Темпът на развитие на българските райони остава незадоволителен

България не само изостава чувствително в средните стойности, но и погледнато през призмата на отделните райони

Темпът на развитие на българските райони остава незадоволителен
Автор: Явор Алексиев

Последните данни на Евростат показват, че регионалните различия в страните членки на ЕС не само са останали значителни и през 2017 г., но в голяма част от страните всъщност са се задълбочили. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС).

През 2017 г. разликата в БВП на глава в СПС варира от 31% от средното за ЕС (в Северозападна България) до близо 200% в части от Белгия, Германия и Великобритания. В Люксембург този показател е 253%, но страната се състои само от един район, поради което не е обект на разглеждане тук.

На първата графика е показана разликата в благосъстоянието между най-бедния и най-богатия район на 15 от страните членки на ЕС (тези от тях, за които Евростат предоставя непрекъснат ред сравними данни за последното десетилетие и които имат повече от един район в рамките на Европа).

Прегледът на данните за 2017 г. показва, че България не само изостава чувствително в средните стойности, но и погледнато през призмата на отделните райони. Всъщност единственият от шестте български района, който не попада след 10-те най-бедни в ЕС, е Югозападният заради силната столична икономика.

Нещата изглеждат малко по-различно в динамика – през последното десетилетие БВП на глава от населението в СПС се покачва от 71% на 79% от средното за ЕС в Югозападна България и от 43% на 49% средно за страната. Промяната в Северозападна България е от 28% до 31%, което е трудно да бъде определено като „подобрение”.

От данните за другите разглеждани страни обаче прави впечатление, че в повечето от тях протичащите процеси са всъщност противоположни. Дори ако оставим настрана тежко засегнати от кризата страни като Гърция и Испания, спад на относителното благосъстояние на регионално и национално ниво се наблюдава още в Швеция, Финландия, Италия и дори Великобритания.

В Белгия, Гърция, Испания и Финландия намаляващите различия са всъщност свързани със спад в относителното благосъстояние и на най-богатия, и на най-бедния район – тип „кохезия”, на която е трудно да завидим. Всъщност само в Румъния, България, Словакия и Дания е налице ръст на благосъстоянието както в най-богатия, така и в най-бедния район. Във всеки един от тези случаи богатият район, обаче, расте по-бързо, което води до увеличаване на относителното неравенство между регионите.

Така поради недостатъчно бързите темпове на растеж и ниската база в началото на периода, чувството за „застигане” на средните за ЕС стойности у нас остава ограничено с изключение на Югозападния район (и то основно столицата). Въпреки че и петте останали района у нас постигат някакво приближаване към средните стойности на ЕС, за реално догонване все още трудно можем да говорим.

Коментари: 0