Въпреки рекордния си износ България губи позиции

Въпреки че през 2018 г. българският износ отбеляза нов исторически рекорд (на стойност 33.2 млрд. долара), страната ни губи позиции сред всички износители в света. Докато през 2017 г. страната ни е била на 61-о място по износ, то през миналата година е паднала на 64-о място, гласи анализ на Българската стопанска камара (БСК).

За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Групите стоки с най-голям износ от страната ни са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни.

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 10% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Това се дължи в голяма степен на ръста през последната година – 19%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи ръст от 5%, докато световният внос расте с 2%. За последната година износът на тази група стоки расте с 10%.

Изключвайки специфичните доставки, износът на зърно заема пета позиция. Следват фармация, автомобилна индустрия, изделия от желязо и стомана, пластмасови изделия, облекла. По експертни оценки износът на специална продукция (над 777 млн. долара) би трябвало да е на единадесето място сред водещите стокови групи в износа ни.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2018 г. е катодната мед – 1.3 млн. долара, при спад в износа 3% спрямо 2017 г. Леките горива са на второ място с 1.1 мил. долара.

Силен е износът на медикаменти, кабелни снопове за автомобилистроенето, маслодаен слънчоглед, части и възли за машини и апарати, руди на благородни метали. Впечатление прави ръст от 113% на биодизел и тръби за газ – 228%. Износът на електроенергия пък спада със 7%.

С какво сме най-успешни?

България държи 24.5% от световния пазар на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 19.7% дял, пшеница за посев – 14.5%, патешкото месо – 13.3%, руди на благородни метали – 11.6%, маслодаен слънчоглед – 11.1%, анодна мед – 10.8%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Кои са ни партньорите

 През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46.4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32.5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. долара.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, с Италия 15%, с Румъния 15%, с Гърция 15%, с Холандия 23% и с Китай 15%. Спад има на износа към Турция, Франция и Испания.

Като цяло преструктурирането на българския износ продължава. Родните предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други, които липсват у нас).

Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

• Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински изделия;
• Оптични изделия, сензори;
• Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
• Любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни разработки и технологии, отколкото на българските. Технологичното обновление се случва чрез внос на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга.