Семената на живота

Веднъж една жена сънувала, че влиза в магазин и зад щанда бил самият Бог. „Какво мога да купя“ – попитала тя. „Всичко, което пожелаеш“. И жената поискала здраве, щастие, любов, успех и пари. Получила малка картонена кутийка. В отговор на изненадата ѝ Бог обяснил, че при него се продават само семена.

В почвата има семена за години напред. Какви „плодове“ обаче берем?

Семената са живот. Те са свързани с изхранването на човечеството. Ако нямаме храна всеки ден, ще настъпят катастрофални последици. Семената са в началото на цялата верига, свързана с отглеждането и преработката на растенията, докато стигнат до трапезата. Събирането на семена осигурява този кръговрат да продължава. Но кой и как движи цикъла на нашето изхранване?

„Неусетно старите български сортове изчезват, а заедно с тях и местните вкусове и аромати, културните традиции, свързани с храната и нейното производство. Постепенната унификация осигурява безвкусни хранителни продукти от хибридни семена, пълни с пестициди и химикали“, твърди д-р инж. Светла Николова, председател на Сдружението за устойчиви екологични решения „Агролинк“.

Кой произвежда

Хората привикнаха да купуват храна с неясен произход. Загубиха се уменията за отглеждане на собствени зеленчуци и плодове. Времеемко е да събираш семена, по-лесно е да си ги купиш, ако решиш нещо да засадиш. Но какво стои зад тази леснина… Производството на семена беше една от дейностите, които първи останаха без почва под краката в началото на прехода след 1989 г. От семената обаче зависи да се отглеждат растения, които са с добри хранителни качества, но и да са устойчиви на климатичните особености в нашите географски ширини. По една или друга причина, малко български фирми регистрират в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол свои семена за продажба. И така семената остават основно под контрола на няколко мултинационални корпорации - над 70% от семената в света се произвеждат от десетина гиганта. Вече се заговори и за запазване разнообразието на земеделските култури, не само на растенията в дивата природа. Но…

Патенти ли?

„Битката е земеделските производители, а и хората, всички да купуват готови семена. Някои големи производители дори ги патентоват и в момента има отпор срещу Европейското патентно ведомство, което през последните 15 г. е дало над 230 патента за семена и това не е само за ГМО растения. Въпреки че има решения на Европейския парламент, които ясно указват, че не се разрешава патентоването на растения и животни. Но се намират вратички, заявките за патенти валят и вече са над 4 хил., като половината от тях са за конвенционални растения. Когато тези семена се патентоват, най-често те се регистрират заедно със съответните пестициди и хербициди, необходими за отглеждането им“, обяснява Светла Николова. Тя уточнява, че да има патент, означава някой да държи контрол върху семето. И един ден никой няма да може свободно да произведе салата, пъпеши, пипер, пивоварен ечемик, броколи и други растения, за които е издаден патент. Най-страшното е целият контрол за производство на храна да се концентрира в няколко компании. И това не е невъзможно да се случи. Сега например има силен интерес от големи пивовари да патентоват ечемика, от който се произвежда бирата, и да изземат напълно правата върху тази напитка, алармират от „Агролинк“.

„Вратичка“ в закона

През 2015 и през 2019 г. Европейският парламент реши, че растения, получени чрез естествени биологични процеси - кръстосване, селектиране или други, не следва да подлежат на патентоване заради опасенията, че размножителният материал ще се държи от ограничен кръг мултинационални компании. Загубата на генетично разнообразие може да застраши сигурността на доставките на храни и да повиши цените им. Но хората свикват, че храната „расте“ в магазина и не ги е грижа за пътя от полето до мястото за продажби и как точно е произведена. В България е един от най-строгите закони по отношение на ГМО. Единствената разрешена от ЕС култура за генно модифициране е царевицата, но път си проправиха соята и оризът, навлязоха множество ГМО съставки. Над 50% от фуража за животните, който се внася и се използва, е ГМО.  Патентите прехвърлиха границата и навлязоха в масово отглежданите култури, което показва, че там има силна „инженерна“ намеса. Да се патентова растение, е абсурдно. Но се прави заради огромните инвестиции, които се влагат в разработването на нови сортове. Патент се издава за нещо, което е изобретено, и щом има човешка намеса в семената, се отваря „вратичката“ „изобретателят“ да държи правата. Семената и растенията не са създадени от човека, те са дело на природата. Но и когато човекът се е намесил…

Напред към земята

Добрата новина, е че в България се наблюдава тенденция за запазване на старите сортове. През май край Елин Пелин се проведе Десетият независим фестивал на семената. Идеята е хората да си произвеждат семена и свободно да си ги разменят, дори без комерсиална цел. Организаторът на този фестивал е успял „да събуди“ 20-годишни семена, намерени в стара къща във варненско село. Според Светла Николова това не може да се случи с хибридните аналози. Нехибридните семена  осигуряват и устойчивост на сортовете: „Отглеждам 14 вида домати в градината си. Тази пролет имаше силна градушка, но те устояха. Миналата година отново след градушка част от листата опадаха, но пораснаха нови и доматите узряха. Бях взела за проба хибридни сортове от пазара, те изгниха, макар да станаха големи и едри, нападна ги мана“, разказва д-р Николова. В градината си недалеч от София тя отглежда различни сортове домати, 7 сорта пипер, краставици, спанак, тиквички, боб, патладжан, лук, чесън, манголд, подправки. Спазва принципите на сеитбообращението, компостирането и смесените култури, мулчирането. Културите се редуват, използва стари сортове семена.  Авторката на книгата „Компостирането – лесно и практично“ настоява да отворим врати за развитието на градското земеделие. Убедена е, че имаме добри наши практики, но ако държим на чужд опит, предлага да отскочим до Любляна. След първоначалното недоумение на градските хора кому е нужно това, щом храната в магазина е в изобилие, в словенската столица вече има опашка от чакащи някой да освободи своето парче земя.

Текстът е част от бр. 109 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.