Словенският град, където справедливият преход има свой дом

В средата на ноември Economic.bg пътува до Словения, за да присъства на Регионалната конференция за справедлив преход в Засавие. Това бе събитие, което имаше за цел да покаже дръзките неща, случващи се в този малък, бивш миньорски регион, сгушен в дълбоки криволичещи долини, източно от столицата Любляна.

Статистиката твърди, че това е най-бедният и икономически изоставащ регион на алпийската страна, въпреки че не бихте се досетили, че е така, като се огледате наоколо. Улиците и сградите на малките градчета в долината изглеждат идеално поддържани и чисти с една атмосфера на безмерно спокойствие.

Икономически върхове и спадове

Работата е там, че Засавие (наречен така на тюркоазената река Сава, която се вие ​​през него) е сцена на икономически върхове и спадове от 19-ти век насам, когато са открити въглища там. Преди това тези долини са били посещавани само от елита на Любляна, който практикувал ловните си излети из местните гори. Но след това добивът на въглища променя всичко и районът се разраства, за да се превърне в един от основните индустриални центрове на бивша Югославия с никнещи фабрика за стъкло, леярна за олово, завод за цинк, а по-късно и циментова фабрика и електроцентрала.

Индустриалният бум неизменно води до драстично повишено замърсяване на въздуха в отколешните девствени долини. Опитът да се реши това води до някои любопитни (и съмнителни) решения, като изграждането на най-високия комин в Европа с цел изхвърляне на тъмния дим високо над хълмовете.

Разпадането на Югославия и произтичащият от това спад през 90-те години на миналия век водят до проблеми за бъдещето на тези тежки индустрии и не след дълго се започват съкращенията и фалитите. Така започва следвъглищният преход в Засавие – въпреки че по това време малцина са се чудели как да го направят справедлив.

Числата са потресаващи. Между 2000 и 2020 г. населението в региона е намаляло с 11%, което се дължи на ограничените възможности за работа и ежедневната трудова миграция. Днес над 50% от работната сила пътува до по-развитите региони, основно Любляна. И БВП-то на региона, който някога е бил 80% от средния за страната, сега изостава на едва 50%.

Това ежедневно изтичане на работници значително влияе върху генерирането на местния БВП, да не говорим, че също така намалява качеството на живот на жителите.

Пътуващите прекарват три часа на ден в пътуване до и от работа“, отбелязва Мартин Шиковц, ръководител на Центъра за справедлив преход в Засавие. „Въпреки че близостта до Любляна спомогна за смекчаване на въздействието (на безработицата), това не е устойчиво решение.“

Вече е изминало цяло десетилетие, откакто последната мина и ТЕЦ (тази с най-високия комин) в Трбовлье са затворили и историята за това икономическо затихване вероятно ще звучи познато на други индустриални региони в Европа – хората са основно оставени да разчитат на себе си.

Но в същото време може би случаят със Засавие е и уникален, тъй като хората поне имат възможността да пътуват до най-развития регион в страната – Любляна – който е наблизо. Това обаче създава ситуация, при която безработицата е ниска, но за онези, които не искат или не могат да пътуват, остава много малко работа. Вместо обаче да вдигнат рамене и да оставят градчетата си да се превърнат в скучни и отдалечени спални общности на столицата, жителите на Засавие се задействат и така бива основан техният Център за справедлив преход.

До 2014 г. беше ясно, че Засавие се нуждае от нов план за бъдещето си“, обяснява Шиковц. „Първоначалните мерки за преструктуриране бяха недостатъчни, оставяйки региона да се бори с хронична безработица, емиграция и сриващ се БВП.“

Да, всъщност Засавие вече има един опит в това да направи нещо за прехода си от въглища с помощта на държавата, но тези усилия се оказват недостатъчни и недобре таргетирани. Сега новият Фонд за справедлив преход (JTF) на ЕС предоставя възможности за втори дубъл след тези първични и неуспешни начинания.

Въпрос на точно време

Донякъде е иронично, че да бъдеш пред другите, когато става въпрос за затваряне на замърсяващи индустрии, не носи похвали, а отчаяние. И ето че едва сега се прави нещо, за да се коригира тази начална неправда.

На въпроса дали смята, че Европейският механизъм за справедлив преход идва твърде късно, за да има полза, Мартин Шиковц отговори, че със сигурност щеше да е по-добре тази подкрепа да беше пристигнала по-рано, но все пак все още има възможност нещата да се обърнат, стига този път да бъдат включени всички местни заинтересовани страни.

