Всяка сфера на обществения живот преминава през фази, които логично са предопределени от натрупванията на знание, опит и капитал по извървения път. Икономиката не прави изключение. Въпрос на обществена зрялост е необходимостта от промени да бъде уловена в аванс и навреме да бъдат очертани посоките и скоростта на процесите, генериращи промяна за преминаване на следващо ниво.
В състояние сме да направим синтезиран прочит на икономическата ни реалност и да откроим ключовите предизвикателства. И не само онези, които задават макро картината, а и тези, които по конкретен начин влияят ежедневно на резултата от работата ни.
Усещането, че всеки ден вършим нещата по-добре от вчера, е необходимост и то трябва да бъде подпомогнато с конкретни действия, инструментариум, воля и ресурс за прилагането им.
В опит да напипаме вярно пулса на своето развитие и съпоставителните си икономически предимства трябва да бъдем честни пред себе си, очертавайки постигнатото в последните 30 години. Необходимо е и да бъдем дръзки при формиране на посоката в следващите, поне 10 години.
Контекст и очертаване на предизвикателствата
През последните 30 години, България беше подложена на значителни политически, икономически, социални и ценностни промени. Въпросният период се характеризира с политически преход (демократизация), смяна на външнополитическата ориентация на страната (членство в ЕС и НАТО), промяна на икономическия статус в различни посоки за голяма част от населението, мащабни процеси на вътрешна и външна миграция. Някои от тези процеси, като демократизацията и външната миграция, вече са с различна динамика, докато влиянието на други продължава да е осезаемо. Пример за това са ценностните трансформации и търсенето на справедлив баланс в социално- икономическите ареали.
Като резултат от прехода, въпреки противоречивите интерпретации, страната подобри икономическия си потенциал.
По данни на Световната банка, към 1989 г. БВП е близо 22 млрд. щ. д. по текущи цени (към 1987 е 28,1 млрд. щ. д.), през 1996 е 10,11 млрд. щ. д, а през 2017 е 58,221 млрд. щ. д. Дори и според най-консервативните анализи БВП като минимум се удвоява за 30 години преход.
Този процес не следва проста прогресивна зависимост – големият срив през 1990-1991 г. показа несъстоятелността на социалистическата икономика, а кризата от 1996-1997 г. беше „цената“, която платихме за неизвършените реформи и липсата на благоразумие в управлението на парите, банките и публичните финанси.
„Времето на прехода“ до днес в етапи на еволюционно развитие
Способността за ясен синтез и трезва оценка на изминалите събития е ключово умение на успелите нации. Трудно би било да осъзнаем как сме стигнали до тук, ако не можем да осмислим етапите, през които сме минали.
В началото беше преходът към пазарна икономика (условно от 1989 – 1997/8 г.). През този период както икономическите оператори, така и голяма част от гражданите, не само разбраха, но и се научиха да следват пазарните механизми. Преходът стартира при почти изцяло одържавено стопанство, натрупани огромни дисбаланси между търсене и предлагане, изключителна зависимост от централизираното договаряне на инвестиции и доставки в рамките на социалистическия лагер. В тази среда се откриха две „писти“ за успех. Едната беше използване за лични цели на привилегирован достъп до публичен ресурс, обществени имоти и сгради или управлението на държавните предприятия. Втората беше автентично бизнес усилие по предлагането на пазара на доскоро дефицитни потребителски стоки и услуги. За първия модел историята ще даде политическа и морална оценка. Избралите да тръгнат по трудния път успяха да развият пазарно мислене, а мнозина, включително и по болезнен начин разбраха, какво означава предприемачество, конкуренция, риск.
Последва смяна на собствеността и икономическото стабилизиране и възстановяване (условно от 1995/6 г. до началото на 21-ви век). Основните процеси бяха приватизацията, навлизането на чужди инвестиции и отваряне на бизнеса към пазарите на развитите европейски икономики. Държавата активно се раздели със собствеността си и отвори сфери за частно предприемачество, които дотогава бяха държавен монопол. Бизнес моделите на този етап от развитието могат да се разделят най-общо на два. Първият е приватизация и последващо преструктуриране за ефективност на разходите, но понякога и за въвеждане на нови продукти и навлизане на нови пазари. Вторият разчита на новосъздадените възможности за експорт на земеделска продукция, стоки, туризъм или международен транспорт. Сходствата между тях са ниските разходи в България, както на заплащането на труда, така и цените на имоти, хотели, енергия, все още работещи машини или цели предприятия. С редки изключения бизнес моделите, разчитащи на подценените активи и труд, не изискваха големи инвестиции в оборудване и технологии. Типичните бизнеси „на ишлеме“ предлагаха базова, нискотехнологична обработка с елементарни машини, или неквалифициран нископлатен труд.
Третият етап се очерта от ясната перспектива за членство в ЕС и възможностите за отваряне към общия пазар, за експорт, за бурно навлизане на преки чуждестранни инвестиции и неизбежно последвалото прегряване на икономиката (условно от 2006- 2008г.). Съчетанието между глобална кредитна експанзия и вече сигурното присъединяване на България към ЕС създадоха условия за инвестиционен балон. Това обаче беше фалшив, привиден дивидент от членството, генерирал грешни стимули и насочил предприемачески усилия, чуждестранен и местен капитал, банкови кредити в дейности, които скоро се оказаха несъстоятелни.
Заедно с това българската икономика започна да се възползва от първия автентичен „дивидент“ от членството в общия пазар на ЕС. Българският бизнес започна да се интегрира постепенно във вериги на добавена стойност на европейски производители, както и да увеличава присъствието си в онези пазарни ниши, които отговарят на съществуващите сравнителни предимства на българските стоки и услуги. Между 2002 и 2017 г. износът за ЕС на произведени в България стоки нарасна повече от 5 пъти – от 3.7 млрд. до 19 млрд. евро.
Наличният човешки капитал от образовани български математици, химици, програмисти, счетоводители, хора с добри познания на поне един чужд език, се „пакетира“ за успешна продажба на глобалния пазар на услуги. Така възникна и започна да се развива аутсорсингът в областта на IT, финансово обслужване, лабораторни тестове, дистанционно обслужване на клиенти и т.н.
Последният етап беше глобалната финансова криза и възстановяване в условията на реален силно конкурентен външен пазар (условно от 2009 – до днес). Настъпи рязко охлаждане на инвестиционната активност като резултат от международната икономическа криза. Изчерпаха се и част от ефектите от предприсъединителния период, свързани с придобиване на собственост върху дружества в страната, като и спекулативните потоци, насочени към недвижими имоти и строителството. Икономиката изпадна в рецесия, последвана от плах и скромен растеж. Въпреки тези негативни ефекти, започнаха осъзнати процеси на адаптация в бизнеса. Пропуснатите възможности за имотни спекулации се трансформираха в увеличаване дела на индустрията в БВП, заедно с този на ИТ услугите, туризма и аутсорсинг дейностите. За сметка на това се свиха строителството, операциите с недвижими имоти, селското стопанство и финансовия сектор. От дистанцията на изминалото десетилетие можем да кажем, че експортно-насочените производства и услуги бяха „двигателят“ на икономическото възстановяване – износът на стоки нарасна с 2.4 пъти, а на ИТ и аутсорсинг услуги – близо 5пъти.
Влияние върху развитието на българската икономика през този период имат европейските инвестиции, получени по линия на Политиката за сближаване на ЕС. Около 39%[1] от постигнатия икономически растеж в периода 2008-2017 г. е в резултат на изпълнението на съфинансираните от Европейските фондове интервенции. Изчисленията показват, че без европейските инвестиции към края на 2017 г. БВП на страната би бил с 13,7% по-нисък без достъпа до този ресурс. Безспорен е ефектът върху инфраструктурата на страната, трудовия пазар, заетостта, конкурентните позиции на българските предприятия, образованието, туризма и регионалното развитие на страната, както и върху структурирането на публичния сектор като цяло. Въпреки естествената съпротива, провежданите реформи в редица публични сектори станаха предпоставка както за по-ефективното ползване на средствата, така и за провеждането на по-качествени политики в тези сфери.
