Компании
Вредите от въвеждането на европейски данък върху онлайн бизнеса
Вижте какво се крие зад новия онлайн данък
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Европейските институции изглеждат все по-заети и уверени в мисията си да регулират и ограничават сферата, в която имат най-малко познание – Интернет. След като преди месец парламентът прие спорната си директива за защита на авторските права, която заплашва да циментира позициите на днешните интернет-гиганти и същевременно да ограничи свободата на изразяване, на дневен ред отново излязоха предложенията за допълните данъчно облагане на фирмите, които предоставят услуги в Интернет.
Предложенията на ЕС
Идеята за нови, допълнителни данъци върху предоставяните в Интернет услуги почива на презумпцията, че те не плащат данъци колкото традиционния бизнес. Основният проблем е, че Интернет компаниите регистрират свои представителства в една от страните в ЕС, но предоставят услуги на територията на всички държави членки. Както обикновено, в прицела на европейските институции влизат големите, международни интернет фирми – Amazon, Google, Facebook, Apple, които се радват на най-големи приходи от дейности в Интернет, но избират за свои централи европейски юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими като Ирландия и Люксембург.
В началото на годината, Европейската комисия предложи две нови данъчни мерки, които целят разрешаването на гореизложения „проблем“. В дългосрочен план целта е създаване на законодателство, което позволява облагането на онлайн дейността не въз основа на страната на регистрация на фирмата, а на място където нейните потребители съществуват физически. В краткосрочен, планът предвижда въвеждането на временен 3-процентов данък, който да се плаща в страната на предоставяне на услугата.
Проблемите
Иновациите и развитието на технологиите винаги са поне една стъпка пред законодателството, което опитва да ги регулира и данъчните предложения на ЕС не са изключение от този принцип. Интересен е подборът на фирмите, които влизат в техния обсег – такива, които имат над 750 милиона евро приходи годишно, а поне 50 милиона от тях са реализирани в рамките на ЕС. С други думи, ЕК активно се опитва да „накаже“ пазарните лидери и да се намеси в конкуренцията на цифровия пазар в полза на местни и малки фирми. Това е просто поредният опит за демонизиране на няколко големи фирми (повечето от тях американски, където най-вероятно се корени и проблемът), които обаче са и основните двигатели на развитието и иновациите в сектора. Далеч не е изключено обаче цифровият данък да се превърне в пречка и пред стартиращите компании, които, веднъж прехвърлили заложения праг на приходите, ще се видят обложени с допълнителен данък. Това ефективно ще затвори пазара в полза на вече установените интернет-гиганти, които могат да си позволят новите данъци, но не на по-малките европейски фирми, които генерират повечето си приходи в рамките на ЕС.
Най-големият видим понастоящем проблем е реалното приложение на предложените данъчни реформи. Въпреки че то предполага събирането на събирането на почти 5 милиарда евро нови данъци в целия ЕС, анализ на Блумбърг сочи, че тази цел най-вероятно е силно надценена. Това се дължи на значителните проблеми при споделянето на данъчни приходи между отделните страни членки, което чувствително ще оскъпи приложението на новите мерки; не е изключено да се окаже, че разходите по него надхвърлят очакваните данъчни приходи.
Чисто технологичните възможности за заобикаляне на идентифицирането на страната, където биват предоставяни интернет услугите са реалност, с която всички трябва да се съобразяват. Дори и днес употребата на услуги като VPN, проксита и подобни, които прикриват информацията за посетителите на сайтовете е широкоразпространена и предвид нарастващите притеснения за сигурността и поверителността в Интернет е много вероятно в бъдеще тя само да расте. При наличието на такива мерки за сигурност обаче, идентифицирането на страната, в която се предоставят физически услугите е невъзможно, което от своя страна обезсмисля предложените от ЕК методи за облагане. В този смисъл, формулировката на цифровия данък за пореден път демонстрира острия дефицит на знание и разбиране у европейските институции за начина, по който работят Интернет и съвременните технологии.
Зад новия онлайн данък се крие и по-отдавнашния подтик на ЕС към данъчна хармонизация и свиване на конкуренцията между страните членки в областта на облагането. Тук не е мястото да се спираме подробно на негативните последствия от елиминирането на данъчната конкуренция; достатъчно е само да споменем, че цифровите данъци са само поредният епизод от това състезание към дъното.
Не без значение е и политическото измерение. Дебатът около цифровия данък противопостави страните членки. В едната група са страните, в които през последните две десетилетия благодарение на добрите им данъчни режими и инфраструктура установиха своите представителства Интернет гигантите (Ирландия, Люксембург), а в другата са страните, които смятат, че губят данъчни приходи от интернет бизнеса (Франция, Германия). Въвеждането на цифровия данък може да се отрази и на добрите отношения с американската администрация, тъй като той пряко засяга интересите на няколко от най-големите американски фирми, които работят на европейския пазар.
