Трябва ли да има съдебна ваканция?

Но защо се налага да съществува такава почивка?

Исторически съдебната ваканция възниква като период, който облагодетелства всички участници в процеса. В България съдебната ваканция е въведена още със Закона за устройството на съдилищата от 26.05.1880 г., като периодът, който е предвиден за почивка тогава, е месец и половина с начало 1-ви юли. В този период тече усилена земеделска работа и за страните, и за свидетелите, т.е. би било загуба на ценно време да се явяват в съда вместо да събират реколтата. Съдиите и администрацията на съда в този период могат да използват отпуска си и да довършат насъбралата се през годината работа.

Днес съдебни ваканции съществуват в множество страни, масова практика е съдебна ваканция да има и в Европа. Периодите, в които съдилищата почиват, са различни. В България съдебната ваканция е уредена в чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)[iv], където е посочено, че тя обхваща времето от 15-ти юли до 1-ви септември. В Германия периодът, в който се почива, е от 15-ти юли до 15-ти септември. В Обединеното кралство съдебната година е разделена на четири. За 2018 г. магистратите почиват от 1 януари до 11-ти януари, от 28-ми март до 10-ти април, от 25-ти май до 5-ти юни, както и от 31-ви юли до 1-ви октомври. Съдът на Европейския съюз също има лятна почивка - тя е от 16.07 до 31.08.  

По време на ваканцията съдът не спира да функционира напълно. Когато става дума за наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража, дела за издръжка, родителски права и незаконно уволнение, дела по несъстоятелност, дела по Закона за защита от домашно насилие и други изброени в чл. 329, ал. 3 от ЗСВ, то съдът функционира изцяло и без прекъсване. По силата на чл. 329, ал. 4 от ЗСВ[v] административните ръководители на съда и прокуратурата трябва да осигурят достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на тези дела и искания.

Освен това съдебната ваканция е времето, през което съдии, прокурори и съдебни служители трябва да упражнят правото си на платен годишен отпуск – това гласи разпоредбата на чл. 336 от ЗСВ[vi]. Доброто функциониране на съдилищата зависи от екипната работа на всички негови служители. Фиксирането на период, в който работещите ще са по-малко натоварени и ще могат да излязат в отпуск, допринася за по-добрата работа на съда през останалата част от годината. Произволното ползване на отпуски би създало хаос, а това ще рефлектира и на страните и на хода на делата. Особено отчетлива е необходимостта за единна съдебна ваканция, когато става въпрос за разглеждането на наказателните дела. Изискването за неизменност на съдебния състав при наказателните и някои граждански дела налага синхронизиран отпуск за съдиите от състава, а това благоприятства и изчистването на множество въпроси за съдебната администрация.

Съдиите, които не почиват, са ангажирани с много други дейности. Те използват това време да изготвят забавени през годината решения, участват в обучителни семинари, обновяват и допълват правните си познания, както и дават дежурства.

Работата на съда е комплексна. Тя не се състои само от съдебни заседания и постановяване на решения. Съдебната ваканция далеч не е дълъг отпуск за магистратите. Единственото нещо, което се променя в този период, е, че не се провеждат съдебни заседания по всички дела. Съдът приема документи и разглежда спешни дела. Времето, което не се прекарва в заседания, се използва за изписване на неизготвени до този момент съдебни решения, особено в най-натоварените съдилища. Намаляването на натовареността на най-натоварените съдии и по-балансирано разпределение на натовареността в системата може да обоснове намаляването на периода на съдебната ваканция, но цялостното ѝ премахване няма да доведе до положителен резултат, а само до хаос.

_____________________________________________________________
[i] ал. 3 - През съдебната ваканция се разглеждат:

1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

4. дела по несъстоятелност;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) дела по Закона за защита от домашното насилие;

6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

7. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) дела за осиновяване на дете;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

[ii] (2) (отм.) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

[iii] Сроковете за съда са само инструктивни.  По време на съдебната ваканция заседания не се провеждат,  освен за изрично посочените хипотези в чл. 329, ал.3

[iv] Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.

[v] (4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

[vi] Чл. 336. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината.