Вредните храни трябва да се обложат високо

Препоръчвам да се забранят енергийните напитки, казва д-р Дора Георгиева

Вредните храни трябва да се обложат високо
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Д-р Дора Георгиева е завършила медицина в София и е със специалност анестезиология и реанимация. По-късно специализира и преподава традиционна китайска медицина. Години наред в Университетската специализирана болница по ендокринология ”Акад. Иван Пенчев” прилага последната новост на електроакупунктурата - безкръвния тест “Вега” за  толерантност  към храни. Сега работи в медицински център.

Д-р Георгиева, трябва ли да се въведе данък върху вредните храни?

Ако като лекар ме попитате дали са необходими законови промени, свързани с безопасността на храните, моят отговор е категоричен – «Да!». А и темата на Световния ден здравето за 2015 г. е «Безопасност на храните: от фермата до чинията». Тази моя категоричност няма за цел да навреди на интересите на компании, които произвеждат или внасят нездравословни, или направо казано, вредни храни. Тя е продиктувана от срещите ми с хора, чието здраве е сериозно увредено вследствие именно на прекомерна употреба на определени храни. 

Ето защо съм на мнение, че изискванията, които да се наложат по законодателен път, трябва да са в следната посока: да се въведе високо облагане на храни, съдържащи вредности. Това е контрол на «входа» на храните. Те ще се купуват по-малко, защото ще бъдат с по-висока цена и не всеки ще може да си ги позволи. Може да има стимули за българските производители да ползват естествени, а не вредни субстанции. Трябва да има и засилен контрол върху състава на внасяните хранителни продукти, съдържащи вредни субстанции, а българското производство.

Енергийните напитки опасни ли са? Има държави, където са забранени.

Трябва да се обърне внимание на политиката спрямо енергийните напитки. Те са напълно забранени в Дания, Турция, Норвегия, Уругвай и Исландия, както и в някои американски щати - Вашингтон, Юта, Оклахома и Мичиган и др. Препоръчвам да бъдат забранени и в България, тъй като се употребяват и от деца на 10-годишна възраст. 

Енергийните напитки са газирани, съдържат тонизиращи биологично активни вещества - кофеин, екстракт от гуарана, женшен, мате, аминокиселината таурин, алкалоидите какао, теобромин и теофилин, също така витамини, въглехидрати, а някои са и слабоалкохолни. Редовното приемане на високи дози кофеин е опасно за децата. Предизвиква неврологични и сърдечносъдови нарушения, депресия, намаляване на когнитивните способности, води до зависимост и склонност към рисково поведение, наркомания и алкохолизъм

Кои са най-вредните съставки в храните и напитките?

Установено е, че натриевият глутамат е убиец с божествен вкус. Затова трябва да се изключи  от производството у нас. Крайно време е да се забрани употребата му във всички ресторанти и заведения за бързо хранене.

По света много държави обмислят ограничения в рекламите на храни със съдържание, което води до затлъстяване и болести.

Безалкохолните напитки, сладкарските изделия, подсладени със захар или фруктоза, водят до най-голям риск от наднормено тегло. Има вариант да се премине към употреба на стевия, която да измести захарта и подсладители като аспартам. Такъв опит имат в Япония.

А опасна ли е захарта и подсладителите?

Бялата рафинирана захар е подсладител, който е сред най-опасните, пристрастяващи и разрушаващи здравето. Трябва да има стимули за производители, които не я употребяват.

Аспартам (E 951) – съдържа се в безалкохолни light напитки, в дъвките, диетичните вафли и десерти, в евтините безалкохолни напитки, в боза и много други. Списъкът е дълъг. Да се замести със стевия.

А относно добавките, т.нар. Е-та? Действително ли са толкова опасни?

Български генетици доказаха, че поне шест от разрешените добавки - Е250, Е143, Е132, Е127, кофеин, 4-аминоантипирин - увреждат човешката ДНК и може да доведат до рак. Според учените концентрацията им трябва да бъде намалена от 10 до 100 пъти, за да е безопасна за здравето. Ето защо трябва да бъдат направени промени в законодателството и в подзаконовите нормативни документи, които да гарантират прилагането на практика на по-безопасни стандарти спрямо добавките в храните, означавани с Е.

Друга опасна съставка са т.нар. трансмазнини. В какво се съдържат?

Много от производителите не отбелязват съдържанието на трансмазнини, защото не са задължени от закона. Те са лесни за употреба, евтини за производство, дълготрайни, обогатяват аромата и вкуса на продуктите. Съдържат се в готови баници и закуски, бутер тесто, промишлено произведени тестени изделия; солети, чипс, царевични пръчици, някои видовете салами и колбаси, чийзбургери, майонеза, пържени картофи, хамбургери и др. Пуканките за микровълнова печка са“ бомба“ от трансмазнини.

Най-голямо количество трансизомери има в концентрираните сосове и сухите супи (18,86%). Ето защо трябва да се контролира вносът или производството им.

През 2004 г. трансмастните киселини в количества над 2% в храните бяха забранени в Дания. След около две години Министерство на здравето в страната отчете 20% намаление на заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. Ню Йорк беше първият град в САЩ, който забрани използването на трансмазнини в ресторантите. Той бе последван от Филаделфия. Такъв вариант може да бъде обмислен и приложен у нас.

Европейският парламент препоръча да се въведат правила за задължително отбелязване на съдържащите се трансмазнини върху етикетите на храните и да се помисли за пълна забрана на изкуствения им вариант. Ще е добре да се приложи в България. Засега на етикета пише само "растителни мазнини", не става ясно дали е "изомер" или "хидрогенирана мазнина". Според мен обаче трудно се стига до забрана за употребата на вредни мазнини, защото големите производители са и големи данъкоплатци.

Вреди ли ни солта?

Със солта също много трябва да се внимава. Има много изследвания, които доказват вредното въздействие върху здравето на редица храни. И вместо да се борим с последиците върху здравето, по-добре да ограничим влиянието на вредните фактори. Забраните и увеличеното облагане на вредните храни трябва да върви ръка за ръка с повишаване информираността на населението за влиянието върху здравето на храните и добавките в тях.

Повече по темата четете в бр. 52 на сп. "Икономика"

Коментари: 0