Отчетена беше нарастваща зависимост на сектори от българската икономика от този тип финансиране и наблюдаваните негативни ефекти от загуба на виталност при търсене на алтернативно финансиране, нарушена пазарна логика и конкурентоспособност бяха адекватно адресирани.
Кратката рецепта на постиженията досегa
През изминалите три десетилетия предприемачите в България можеха да базират стратегията си на подценени вътрешни ресурси и изобилен евтин труд. Те успяваха, търсейки ниши, технологии, които да капитализират на пазара съществуващи активи като земи, недвижими имоти, лошо управлявани стари предприятия, а евтината енергия подкрепяше нискотехнологичните енергоемки сектори. При висока безработица, ниска заетост и ниски заплати, предприемачите можеха относително лесно да наемат допълнителна работна ръка при необходимост от разширяване на дейността.
Заетост БГ/ЕС 2000-2018 vs. средномесечна заплата
Можем да твърдим обаче, че епохата на разкриване и използване на съществуващите сравнителни предимства до голяма степен e приключила. Икономиката постепенно доближава границата на исторически предпоставените възможности, границите на своя потенциал в рамките на наличните природни ресурси, географско и политическо положение, човешки капитал, технологии и финансов капитал.
В търсене на добавена стойност, „новата индустрия“ и началото на трансформацията
Ако през 2007 г. експортът ни е доминиран от суровини, то през 2017 вече преобладават стоки с по-висока добавена стойност като машини, апарати, оборудване, части и компоненти, които са продукт от суровините, добивани в страната. След влизането на България в ЕС, износът на електроника и електрически апарати нарасна 4 пъти, а на машини и оборудване – над 2 пъти. От практически незабележим сектор, автоиндустрията вече заема шесто място в структурата на експорта ни.
Относително разпределение по групи експортни продукти в износа, 2001 – 2018 г.
Тенденцията на десетилетието е ясна – плавно преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност, своеобразна реиндустриализация, движена от членството в общия европейски пазар. Инвестициите – местни и чуждестранни – в експортно-насочени бизнеси. Българската промишленост постепенно се интегрира във веригите на доставки на водещи глобални производители и стана част от създаването на продукти, които са глобални лидери.
Движеща сила на този процес е не само осъзнаване на необходимостта за технологично обновление и заемане на пазарни ниши на световния пазар, но и динамиката на пазара на труда. Дългосрочни и отдавна започнали демографски тенденции трайно редуцират населението в трудоспособна възраст. При възможността за свободното движение на хора в Европейския съюз много български граждани в активна възраст предпочитат да живеят и работят в други държави- членки на ЕС, а и в други развити страни. Възстановяването на икономиката ни след кризата доведе до практически недостиг на работна сила, особено в някои сектори.
В следствие на естествени пазарни механизми резултатът бе устойчиво повишаване на разходите за труд. Възнагражденията, средно за страната, нараснаха двойно в периода от 2008-2018 г., а в частния сектор – с 45% само за последните 4 години. Заплатите растат не само за малък брой дефицитни професии, но дори за хора без квалификации.
Повишаването на възнагражденията, разширяването на възможностите за обучение и преквалификация, както и мерки за подобряване на грамотността на хората с най-нисък образователен статус, вероятно могат да активизират малък резерв от работна сила. Това обаче не може да преодолее очаквания спад на населението в трудоспособна възраст – с над 430 хил. до 2030 г. според демографската прогноза на НСИ. Това означава, че все по- малка част от населението чрез труда си издържа все по-голяма част от него. Ако искаме не само да запазим, но и да повишим социалния стандарт, който поддържаме като общество, сме длъжни да направим следващата крачка в своето икономическо развитие.