Това е ролята на органа, който той ръководи – Центърът за справедлив преход в Засавие. Той се намесва, за да гарантира, че следващият епизод от процеса на трансформация може да бъде по-справедлив и по-ефективен.

Центърът дели една сграда със Засавската Агенция за регионално развитие, в град Загорье, но дейностите му обхващат целия засегнат регион. Основан с финансиране от Фонда за справедлив преход през 2023 г. (и получаващ финансиране от 310,000 евро на година чрез словенското министерство на кохезията до 2029г), той служи като социален фар и мозъчен център за координиране на дейностите, свързани с зеления преход по начин, по който идеите и тревогите на всеки участник стават част от една голяма мозайка.

Чрез включването на заинтересовани страни от различни индустрии, Центърът е съставил стабилно портфолио от 50 проекта, насочени към съживяване на местната икономика.

Нашата основна роля е да подкрепяме разработването и изпълнението на проекти“, казва Шиковц. „Помагаме на инвеститорите да оформят идеи, да наблюдаваме одобрените проекти и да оценяваме напредъка им. Нашата крайна цел е да създадем работни места и да привлечем инвестиции в сектори като възобновяема енергия, цифровизация и роботика.“

Кръгова икономика има добавена стойност

Експертите по развитие в региона не са се задоволили просто да представят поредния предвидим TПСП (Териториален план за справедлив преход), който обещава нови фирми и нови работни места. Те виждат тези неща като обединени от общ принцип, а именно този на кръговата икономика.

Тази концепция бързо се превръща в запазена марка на справедливия преход в Засавие и довежда до създаването на първата напредничава инициатива, ръководена от центъра – Академия за кръгова икономика. Последната бързо се превръща в една от ключовите инициативи на Центъра, отразявайки нарастващия глобален и регионален интерес към устойчивостта и ефективността на ресурсите.

Концепцията за кръгова икономика е в съответствие с приоритетите на Европейския съюз за намаляване на отпадъците, опазване на ресурсите и насърчаване на устойчивостта. За Засавие интегрирането на кръгови принципи не е само отговорност към околната среда – това е практическа стратегия за насърчаване на иновациите и икономическата устойчивост в регион, който все още търси своята база след постепенното отмиране на въглищата.

Академията за кръгова икономика е безплатна и отворена за всички – от бизнес собственици до граждани, които се интересуват да научат повече за кръговите практики. Чрез семинари, учебни посещения и работилници участниците придобиват представа за практически приложения и творчески решения.

Семинарите също така служат като нетуъркинг за креативни и далновидни предприемачи, граждански активисти и жители на региона.

Например една компания в региона, Mycopor, използва тези семинари, за да покаже работата си с биокомпозитни материали. Техният продукт – лек, биоразградим материал за изолация – представлява типа напредничава иновация, която Академията се стреми да насърчава. Изключително многофункционален, този материал може дори да се приложи към футуристични концепции, като „компостируеми самолети“, подчертавайки огромния потенциал на кръговите решения. Сега този материал се произвежда точно там, в Загорье.

Друг участник в Академията са хората, които планират кръгова бизнес зона Кисовец, които споделят с другите участници своите планове за прилагане на кръгови принципи за всички предприятия, които установяват своите офиси в тази зона. Освен неща, като споделено използване на енергия и ресурси между всички компании в зоната, те ще използват и общи пунктове за изхвърляне на отпадъци. Нещо повече, планът е да се привлече предприятие, чиято дейност е насочена към използването на отпадъците като ресурс.

Основната цел на прехода е създаването на работни места. Въпреки че първоначалните прогнози поставят скромна цел от 100 нови позиции, Шиковц и неговият екип продължават да се надяват, че ефектът от техните усилия – особено чрез инициативи като Академията за кръгова икономика – значително ще надмине очакванията.

Ние се стремим към повече от просто изпълнение на числа“, твърди Шиковц. „Искаме да създадем смислени, висококачествени възможности за заетост, които са в съответствие с дългосрочната икономическа визия на региона.“

Тази точка е важна, защото често се губи в общите приказки за икономическо съживяване в европейските региони след въглищата. В края на краищата, проблемът с миньорите и ТЕЦ работниците никога не е бил просто това че те губят работните си места, а че губят добре платения си поминък. И ако в миналото ценният ресурс се е намирал в изобилие в земните недра, този път той трябва да бъде търсен в способностите на местните жители.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.