Световната банка очаква 3.7% спад на българската икономика

След по-добър от очакваното ръст на БВП през 2019 г., икономиката на България ще изпадне в рецесия през 2020 г. поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху износа и вътрешната активност. Очаква се БВП да намалее с 3.7% през 2020 г., според пролетната икономическа актуализация на Световната банка за Европа и Централна Азия. Прогнозата за 2021 г. е растежът да достигне 3.9%.

Според Фабрицио Зарконе, мениджър на Световната банка за България, Чехия и Словакия, „сега повече от всякога е необходим специален акцент върху бедните, тъй като те са по-уязвими от здравни сътресения и е по-вероятно да страдат от загуби на доходи в резултат на карантината и прекъсването на икономическата дейност".

Световната банка рязко понижи перспективите си за развиващите се пазари в Европа и Централна Азия през тази година поради епидемията от коронавирус, но заяви, че тези икономики могат да се върнат към стабилен растеж през 2021 г., съобщава Ройтерс.

В актуализирана прогноза, публикувана снощи, Световната банка заяви, че широкият диапазон в прогнозите й се дължи на значителна несигурност относно усилията на страните да ограничат COVID-19, и да смекчат икономическите щети, които епидемията причинява.

Банката заяви, че основният й сценарий предвижда брутният вътрешен продукт в развиващите се страни и нововъзникващите пазари в региона да се свие с 2.8% през 2020 г., докато по-лошият сценарий включва по-дълбока рецесия, като растежът ще се свие с 4.4%. Това е ревизия на предвижданото намаление от 5.4 до 7% спрямо прогнозите на банката само преди три месеца.

„Пандемията ще подкопае краткосрочните перспективи чрез отслабване на вътрешното търсене, ще окаже по-нататъшен натиск върху цените на стоките, ще наруши глобалните и регионални вериги за доставки, ще намали пътуванията и търсенето на износ от региона", отбелязва СБ.

Докладът обхваща широк регион, който включва България, Унгария, Литва и Полша, както и Сърбия, Беларус, Украйна, Грузия и Казахстан.

Той казва, че основният сценарий става все по-малко вероятен, а лошият изглежда по-вероятен.

Пандемията дойде в доста крехък момент за региона, казва банката, като отбелязва, че растежът на развиващите се пазари в Европа и Централна Азия вече се е забавил до 2.2% през 2019 г. от 4.3% през 2018 г. Растежът се очакваше да нарасне през 2020 г., когато възникна епидемията.

Икономическата активност може значително да се възстанови през 2021 г., като БВП трябва да се увеличи между 5.6 и 6.1%, но много ще зависи от това кога мерките за ограничаване на вируса бъдат премахнати, подчертават от банката.

В документа се казва още, че прогнозите за регионален растеж също предполагат възобновяване на възстановяването в Турция, по-силен растеж в Русия, безпроблемно напускане на Великобритания от Европейския съюз и никакво ново разпалване на търговското напрежение между Китай и Съединените щати.

Политиците трябваше да действат решително, за да защитят здравето на гражданите, като в същото време сведат до минимум икономическата цена на пандемията, но много страни в региона вече имаха нарастващи нива на дълга и не бяха подготвени да се справят с кризата, посочва банката.