Лични финанси
В цели рaйони хората се издържат само със социални помощи
Те нямат стимул да си търсят работа заради ниските заплати, обясни вицепремиерът Ивайло Калфин
~ 3 мин.
В цели райони хората разчитат само на социални помощи. Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска - до началото на годината беше под прага на бедността, и това не стимулира безработните да си търсят работа. Това обяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин на среща с представители на главните дирекции "Икономически и финансови въпроси" и "Заетост" на Европейската комисия, съобщиха от министерството, пише в днешния си брой в. "Сега".
Близо 64 хил. са българите, които получават помощи по Закона за социално подпомагане, съобщиха от ресорната агенция пред "Сега". От АСП не отговориха колко от тях нямат никакъв друг доход извън парите от държавата. Най-голям е броят на хората, които получават помощи, защото имат доход, по-нисък от гарантирания минимален за страната от 65 лв. - самотни възрастни хора, родители, хора с увреждания и др. Те са близо 52 500 души и за миналата година са им изплатени близо 55 млн. лв. Еднократни помощи за непредвидени случаи са получили над 11 200 души (за над 3 млн. лв.), допълва "Сега".
Калфин заяви, че засега няма да има промяна при отпускането на детските надбавки, тъй като не се предвижда изменение на максималния праг за получаването им, въпреки увеличаването на минималната работна заплата. Според вицепремиера трябва да се засили контролът при използването на тези средства от безотговорните родители, тъй като много често парите не достигат до децата им. Не стана ясно как ще стане това, тъй като и сега например родителите, чиито деца не посещават училище, нямат право на детските.
От 1 януари минималната заплата се увеличи с 20 лв. на 360 лв. След удръжките на данъци, социални и здравни осигуровки сумата пада на 282.20 лв. Прагът на бедността от началото на годината се увеличи до 286 лв. По данни на МТСП заетите на минималната заплата са 170 хил. работници, или 8% от всички заети у нас. По данни на КНСБ към средата на годината под линията на бедност живеят около 23% от домакинствата в страната, или 1.670 млн. души. Близо 60% от домакинствата разполагат с до 340 лв. на човек в семейството.
"Независимо, че тази мярка се оценява като известно утежнение от представители на малкия бизнес, замразяването на работната заплата би довело до драматично увеличение на неработещите в по-дълъг хоризонт", смята Калфин. Той цитира статистика, според която трайно незаетите у нас към момента са 140 000 души, или 40.9% от всички регистрирани безработни. Бизнесът традиционно е против административното увеличение на минималната заплата, без да се отчитат икономическите тенденции. От години се говори за формула с обективни критерии, по която да се смята заплатата, но тя така и не бе приета.
В новия план за заетост, който се финансира със средства от бюджета, е създадена програма за активиране на трайно безработните. С над 3.3 млн. лв. се предвижда да се обучат и да се осигури субсидирана заетост на 850 българи без препитание повече от една година. В други програми от плана, както и по оперативната програма "Развитие на човешки ресурси" са предвидени мерки за трайно безработните. Оперативната програма започва с осигуряване на стажове и чиракуване на 8 хил. младежи.
Вицепремиерът Ивайло Калфин заяви, че ще се търсят средства за увеличение на най-ниските пенсии и за великденски добавки за пенсионерите.
Близо 64 хил. са българите, които получават помощи по Закона за социално подпомагане, съобщиха от ресорната агенция пред "Сега". От АСП не отговориха колко от тях нямат никакъв друг доход извън парите от държавата. Най-голям е броят на хората, които получават помощи, защото имат доход, по-нисък от гарантирания минимален за страната от 65 лв. - самотни възрастни хора, родители, хора с увреждания и др. Те са близо 52 500 души и за миналата година са им изплатени близо 55 млн. лв. Еднократни помощи за непредвидени случаи са получили над 11 200 души (за над 3 млн. лв.), допълва "Сега".
Калфин заяви, че засега няма да има промяна при отпускането на детските надбавки, тъй като не се предвижда изменение на максималния праг за получаването им, въпреки увеличаването на минималната работна заплата. Според вицепремиера трябва да се засили контролът при използването на тези средства от безотговорните родители, тъй като много често парите не достигат до децата им. Не стана ясно как ще стане това, тъй като и сега например родителите, чиито деца не посещават училище, нямат право на детските.
От 1 януари минималната заплата се увеличи с 20 лв. на 360 лв. След удръжките на данъци, социални и здравни осигуровки сумата пада на 282.20 лв. Прагът на бедността от началото на годината се увеличи до 286 лв. По данни на МТСП заетите на минималната заплата са 170 хил. работници, или 8% от всички заети у нас. По данни на КНСБ към средата на годината под линията на бедност живеят около 23% от домакинствата в страната, или 1.670 млн. души. Близо 60% от домакинствата разполагат с до 340 лв. на човек в семейството.
"Независимо, че тази мярка се оценява като известно утежнение от представители на малкия бизнес, замразяването на работната заплата би довело до драматично увеличение на неработещите в по-дълъг хоризонт", смята Калфин. Той цитира статистика, според която трайно незаетите у нас към момента са 140 000 души, или 40.9% от всички регистрирани безработни. Бизнесът традиционно е против административното увеличение на минималната заплата, без да се отчитат икономическите тенденции. От години се говори за формула с обективни критерии, по която да се смята заплатата, но тя така и не бе приета.
В новия план за заетост, който се финансира със средства от бюджета, е създадена програма за активиране на трайно безработните. С над 3.3 млн. лв. се предвижда да се обучат и да се осигури субсидирана заетост на 850 българи без препитание повече от една година. В други програми от плана, както и по оперативната програма "Развитие на човешки ресурси" са предвидени мерки за трайно безработните. Оперативната програма започва с осигуряване на стажове и чиракуване на 8 хил. младежи.
Вицепремиерът Ивайло Калфин заяви, че ще се търсят средства за увеличение на най-ниските пенсии и за великденски добавки за пенсионерите.
