Ръстът на износа към Китай може да бъде нож с две остриета

В последните години китайската икономика претърпява промени в посока изместване на фокуса от експортния сектор към вътрешното търсене. Както Графика 1 показва от 2007 г. делът на износа от брутния вътрешен продукт на страната намалява. Основната причина за промяната може да се търси в световната финансова криза, която води до рязко свиване на външното търсене. В резултат на това властите в Пекин инжектират 586 млрд. щатски долара във вътрешни инвестиции и осигуряват данъчни облекчения в опит да стимулират вътрешното търсене. Пакетът от мерки води до спасяване на китайския растеж, макар анализатори да виждат в мерките зародиша на дълговите проблеми на редица държавни фирми.

Така или иначе, това поставя началото на преструктурирането на икономиката от такава с ясно изразен експортен профил към такава, която разчита в по-голяма степен на вътрешно търсене, след като става ясно, че на фона на свито външно търсене устойчив растеж може да се постигне само с по-силен вътрешен пазар. Причини за спада в износа са и растящата продължителност на живот на китайското население, както и ръста на разходите за труд, които увеличават и покупателна му способност. На този фон сравнително изоставащите разходи за труд в съседни страни като Виетнам и Индия създават сравнително конкурентно предимство за експортния им сектор, което ги прави по-привлекателни дестинации за изместване на производства именно към тях. Разбира се, митата които администрацията на Доналд Тръмп налага върху китайски стоки също дават своя резултат.

Ефектите от спада на експорта и растящото вътрешно потребление вече се забелязват и по отношение на обявения през 2013 г. нов „Път на коприната“. Първоначалните планове на Пекин са проектът да спомогне за превръщането на китайския юан в световна валута. Това се оказва неуспех, след като страните, през които преминава „Пътя на коприната“, масово предпочитат заеми и инвестиции в щатски долари. Същевременно растящият внос, спадащият износ и понижението на чуждестранните инвестиции в страната (Графика 2) означават, че Китай изпитва все по-голяма нужда от доларови резерви.

Така, осъществяването на новия „Път на коприната“, чийто планирана стойност е 900 млрд. щатски долара, среща предизвикателството на недостатъчен валутен резерв, който да бъде използван за инвестициите по проекта. Това е и част от обяснението за спада на стойността на инвестициите по проекти включени в него. През 2018 г. се наблюдава намаление с 13% спрямо предходната година до 126 млрд. щатски долара, а през първите осем месеца на тази година има спад от 6.7%. Други обяснения са забавянето на китайската икономика и повишеното внимание на страните участващи в проекта, след като нарастват притесненията за дългови кризи и политическо влияние на Пекин в някои засегнати държави.

В последното десетилетие консумацията като процент от БВП на Китай расте, като основно влияние имат не базовите продукти, а ръста в потреблението на услуги и по-луксозни стоки. Тази възходяща тенденция и евентуалното превръщане на страната в нов огромен консуматорски пазар би оказало силно влияние върху световните икономики с доминиращ експортен сектор, който е ориентиран към страната в достатъчна степен. Германия е пример за държава, чиято индустрия изнася към Поднебесната империя стоки на все по-голяма стойност спрямо БВП (Графика 3).

Нарастващото търсене на китайските потребители, от една страна, е добра новина за германската индустрия, като Китай е най-важният пазар извън ЕС. Индустриалните и търговски камари в Германия изчисляват, че приблизително 900 000 работни места в страната са обвързани с износа към Китай. От друга страна, експортните икономики, като германската, са особено зависими от външни фактори като световно икономическо забавяне и търговските войни. Това обяснява защо, на фона на напрежението между САЩ и Китай, германската икономика върви към рецесия, докато икономиката на съседна Франция се очаква да постигне реален ръст от около 1,2% през 2019 г.

Френската икономика е до голяма степен основана на вътрешното търсене, като делът на индустриалното производство в страната е едва 15% (сравнено с 25% в Германия), а експорта съставлява 30% от БВП (47% в Германия). Тази особеност прави страната по-слабо чувствителна към икономическите цикли, което, освен по-слаб растеж в годините на световен бум, означава и по-малко негативни последици по време на криза.

По тази причина икономически анализатори вече определят Франция като по-устойчива към момента икономика, тъй като отрицателните ефекти от търговската война между САЩ и Китай засягат много повече съседна Германия. Доколкото най-големият пазар за износ на български стоки е Германия, изоставането на германската икономика неизбежно ще се отрази и на българската индустрия.