София става IT хъб за гиганта SoftwareONE след сделката за HeleCloud

Основаната от българи компания е водещ партньор на Amazon Web Services, a наскоро бе придобита от швейцарския гигант

София става IT хъб за гиганта SoftwareONE след сделката за HeleCloud

Снимка: HeleCloud

11726 ~ 4 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

„Облаците“ над София се сгъстяват, но в този случай това не вещае буря, а напротив – отваря нови и по-далечни хоризонти за основаната от българи HeleCloud. С централа, базирана в Лондон, само за няколко години компанията се превърна във водещ консултант в сферата на облачните услуги и най-големият независим партньор на Amazon Web Services (AWS) в региона на Европа, Близкия Изток и Африка. Преди броени седмици стана ясно, че тя е придобита от швейцарския гигант SoftwareONE, който предстои да подкрепи глобалното ѝ развитие, давайки силен тласък и на софийския офис.

Именно в българската столица се намира основната част от технологичния екип на HeleCloud. Освен в София и Лондон, компанията има офис и в Хага. И на двете чуждестранни локации има IT специалисти, но като цяло фокусът там остава търговията, докато тук е концентрирано основното инженерно ядро. SoftwareONE планира да наеме нови хора навсякъде, но разширяването у нас ще е наистина голямо.

Не мога да коментирам числа, но мащабите са сериозни. Говорим за разрастване в пъти, предвид високите цели на хоризонта“, коментира в интервю за Economic.bg един от основателите на HeleCloud – Стефан Бумов. 

Към момента на продажбата HeleCloud разполага с общо 130 служители, около две трети от които са в България. По думите на Бумов идеята е София да бъде утвърдена като експертен IT хъб за SoftwareONE – „за техните и нашите общи клиенти, основно на територията на Европа, но не само“.

Родена с амбиция

Създаването на HeleCloud през 2016 г. е предшествано от конкретна визия – компанията да стане водещ технологичен партньор на AWS на Стария континент, след което да бъде продадена. Фокусът към решенията на американската корпорация се обяснява с бекграунда на съоснователя Добромир Тодоров, който е бивш неин кадър (бел.р. – третият съосновател на HeleCloud, заедно с Тодоров и Бумов, е Александър Колев; първият е главен изпълнителен директор, вторият е оперативен, а третият – финансов. И тримата засега остават в мениджмънта на компанията).

От самото начало идеята е продажба, да. А комбинацията със SoftwareONE ще роди нещо по-голямо.“

През няколкото си години съществуване самата HeleCloud се разраства с придобивания на други компании. През 2019 г. купува нидерландската OlinData, а през 2020 г. родната DataStork. Към момента на сделката със SoftwareONE фирмата с български корени вече е постигнала целта си и е премиум партньор на AWS, с лидерски позиции в Европа и без интерес към алтернативни облачни технологии. Да стъпи на крилете на мултимилиардния бизнес на швейцарския гигант за петгодишната HeleCloud означава най-малкото достъп до 65 000 клиенти по света: „Сами си представяте какво е дори само с една част от тях да започнем да внедряваме облачни решения.“

По думите на Стефан Бумов интерес към HeleCloud е имало и по-рано, включително са се водели преговори с представители от топ 5 на световните интегратори. Най-голямо сцепление обаче се е получило сега, благодарение на сходната култура и общата визия за развитие. Що се отнася до SowtwareONE – публична корпорация с пазарна капитализация от почти 3.2 млрд. долара към днешна дата и приходи от 7.9 млрд. швейцарски франка за 2020 г. – плюсът за тях от това да добавят облачния партньор на AWS към портфолиото си са най-вече висококвалифицираните кадри.

Експертното знание е дефицитна стока в цял свят и затова търсенето на фирми, които го притежават, е доста голямо“, коментира Стефан Бумов ключовата добавена стойност на HeleCloud.

Намирането на служители обаче остава основно предизвикателство, което компанията, като много други в сектора, посреща трудно. „Търсим различни канали за привличане на качествени хора както в страната, така и отвън. COVID разчупи сериозно стереотипа за работа, особено за IT компаниите“, коментира Бумов, според когото служителите могат да бъдат позиционирани на практика навсякъде.

„Това е проблем за България и всички IT компании тук. Ние трябва като държава да търсим варианти и да привличаме талант отвън, включително извън ЕС, и да облекчаваме начина, по който хората се релокират, за да работят тук. Да работим върху имиджа на страната като добър център за правене на IT бизнес, за да може да има търсене за възможности за работа. Този въпрос е изключително комплексен и изисква намеса и на правителството.“

Няколко сигнални лампи 

Придобиването на HeleCloud е едно от малкото значителни събития през последните години, които сигнализират за по-сериозно раздвижване на IT пазара по българските ширини от гледна точка на бизнес сделки. Интересното е обаче, че само няколко месеца преди обявяването му излезе новината за друга любопитна сделка – макар и да не става дума за покупка, а за сливане.

През март тази година стана ясно, че българската Bulpros се обединява в обща компания с германската ec4u, като малко по-късно двете заработиха заедно под новия бранд Digitall. Според Стефан Бумов тази и сделката за неговата компания са добър сигнал за IT бизнеса в България. „След като чужди инвеститори имат интерес да влизат в такъв тип сделка с предприемачески компании, това е ясен индикатор за качеството на IT сектора и заетите в него, за инвеститорския интерес и за това, че държавата трябва да продължи да стимулира средата“, коментира той.

„Ние не можем да излезем на международната сцена с количество и брой хора поради обективни обстоятелства. Българите са интересни са качествата си и умението да учат нови неща.“

Другото, на което той акцентира, са конкретно облачните технологии, които днес стоят в основата на всички процеси на трансформация и дигитализацията на бизнесите. В този ред на мисли цялостният ефект от COVID кризата е положителен както за компании като HeleCloud, така и на практика за всички в технологичния сектор, с малки изключения като занимаващите се с цифровизацията в туризма например.

Някои клиенти забавиха част от проектите си, но пък други бяха притиснати от обстоятелствата да започнат да трансформират бизнес моделите си, да търсят по-гъвкави такива. Неразривна част от този процес са облачните технологии като фундамент за системите, управляващи самия бизнес.“

Подкрепи Economic.bg