Младенова.

Проучването за пръв път е проведено през 1999 г., като до 2011 г. има 12 негови издания, но след това то спира под предлог, че няма средства за извършването му. Тази година обаче Барометърът бива възобновен с 800 респонденти с общи приходи около 18 млрд. лв. за 2024 г.

Това проучване ще стане традиционно всяка година. Вече подадохме искане към патентното ведомство за патент „УНСС – Бизнес барометър“, каза и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Каква оценка си дава бизнесът?

От сегашното издание на барометъра става ясно, че бизнесът си дава добра оценка по отношение контрол и отчетност, конкурентоспособност на продуктите, както и по производствено и технологично оборудване.

Оценките обаче са по-неутрални за финансовото състояние, качеството на работната сила, организационната структура и планирането на дейностите.

Изненадващата точка тук бе, че бизнесът сам оценява равнището на даваните от него заплати като лошо. Това е единственият показател, по който индексът дава отрицателна оценка.

Това ме изненадва. Това е голяма самокритичност на българските фирми да оценят нещата в собствената си фирма като лоши по отношение на работната заплата. Нямам обяснение“, добави проф. Желев.

Намирането на персонал – вечен проблем №1

Барометърът потвърди общоизвестния факт, че водещ проблем остава намирането на качествена работна ръка (48.6%), следвано от административните и бюрократични бариери (39%) и нелоялната конкуренция (31.1%).

Ако се погледне разбивка според големината на бизнеса, то за микрофирмите водещ проблем са корупцията и админ. и бюрократични бариери, а за големите играчи – трудното намиране на служители.

Оптимистичен поглед за 2025 г.

43% смятат, че 2025 г. ще е по-добра от 2024 г., 38% очакват да е същата, а 18.8% - по-лоша. И по този показател има разминаване между микрофирмите и групата на малките, средните и големите предприятия (МСГП).

Когато попиташ фирмите какви са ти общите очаквания, данните са розови, но ако питаш за конкретни елементи, данните започват да изстудяват и не са толкова положителни“, каза проф. Желев.

Той даде няколко възможни обяснения за резултатите. На първо място, това е комплексността от фактори, които определят бизнес нагласите, на второ, че има други елементи, за които бизнесът не е бил попитан и на трето – т. нар. ефект на пожелателното мислене.

Ефектът на пожелателното мислене е, когато правим предвижданията си в пожелание“, обясни ръководителят на проекта.

Косвен ефект от митата на САЩ

Макар и барометърът да не покрива въпроса за наложените преди дни по-високи вносни мита от САЩ, темата бе спомената от двамата професори.

Д. н. Желев обясни, че прякото влияние върху цялата българска икономика няма да е голямо, тъй като България има много малък търговски оборот със САЩ.

Митата най-вероятно ще бъдат почувствани от тези фирми, които имат преки търговски отношения със САЩ, някои ще си изгубят пазарите, други ще си намалят продажбите“, смята икономистът.

Той обясни, че изнасящите за Европа фирми ще усетят по-съществено влиянието на митата, защото едно свиване на продажбите в ЕС би ударило и тях.