Транспортни и търговски ползи за България от влизането на Западните Балкани в ЕС
Анализ на Кофас показва, че процесът по присъединяване ще противодейства на руското и китайското присъствие в региона
~ 2 мин.
Срещата на върха между ЕС и страните от Западните Балкани, състояла се на 17 май 2018 г. в София, потвърди ангажимента на съюза за продължаване на разговорите за членство. Анализ на Кофас показва, че това ще противодейства на руското и китайското присъствие в региона, но рисковете от това са предимно икономически.
Ползите за България от присъединяването на страните от Западните Балкани ще бъдат свързани предимно от търговска и транспортна гледна точка: засилване на търговските отношения между страните в региона, увеличение на инвестициите в региона, подобряване на достъпа ни до Западните пазари. Това оправдава позицията на страната ни по тези въпроси. От друга страна Западните Балкани биха продължили с прогреса и реформите, ако членството им е ясно предвидимо и възможно, противното предполага задълбочаване на разделението и конфронтацията, което като цяло би се отразило негативно на всички страни от региона. Все пак, лидерите на страните от Западните Балкани показват воля да преодолеят натрупаните исторически разногласия помежду си.
Близка търговска и икономическа интеграция
Силното използване на еврото в региона показва тяхната висока зависимост от икономическия цикъл на Еврозоната и от нейната парична политика.
Корупция, висока безработица и нисък БВП – страните имат да извървят дълъг път
Процесът по присъединяването към ЕС вероятно ще бъде завършен заради стратегическото географско положение на региона и желанието на ЕС да предотврати евентуални конфликти между съседни страни и да противодейства на влиянието от Русия и Китай. Очаква се това да започне с двамата най-напреднали кандидати, Сърбия и Черна гора, вероятно преди 2025 г. Членството би довело до по-малко допълнителни финансови разходи за Европейския съюз. Европейската финансова помощ приблизително възлиза на 7 милиарда евро за периода 2014-2020 г. (повечето от които засягат административни и институционални реформи) и след като едно членство започне своя прием, се изчислява, че то може да бъде завършено с допълнителни средства от порядъка на около 2% от бюджета на ЕС-28 2017.
Въпреки това, поради редица сериозни недостатъци в управлението, присъединяването на региона към ЕС ще бъде продължителен процес. Високата корупцията в региона поставя Западните Балкани в дъното на класацията на Transparency International 2017 в Европа. Тази ситуация се потвърждава от показателите за управление на Световната банка, които подчертават лошата политическа стабилност в Албания, Македония, Косово и Черна гора и институционалната фрагментация в Босна и Херцеговина.
Ползите за България от присъединяването на страните от Западните Балкани ще бъдат свързани предимно от търговска и транспортна гледна точка: засилване на търговските отношения между страните в региона, увеличение на инвестициите в региона, подобряване на достъпа ни до Западните пазари. Това оправдава позицията на страната ни по тези въпроси. От друга страна Западните Балкани биха продължили с прогреса и реформите, ако членството им е ясно предвидимо и възможно, противното предполага задълбочаване на разделението и конфронтацията, което като цяло би се отразило негативно на всички страни от региона. Все пак, лидерите на страните от Западните Балкани показват воля да преодолеят натрупаните исторически разногласия помежду си.
Близка търговска и икономическа интеграция
След колапса от войните през 90-те години и финансовата криза през периода 2008-2011 г. страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия) задълбочиха икономическите си връзки с ЕС. Страните от съюза са най-големия търговски партньор в региона, който представлява 83% от износа и 67% от вноса. Анализът показва, че високият търговски дефицит в региона се дължи на неговата ограничена производствена база със стоки с ниска добавена стойност. Тя се финансира предимно от парични преводи, получени от емигрантите (почти една четвърт от населението живее в чужбина), както и от преки чуждестранни инвестиции, най-вече от Западна Европа. Преводите от емигранти представляват около 10% от БВП за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.
Силното използване на еврото в региона показва тяхната висока зависимост от икономическия цикъл на Еврозоната и от нейната парична политика.
Корупция, висока безработица и нисък БВП – страните имат да извървят дълъг път
Процесът по присъединяването към ЕС вероятно ще бъде завършен заради стратегическото географско положение на региона и желанието на ЕС да предотврати евентуални конфликти между съседни страни и да противодейства на влиянието от Русия и Китай. Очаква се това да започне с двамата най-напреднали кандидати, Сърбия и Черна гора, вероятно преди 2025 г. Членството би довело до по-малко допълнителни финансови разходи за Европейския съюз. Европейската финансова помощ приблизително възлиза на 7 милиарда евро за периода 2014-2020 г. (повечето от които засягат административни и институционални реформи) и след като едно членство започне своя прием, се изчислява, че то може да бъде завършено с допълнителни средства от порядъка на около 2% от бюджета на ЕС-28 2017.
Въпреки това, поради редица сериозни недостатъци в управлението, присъединяването на региона към ЕС ще бъде продължителен процес. Високата корупцията в региона поставя Западните Балкани в дъното на класацията на Transparency International 2017 в Европа. Тази ситуация се потвърждава от показателите за управление на Световната банка, които подчертават лошата политическа стабилност в Албания, Македония, Косово и Черна гора и институционалната фрагментация в Босна и Херцеговина.