Източник: Институт за пазарна икономика
Предложенията на ЕС
Идеята за нови, допълнителни данъци върху предоставяните в Интернет услуги почива на презумпцията, че те не плащат данъци колкото традиционния бизнес. Основният проблем е, че Интернет компаниите регистрират свои представителства в една от страните в ЕС, но предоставят услуги на територията на всички държави членки. Както обикновено, в прицела на европейските институции влизат големите, международни интернет фирми – Amazon, Google, Facebook, Apple, които се радват на най-големи приходи от дейности в Интернет, но избират за свои централи европейски юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими като Ирландия и Люксембург.
В началото на годината, Европейската комисия предложи две нови данъчни мерки, които целят разрешаването на гореизложения „проблем“. В дългосрочен план целта е създаване на законодателство, което позволява облагането на онлайн дейността не въз основа на страната на регистрация на фирмата, а на място където нейните потребители съществуват физически. В краткосрочен, планът предвижда въвеждането на временен 3-процентов данък, който да се плаща в страната на предоставяне на услугата.
Проблемите
Иновациите и развитието на технологиите винаги са поне една стъпка пред законодателството, което опитва да ги регулира и данъчните предложения на ЕС не са изключение от този принцип. Интересен е подборът на фирмите, които влизат в техния обсег – такива, които имат над 750 милиона евро приходи годишно, а поне 50 милиона от тях са реализирани в рамките на ЕС. С други думи, ЕК активно се опитва да „накаже“ пазарните лидери и да се намеси в конкуренцията на цифровия пазар в полза на местни и малки фирми. Това е просто поредният опит за демонизиране на няколко големи фирми (повечето от тях американски, където най-вероятно се корени и проблемът), които обаче са и основните двигатели на развитието и иновациите в сектора. Далеч не е изключено обаче цифровият данък да се превърне в пречка и пред стартиращите компании, които, веднъж прехвърлили заложения праг на приходите, ще се видят обложени с допълнителен данък. Това ефективно ще затвори пазара в полза на вече установените интернет-гиганти, които могат да си позволят новите данъци, но не на по-малките европейски фирми, които генерират повечето си приходи в рамките на ЕС.
Най-големият видим понастоящем проблем е реалното приложение на предложените данъчни реформи. Въпреки че то предполага събирането на събирането на почти 5 милиарда евро нови данъци в целия ЕС, анализ на Блумбърг сочи, че тази цел най-вероятно е силно надценена. Това се дължи на значителните проблеми при споделянето на данъчни приходи между отделните страни членки, което чувствително ще оскъпи приложението на новите мерки; не е изключено да се окаже, че разходите по него надхвърлят очакваните данъчни приходи.
Чисто технологичните възможности за заобикаляне на идентифицирането на страната, където биват предоставяни интернет услугите са реалност, с която всички трябва да се съобразяват. Дори и днес употребата на услуги като VPN, проксита и подобни, които прикриват информацията за посетителите на сайтовете е широкоразпространена и предвид нарастващите притеснения за сигурността и поверителността в Интернет е много вероятно в бъдеще тя само да расте. При наличието на такива мерки за сигурност обаче, идентифицирането на страната, в която се предоставят физически услугите е невъзможно, което от своя страна обезсмисля предложените от ЕК методи за облагане. В този смисъл, формулировката на цифровия данък за пореден път демонстрира острия дефицит на знание и разбиране у европейските институции за начина, по който работят Интернет и съвременните технологии.
Зад новия онлайн данък се крие и по-отдавнашния подтик на ЕС към данъчна хармонизация и свиване на конкуренцията между страните членки в областта на облагането. Тук не е мястото да се спираме подробно на негативните последствия от елиминирането на данъчната конкуренция; достатъчно е само да споменем, че цифровите данъци са само поредният епизод от това състезание към дъното.
Не без значение е и политическото измерение. Дебатът около цифровия данък противопостави страните членки. В едната група са страните, в които през последните две десетилетия благодарение на добрите им данъчни режими и инфраструктура установиха своите представителства Интернет гигантите (Ирландия, Люксембург), а в другата са страните, които смятат, че губят данъчни приходи от интернет бизнеса (Франция, Германия). Въвеждането на цифровия данък може да се отрази и на добрите отношения с американската администрация, тъй като той пряко засяга интересите на няколко от най-големите американски фирми, които работят на европейския пазар.
Източник: Институт за пазарна икономика
