Въпреки рекордния си износ България губи позиции
Въпреки това преструктурирането на българския експорт продължава

Въпреки че през 2018 г. българският износ отбеляза нов
исторически рекорд (на стойност 33.2 млрд. долара), страната ни губи позиции
сред всички износители в света. Докато през 2017 г. страната ни е била на 61-о
място по износ, то през миналата година е паднала на 64-о място, гласи анализ
на Българската стопанска камара (БСК).
За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Групите стоки с най-голям износ от страната ни са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни.
Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 10% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Това се дължи в голяма степен на ръста през последната година – 19%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи ръст от 5%, докато световният внос расте с 2%. За последната година износът на тази група стоки расте с 10%.
Изключвайки специфичните доставки, износът на зърно заема пета позиция. Следват фармация, автомобилна индустрия, изделия от желязо и стомана, пластмасови изделия, облекла. По експертни оценки износът на специална продукция (над 777 млн. долара) би трябвало да е на единадесето място сред водещите стокови групи в износа ни.
Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2018 г. е катодната мед – 1.3 млн. долара, при спад в износа 3% спрямо 2017 г. Леките горива са на второ място с 1.1 мил. долара.
Силен е износът на медикаменти, кабелни снопове за автомобилистроенето, маслодаен слънчоглед, части и възли за машини и апарати, руди на благородни метали. Впечатление прави ръст от 113% на биодизел и тръби за газ – 228%. Износът на електроенергия пък спада със 7%.
С какво сме най-успешни?
България държи 24.5% от световния пазар на патешки черен
дроб. Временно консервираните череши имат 19.7% дял, пшеница за посев – 14.5%,
патешкото месо – 13.3%, руди на благородни метали – 11.6%, маслодаен слънчоглед
– 11.1%, анодна мед – 10.8%. Стоките, с които България заема водещо място в
световния износ, показват известна устойчивост.
Кои са ни партньорите
През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46.4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32.5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. долара.
Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, с Италия 15%, с Румъния 15%, с Гърция 15%, с Холандия 23% и с Китай 15%. Спад има на износа към Турция, Франция и Испания.
Като цяло преструктурирането на българския износ продължава. Родните предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика (политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други, които липсват у нас).
Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.
Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:
- Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
- Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства;
- Хладилници, фризери;
- Някои фармацевтични и медицински изделия;
- Оптични изделия, сензори;
- Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
- Любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.
България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.
В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни разработки и технологии, отколкото на българските. Технологичното обновление се случва чрез внос на технологии и индустриални права. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга.