Споменът за имотния крах в Швеция от 90-те години се връща

Много преди Европа да се сблъска с дълговата си криза, Швеция се бореше със собствения си имотен крах през 90-те години. Сега страната се готви да използва стара стратегия, за да се справи с новите си проблеми, пише Reuters.

Шведският имотен пазар се зароди в средата на 80-те години на миналия век, когато страната премахна строгите ограничения върху кредитирането, което обаче доведе до колапс на жилищния сектор и необходимост от спасяване на две банки, насочвайки 10-милионната страна към рецесия.

Държавата се възстанови и в последните години цените на жилищата отново скочиха, достигайки средна цена на апартамент с една спалня в Стокхолм приблизително 4.4 милиона крони (426 800 долара). Сега продажбите са спрели и шведите гледат с трепет към бъдещето.

Пазарът е почти в застой“, каза Йенс Хенриксон, главен изпълнителен директор на една от най-големите кредитори в страната – Swedbank.

Банките наблюдават отблизо средните по големина фирми за недвижими имоти в страната, някои от които са затрупани с планина от дългове, натрупана през десетилетието на ниски лихвени проценти и практически безплатни пари.

В центъра на последствията е групата за имоти SBB, чиято оценка е на стойност 13 милиарда долара и е взела заеми, за да закупи публична собственост, включително социални жилища, държавни служби, училища, болници и полицейски участъци. Сега бързо гори пари в кеш.

Имотите са в основата на шведската икономика, съставлявайки 80% от дълговете на домакинствата. Притиснати от жилищните заеми, шведите са два пъти по-задлъжнели от германците или италианците.

Цените се разпадат, след като централната банка започна да повишава цената на заемите. Жилищата са поевтинели с около една пета от пика си през март 2022 г., което отразява рязко нарастващите разходи за ипотечни кредити.

А потенциално цените имат още много накъде да падат. Имотите удвоиха стойността си през петте години до краха през 90-те години, а оттогава цените са се повишили пет пъти.

План за действие

Шведските власти са готови за действие. През 90-те години правителството издава гаранции за спасяване на доверието.

Каролина Екхолм, генерален директор на Службата по дълга на Швеция, каза, че страната има финансовите сили да се намеси, за да спре всяка продажба на активи от компании, които бързат да разпродават.

Тя добави, че Швеция е със сравнително малък дълг и може да си позволи да взима повече заеми, за да се намеси  и да подкрепи сектора на имотите, ако се появи заплаха за стабилността на системата. Екхолм се спря на възможността за даване на кредитни гаранции или субсидирани заеми.

Негативният опит на Швеция от 90-те години на миналия век, когато банките иззеха част от имотите на неплатежоспособните граждани, страната втвърди подхода си и създаде план за справяне с кризи. Закъсалите шведски компании за недвижими имоти са подложени на внимателно наблюдение.

Ако имаме проблеми, разбира се, ще си вземем обезпечението“, каза Хенриксон от Swedbank. „Ще вземем недвижимия имот. Можем да го продадем на пазара.“

Swedbank има 1 трилион крони (97 милиарда долара) ипотеки и заеми за асоциации на собственици на наематели и още 240 милиарда крони заеми за компании за управление на имоти.

Други банки също са решени да овладеят пожара.

„По време на банковата криза от 1990 г. ние си взехме обезпеченията“, каза Карл Седершиолд, финансов директор на Handelsbanken, която е раздала 1.7 трилиона крони (165 милиарда долара) шведски жилищни заеми и още 300 милиарда крони (29 милиарда долара) за търговски имоти.

Създадохме компания, в която изнесохме всички обезпечения и я управлявахме като компания за недвижими имоти“, каза той. „В крайна сметка ги продадохме с печалба.“

Масих Язди, главен финансов директор на шведската банка SEB, омаловажава всяка заплаха от разпространение на проблема.

„Имаме обезпечения“, каза той. „Готови сме. Имаме издръжливостта. Ще се погрижим... да загубим възможно най-малко пари, като ги продадем на добър пазар.“

Междувременно натискът върху фирмите за имоти не намалява.

Ниските лихвени проценти в продължение на няколко години накараха хората да повярват, че това е норма“, каза Бо Лундгрен, шведски министър по фискалните и финансовите въпроси в началото на 90-те години. „Мисля, че централната банка направи сериозна грешка.“

Централната банка каза, че отдавна е предупреждавала за рисковете.

Лундгрен прогнозира, че основната тежест ще поемат компаниите за имоти. „Това не е проблем за обществото“, твърди той. „Това е проблем за тях.“