Българската пенсионна система се справя най-зле с намаляването на бедността

По време на активния трудов живот благосъстоянието и жизненият ни стандарт до голяма степен са в собствените ни ръце, като зависят от избора на професия, инвестицията в умения, положеното усилие и заетостта. След пенсионирането обаче това се променя – поради действащият у нас пенсионен модел доходът зависи вече в огромна степен от фискалния капацитет на държавата и политическите решения. След като разгледахме способността на пенсионните системи да заместват доход в отделните европейски държави, днес разглеждаме бедността сред пенсионерите и влиянието националните пенсионни системи върху нея.

Според определението на Евростат, в риск от бедност се намират домакинствата, които имат еквивалентен доход по-нисък от 60% от медианния за цялата страна. Този относителен подход позволява пряко сравнение в дяловете на бедните, но не включва разликите в покупателната способност и стандарта на живот.

Сред населението на 65 и повече години (за целите на сравнението, Евростат не взема предвид реалната възраст за пенсиониране), делът на бедните в ЕС пред 2024 г. е 17%, като остава без големи промени през последните 15 години. Разликите между отделните страни-членки обаче са много големи – докато в Чехия, Словакия и Люксембург бедните пенсионери са под 10% от всички, то в Латвия са над 40%, в Естония – 39%. Големите европейски държави са по средата, като в Германия бедните над 65 години са 19%, във Франция – 12%. Липсата на ясно групиране подсказва, че бедността сред пенсионерите отразява най-вече общата бедност и неравенство в европейските общества.

За да сравним само способността на пенсионните системи да намаляват бедността, разглеждаме разликата между дела на бедните над 65 преди пенсии и социални трансфери и само преди социални трансфери – по този начин изолираме само влиянието на пенсионните плащания, но без социалните помощи. Така дефинираната ефективност на пенсионните системи също се отличава много между отделните държави – докато в Латвия пенсиите успяват да намалят бедността с едва 35 процентни пункта, в Хърватия  – с 40, то в Белгия и Чехия ефектът им свива дела на бедните с цели 78 пр.п. във Франция – със 77 пр.п. При такова сравнение, разбира се, трябва да се вземат предвид и особеностите на дизайна на пенсионните системи и щедростта на останалите инструменти на социална система.

Как се представя България?

В периода между 2006 и 2024 г., за който има данни, бедността сред пенсионерите варира значително – между 20 и 40% от всички хора над 65-годишна възраст.  Двата етапа с най-висока бедност съвпадат с двете големи кризи – финансовата и икономическа през 2009 г. и пандемията от ковид-19. Обратно, увеличенията на пенсиите над швейцарското правило имат отчетлив ефект върху бедността, но има риск той да е краткотраен. На този фон способността на пенсионната система да свива бедността също варира значително, в диапазона 35-55 пр.п., като отслабва в кризите и обратно – повишава се в годините на икономически възход. Това навежда на извода, че системата не се справя добре с абсорбирането на шокове.

От не по-малко значение е и фактът, че тя е сред най-малко ефективните в ЕС по този критерий. Това се дължи до известна степен на много големите разлики в доходите на днешните пенсионери и работещите, чиито заплати растат далеч по-бързо, но и на хроничните и растящи дефицити в бюджета на общественото осигуряване, които не позволяват по-осезаемо увеличение на пенсиите без това да налага допълнителен трансфер за сметка на държавния бюджет. В настоящия си модел обаче пенсиите няма как да станат по-ефективни в свиването на бедността; това няма да се случи и след предложеното увеличение на осигуровката, което е насочено единствено към свиване на  дефицита в системата, при това със спорен средносрочен ефект.

Източник: Институт за пазарна икономика