Страните от ЕС не успяха да договорят реформа на пазара на ток

Страните от Европейския съюз не успяха в понеделник да се споразумеят за планираните нови правила за енергийния пазар в Блока. Една от причините е направеното в петък предложение за разширяване на субсидиите за въглищни централи като част от реформата, предназначена да увеличи използването на нисковъглеродна енергия, което раздели страните членки.

Преговорите по време на срещата на министрите на енергетиката на ЕС в Люксембург приключиха без обща позиция по правилата, които също се стремят да избегнат повторението на миналогодишната енергийна криза. Тогава рекордно високите цени на газа оставиха потребителите с много високи сметки за енергия.

Разговорите бяха усложнени заради закъснялото предложение на Швеция, която е ротационен председател на ЕС, да се позволи на страните да удължат субсидиите по механизма за капацитет за въглищни електроцентрали, които плащат на генераторите да поддържат достатъчно капацитет в режим на готовност, за да избегнат прекъсвания.

Шведският министър на енергетиката Еба Буш, който председателства срещата, каза, че разговорите ще продължат, за да се опитат да постигнат сделка.

Проектопредложението, видяно от Reuters, би позволило на съществуващите механизми за капацитет временно да премахнат ограничението за емисии на въглероден диокасид (CO2), позволяващо на въглищните централи да участват, ако не успеят да привлекат достатъчно нисковъглеродни генератори и ако Европейската комисия одобри изключението.

В него се казва, че някои страни се нуждаят от тази опция, тъй като прекъсването на доставките на газ в Европа след нахлуването на Русия в Украйна е поставило допълнителен натиск върху капацитета за производство на електроенергия.

За някои от нас сигурността означава пазари за капацитет“, каза полският министър на климата Анна Москова по-рано на срещата в понеделник.

Полша, която получава около 70% от енергията си от въглища, може да удължи своята схема за подпомагане на въглищни централи след 2025 г. съгласно предложението.

Това не е съвместимо с целите на ЕС и националните цели за опазване на климата“, каза германският министър на икономиката и климата Робeрт Хабек, добавяйки, че въпреки че въглищните централи ще продължат да работят в страни, включително Германия, увеличаването на субсидиите за тях би било стъпка твърде далеч.

Въглищата са изкопаемите горива, отделящи най-много CO2. Учените казват, че употребата им трябва да намалее рязко през това десетилетие, ако светът иска да избегне най-тежките въздействия от изменението на климата.

Последната версия на предложението гласи, че страната трябва също така да оцени въздействието върху целите си за изменение на климата.

Кой е за и против 

Група държави от ЕС се борят срещу опитите на Полша да разшири субсидиите за въглищни централи, като министърът на енергетиката на Люксембург Клод Тюрмес описва предложението като „удивително“.

Държави, включително Австрия, Белгия, Германия и Люксембург, възразиха срещу предложението за субсидии за въглища, заявявайки, че то ще подкопае целите на Европа за борба с изменението на климата.

Тюрмес каза, че не може да повярва, че предложението, направено в петък, дни преди планираната среща на върха на енергийните министри от целия блок, дори е на масата, като се има предвид ангажиментът на ЕС за борба с извънредната климатична ситуация.

Министърът на екологичния преход на Испания Тереза ​​Рибера каза, че трябва да се помисли за Полша, която е силно зависима от въглища, докато френският министър на енергетиката Агнес Пание-Рунаше каза, че разширяването на подкрепата за Полша е „амбициозен подход“ – намек, който показа, че Париж е по-отворен към този ход от други държави-членки като Германия.

Белгия застана на страната на Люксембург, определяйки подобен ход като „неприемлив“. Тине ван дер Стратен, министър на енергетиката, каза:

В Белгия вече имаме в националното си законодателство задължението да станем неутрални по отношение на климата и да имаме рязък спад на емисиите до 2030 г. и 2040 г. Така че (предложението) е нещо, което не можем да приемем“, каза тя пред репортери.

Външният министър на Унгария Петер Сиярто заяви, че страната му ще се противопостави на предложението на Европейската комисия за реформиране на европейския пазар на електроенергия.

Официална позиция от България няма. 

Стабилни цени

Предложената реформа на пазара на електроенергия в ЕС има за цел да направи цените на електроенергията по-стабилни и предсказуеми чрез поставяне на нови, подкрепяни от държавата възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни ядрени централи към договори с договори за разлика (CFD) и за фиксирани цени (PPA).

Министрите също така договаряха подробности, като например как да изразходват всички приходи, събрани от тези схеми за субсидиране, и дали да ограничат държавите да налагат широко тези договори с фиксирана цена на съществуващи електроцентрали.

Последното проектопредложение също така ще позволи на страните да въведат национални схеми до средата на 2024 г., за да възстановят неочакваните приходи от някои електроцентрали, ако цените на електроенергията скочат. Ход, подкрепен от страни, включително Гърция и Испания, но се противопоставя на групи от енергийната индустрия.

Държавите от ЕС трябва да договорят окончателното надграждане на пазара на електроенергия с Европейския парламент с цел приемане на закона преди парламентарните избори в ЕС следващата година.