Рекордната борсова цена на тока отново стресира големия бизнес

От БФИЕК описват проблемите в сектора и настояват за реформи

Рекордната борсова цена на тока отново стресира големия бизнес

Снимка: Economic.bg/Архив

Борсовата цена на тока в България отново е на рекордни нива през последните дни и е най-високата, постигната в Европа за 2 декември. Базовият товар на пазарен сегмент „ден напред“ на българската борса (БНЕБ) с доставка на 2 декември е 183.57 лв./MWh, като най-високата постигната часова ставка за деня е 251.06 лв./MWh. Спрямо стойността за 1 декември от 110.54 лв./MWh, цената на търгуваната електроенергия нараства с близо 67%.

Тази „ескалация“ на цените на тока на свободния пазар обаче продължава да стресира големия бизнес, който за пореден път излезе с позиция за проблемите пред борсата. В съобщение на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) се казва, че подобни флуктуации са възможни и на свободния пазар има рисков елемент, но ценови равнища, надхвърлящи с минимум 20 EUR/MWh регионалните и средноевропейските стойности, са алогични и крайно неприемливи. Такива резки повишения на и без това сравнително високите напоследък цени са невъзможни за управление от гледна точка на риск мениджмънт и управление на портфейл. Видно от пазарните данни, очакванията са за цена от порядъка на 140 -150 лв./MWh.

Според бизнеса има няколко причина за волатилността на цените на пазара:

Липса на пазарно свързване на сегмент „ден напред“.

Приветстваме и подкрепяме усилията, полагани за осъществяване на пазарното свързване на пазарен сегмент „ден напред“ със съседните електроенергийни пазари. Осведомени сме, че забавянето не е по вина на българската страна. Въпреки това, липсата на такова свързване допринася за оформянето на българския пазар като „ценови остров“;

Липса на стандартни блокови продукти.

Липсата на стандартизирани блокови дългосрочни продукти като базов, върхов и подвърхов профил лишава индустриалните потребители от подходящи за тях енергийни продукти, което допълнително усложнява управлението на портфолиото им и води до оскъпяване на енергията. Проблемите с липсата на дългосрочно предлагане и на стандартизирани продукти са взаимосвързани;

БНЕБ ЕАД затваря по-късно от другите борси в региона.

По-късното затваряне на търговията на БНЕБ може да доведе до скупчване на регионални играчи, имащи закупен трансграничен преносен капацитет и целящи затваряне на позициите си на българския пазар. Такова явление вече е наблюдавано на нашия пазар като резултатът е скокообразно нарастване на цената. Това е продиктувано от стремежа на някои участници да затворят позицията си дори на по-висока цена, което измества равновесната цена нагоре и се отразява на всички страни;

Пазарна концентрация в рамките на БЕХ ЕАД.

Въпреки че през последните няколко години голяма част от производството от ВЕИ и когенерации започна да се търгува на борсовите сегменти, доминиращото положение на дъщерните дружества на БЕХ ЕАД се запазва. Въпреки ангажиментите за осигуряване на ликвидност на пазарен сегмент „ден напред“ е видно, че отсъства конкуренция. Години наред се отлага либерализацията на генерацията в електропроизводството. Няма как да се говори за свободен пазар, в който има само търсене, а предлагането е ограничено и субсидирано.

Именно това са и решенията за намаляване на волатилността на пазара на електроенергия у нас - предлагането на дългосрочни стандартизирани продукти и създаването на отделен пазарен сегмент за двустранна търговия на борсата за големи енергийни консуматори. Предложение, което е направено още през 2019 г. от Министерство на енергетиката, но по което не е работено до днес.

Резките скокове в цената на електроенергията, особено когато няма очевидни фактори за възникването им, представляват сериозен удар върху конкурентоспособността на българската енергоинтензивна индустрия, а и върху цялата икономика. Към това се добавя и обстоятелството, че  България традиционно е най-скъпия пазар „ден напред“ в Европейския съюз. Тези високи ценови равнища отблъскват инвестициите – възпрепятства се задържането на съществуващите и не се привличат нови.

Едрият бизнес се оплака и от това че, в условията на пандемична обстановка и свързаната с това икономическа криза не е предвидена нито една мярка за подпомагане на енергоинтензивната индустрия, която е базова за българската икономика и има значителен принос към стоковия износ, формирането на БВП и осигуряването на заетост. Свиването на основните външни пазари навреди сериозно на ликвидността на големите енергийни консуматори.

Освен това, срокът на действие на единствената помощ, която получава индустрията – отстъпка от компонентата за зелена енергия в цена „задължения към обществото“, изтича на 31 декември 2020 г., като удължаването му до 31 декември 2021 г. все още се бави. Това ще доведе до ситуацията базовите производства да заплащат пълния размер на цена „задължения към обществото“ през зимните месеци, когато и цените на електроенергията са най-високи. При свити пазари конкурентоспособността на енергоинтензивните предприятия е поставена под въпрос.

Затова от БФИЕК отново настояват за реформи в сектора и призовават институциите за диалог.

Коментари: 0