Синдромът на празния кошер поставя пред фалит пчеларите в България

От бранша отчитат огромни загуби заради натравянето с пестициди и настояват за финансова подкрепа от държавата, каквото има за останалите животновъди

Синдромът на празния кошер поставя пред фалит пчеларите в България

Снимка: Twenty20

5358 ~ 2 мин. четене
Мариана Климентиева Автор: Мариана Климентиева

Пчеларският бранш у нас е изправен пред фалит. Масовото измиране на пчелните семейства и липсата на директна държавна помощ са основните проблеми на пчеларите. Въпреки че Държавен фонд „Земеделие“ отпусна над 7.5 млн. лв. по Националната програма по пчеларство (НПП), средствата са крайно недостатъчни. Искаме субсидиране на кошер в размер на 50-60 лв. Това заяви за Economic.bg председателят на Федерация на българските пчелари Николай Куменов.

„Нерегламентираното третиране на земеделските култури е най-големият ни проблем. Настояваме да има директно финансиране на пчеларите. Съгласни сме да няма други програми, но да получим пари както останалите животновъди. Само НПП подпомага производителите на мед, но по нея се плаща единствено за инвентар и за пчели. Ако има директно плащане на брой кошер, ще се спаси пчеларството у нас“, коментира Куменов.

Той разясни, че в момента много хора се отказват от бизнеса.

Масово пчелите започнаха да измират, просто изчезват. Наблюдава се синдромът на празния кошер. Той се дължи на различни фактори – на климатичните промени, на болести, използването на пестициди и на лошото управление на пчелните семейства. Тази година в плевенския регион 10 хил. кошера пчелни семейства бяха натровени в рамките на два-три дена. Такава масова смъртност не е имало.

Това са масови загуби. Например, от 300 кошера оцеляват само 30. Проблемът е доста сериозен. Ако ти изчезнат по този начин пчелите, ще трябва да платиш за ново пчелно семейство, което струва между 100 и 120 лв. Ако трябва да дадеш близо 12 хил. лв. за възстановяване, като се включат и загубите от меда, бизнесът ти се срива за един ден“, обясни председателят на Федерация на българските пчелари.

Броят на пчеларите е намалял драстично спрямо миналата година. Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРДД) не е от полза на родните пчелари. Според Куменов, ако някой е решил да пръска с пестициди нерегламентирано, няма кой да го спре. „Някои зърнопроизводители пръскат със забранени химикали, други пръскат през деня, а от10 ч. сутринта до залез слънце не бива да се третира. При доказана смъртност след пръскане с пестициди, пчеларят лично трябва да съди зърнопроизводителя. Държавата не се намесва. Досега има осъдени само един или двама. Пчеларите не разполагат с финансовата възможност за такива тежки дела. Само пробата, която се взима от натровените пчели, струва 200 евро, защото се изследва в Германия. В България няма акредитирана лаборатория“, разясни Куменов.

Председателят на Федерация на българските пчелари сподели, че въпреки проблемите, които отчитат от бранша, консумацията на български мед е висока.

Българинът предпочита родното производство. Наблюдава се тенденция да не се пазарува от големите хранителни вериги, а директно от пчеларите. Имам клиенти, които си взимат по 50 килограма мед годишно. Цената на дребно е между 10 и 15 лв., а на едро медът се продава за 5 лв.“ споделя пчеларят.

Подкрепи Economic.bg