Райфайзенбанк: България се възстановява сравнително бързо от коронакризата

Интернет базирани high frequency данни към юни отразяват аспекти от възстановяването в различни страни. Според тях България се връща малко по-бързо към нормален живот от, например, съседна Румъния и кандидатстващата заедно с нас за „чакалнята“ на Еврозоната Хърватия. Това се посочва в месечния макроанализ на Райфайзенбанк (България), който оценява състоянието след блокадата, вследствие на вирусната епидемия.

Според анализаторите на банката причината за положителната динамика е по-бързото разхлабване на ограничителните мерки в България. От друга страна, индикаторите за субективно възприемане на икономическото възстановяване в България са малко по-песимистични от тези в Румъния и Хърватия.

„Това е сигнал, че е твърде рано за реална оценка на въздействието на вируса върху българската икономика. Ясно е, че данните от приключващото второ тримесечие ще отразят концентрирано влиянието на рестриктивните мерки, но не съвсем предвидими остават и третото, и четвъртото тримесечие, тъй като те ще бъдат повлияни не само от бъдещото (контролирано) разпространение на вируса, но и от степента на сработване на мерките за подкрепа на бизнеса, както и от множество бъдещи нестандартни политически и бизнес решения, вземани в турбулентна международна среда“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Той оценява данните за динамиката на БВП на България през първото тримесечие като „по-скоро положителни“, предвид старта на пандемията през март, най-сериозният удар от която ще се прояви в макростатистиката за второто тримесечие. „Тя ще бъде публикувана едва през август и септември, но краткосрочната бизнес статистика на НСИ за април вече отчита сериозни спадове: в индустрията с 15.7%, в строителството с 15%, а в търговията на дребно – с 19% на годишна база“, допълва Калчев.

Анализаторите на банката отчитат, че според НСИ през първото тримесечие на 2020 г. реалният икономически растеж, спрямо същия период на миналата година, макар и слаб, бе положителен на ниво от 1.2%. „В рамките на БВП от страна на търсенето инвестициите спаднаха със 7.1%, докато потреблението слабо се увеличи – с 1.4%. От друга страна, нарастването на износа през тримесечието (1.8%) бе по-бързо от това на вноса (0.3%)”, коментира Емил Калчев.

От страна на производството, през първото тримесечие индустрията спадна с 1.6%, докато услугите, строителството и селското стопанство увеличиха продукцията си, съответно с 1.8%, 1.1% и 1.4% на годишна база.

На този фон безработицата през първото тримесечие спадна с 0.4 пр.п. спрямо първото тримесечие на 2019 г – до 4.6%, а инфлацията бе умерена (3.2%), като постепенно се забави до 2.8% към края на май.