Ако от социална гледна точка тенденцията за повишаване на средната работна заплата е търсена и благоприятна, то от икономическа перспектива крие редица предизвикателства. На първо място, в много сектори това води до повишаване на цената на продукцията в зависимост от относителната тежест на разходите за труд. На второ място, поставя под въпрос в средносрочен план развитието на тези производства и услуги, чиято основна причина за съществуване в страната са ниските разходи (ниски данъци, ниска цена на земята, ниски заплати). При устойчиво и чувствително нарастване на разходите за труд, те се превръщат в неконкурентноспособни спрямо страните с по-ниски разходи, включително и в региона, а също така и спрямо страните с по-автоматизирани и по-ефективни производства.
Естествената пазарна реакция е засилен натиск за преминаване към производства с по- висока добавена стойност, където разходите за труд или имат по-малка тежест, или могат да си позволят в подходяща пазарна конюнктура, временно да плащат по- високи възнаграждения.
Тази промяна в България е все още в началната си фаза, направили сме едва първите си малки стъпки. Бегло сравнение с ключовите отрасли на страните от Централна Европа, със значително по-висок от България БВП на човек от населението, показва огромен неразкрит потенциал за увеличаване на производителността на труда. Така например в Чехия, Словакия и Унгария автомобилната индустрия, машиностроенето и електрониката генерират близо 60% от износа; в България, въпреки голямата промяна в последните години, тези отрасли допринасят едва 18% за износа на страната. В тези страни работната сила е по-производителна, създава повече добавена стойност с вложените ресурси, което е резултат от много фактори. Сред тях са доброто образование и умения на човешкия капитал, както и повече инвестиции.
БВП/на глава от населението vs. Производителност, 2000 – 2018 г.
Проблем, цели и фактори за развитие
Независимо от огромната промяна в последните десетилетия, от глобално конкуриращата се икономика, от новите инвестиции и изпреварващия растеж, България е все още далеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, все още се разминаваме значително по доходи, по иновации, по качество на публичната инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че членството в ЕС е достигната цел, но съвсем не е краят на пътя. То е шанс да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и потребители в света. Ако искаме относително бързо, в рамките на едно поколение да се доближим осезаемо до най-развитите страни в ЕС чрез много по-бърз икономически растеж, е необходимо да осъзнаем, че със сегашната структура на икономиката, със сегашните начини на комбиниране на капитал, технологии, човешки потенциал това не е възможно.
Ключът към постигане на успех е в осъзнаване на необходимостта от бърза промяна към „икономика на добавената стойност“ като най-адекватен модел за нашата икономическа реалност.
Бърз и продължителен икономически растеж в следващите десетилетия може да се отбележи само, ако разширим границите на производствените възможности и увеличим потенциала за създаване на допълнителна стойност. С днешните знания за пазари и продукти, с днешната палитра стоки и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните работници и техните умения, скоро ще достигнем своя лимит. Това, казано по друг начин, означава да започнем да създаваме нови предимства – чрез политики, които увеличават възможностите за иновации, технологичен трансфер и инвестиции, които подобряват качеството на човешкия капитал.
Ограничения и възможности
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развитие на икономика на добавената стойност, преминава през съобразяване с ограниченията и програмиране на възможностите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничителните фактори означава да отчетем лимита на природните си ресурси от индустриално значение. Да приемем относително малкия размер на вътрешния си пазар като недостатъчна база за продължителен ръст на интензивни производства и услуги. Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона.
От друга страна, можем да разгледаме неблагоприятните тенденции като възможности, опитвайки се да превърнем свободното движение на хора и работна сила от отрицателен фактор днес във възможност за положителна корекция в нашия демографски баланс. Загубените връзки между науката и бизнеса отварят възможността трансферът на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското ниво на дигитализация – едва 12% средна интензивност на цифровизиране на предприятия, да се разгледа като фокусирано усилие, силен инструмент за освобождаване от ниската ресурсна ефективност на икономиката. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се превърнат в стратегическо предимство за привличане на подходящи за тестови разработки и нови модели инвеститори и производства.
И нека мисловното ни упражнение бъде основано на стабилен фундамент, очертан от: изградената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и потенциал за все по-силно интегриране в глобални вериги на добавена стойност; силната и жива традиция в редица сектори (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо сега?
Защото сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие.
Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали само от една малка част от потенциала на това, да сме част от общия пазар на ЕС. Време е да инвестираме и работим за да получим истинския, дългосрочен и голям дивидент от членството.
Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества– дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда.
Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си.
И защото едва днес през призмата на натрупания опит и еволюционна зрялост сме в състояние и като държава, и като общество да систематизираме усилията и енергията си за осъществяване на българската икономическа трансформация и имаме нужда от ясното формулиране на нейните приоритети, не само за да сме по-ефективни, но и за да сме по-обединени в нейното осъществяване.
Ролята на държавата в този процес
Бихме могли да предположим, че нормалните пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на стоки и услуги с висока добавена стойност, включително и като реакция от ограниченото предлагане на работна сила или нейната повишаваща се цена, но няма гаранция колко бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде ускорен в своята цялост, този процес не просто може, а трябва да бъде насочван от държавата. Неговата мащабност, многопластовост и сложност изискват това.
Не защото държавата държи уникалната формула на неговото постигане, а защото трябва да има способността да систематизира и канализира процеси от такъв мащаб и характер.
Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси като:
Стимулира усилията за повишаване на добавената стойност наикономиката;
Подкрепи повишаването на технологичното ниво на всички индустриални сектори.
Тази намеса не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси. В този не просто икономически, а обществен процес не говорим единствено и само за заинтересовани страни, говорим за участници със свои специфични роли и отговорности.
И това е една от основните причини държавата да е лидер на този процес.
Отключващи фактори за българската икономическа трансформация
Универсална формула за икономическа трансформация няма. Всяка държава минава по този път по свой начин и със свое темпо.
От днешна гледна точка формиращите растеж и развитие фактори са добре известни – иновации и технологии, дигитализация, човешки капитал с повишена квалификация и умения, реиндустриализация, увеличаване на добавената стойност в производствата чрез преминаване към нова продуктова структура. Уникално е обаче тяхното съдържание и специфика, тяхната обвързаност и взаимодействие, които в своята цялост постигат основната цел. Нещо повече – живеем в епоха, в която държавата има сравнително малко инструменти за пряко влияние върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от „старите“ държави-членки.
В тази посока на мисли българската икономическа трансформация е носител на важни обществени и икономически процеси.
Превръщане на образованието в реален приоритет.
Човешкият капитал е двигателят на тази промяна, а неговата трансформация и ефективност зависи от развитието на качествено образование, обвързано с демографските и икономически тенденции в страната ни. Заедно с дебата за качеството и специализацията на висшето образование, стойността на професионално образование и ролята на ученето през целия живот е необходимо да има обществено съгласие, че всички деца трябва да са в училище и да получат основните знания и практически умения, дефиниращи базовата грамотност на 21 век.
Принцип на държавните политики и бизнес стратегии трябва да бъде стремежът за по-висока производителност на труда. Целият преход фаворизира стремежа към създаване на максимално голям брой работни места – сега е време да мислим за ефективността и производителността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на държавата трябва да подкрепят всяка иновация, инвестиция или нов процес, които намаляват нуждата от допълнителен базов труд за създаването на стока или услуга.
По-висока производителност чрез иновация, технологичен трансфер и капитал може да бъде постигната на практика във всяка сфера на човешкия живот. Подобна трансформация трябва да бъде насърчавана и подкрепяна независимо от това къде се случва.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят местния ресурс, дори когато говорим за високоплатени към момента услуги. Стратегически големият потенциал за ръст на производителността и общ икономически растеж идва от бизнеси, в които може устойчиво и трайно да се увеличава добавената стойност без пропорционално нарастване на използваната работна сила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа активност – иновациите се случват на микро ниво. Предприемачът трябва да достигне до идея за нов продукт, нов пазар, нова технология, и най-важното – да привлече капиталов ресурс, за да осъществи промяната.
Новото знание и новият капитал поне в известна степен ще са заимствани. В области като информационните и комуникационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения интелект България ще е естествен получател при един продължаващ технологичен трансфер от по-напредналите икономики. Не е задължително това да става от чуждестранни компании, действащи в България – може това да са български предприемачи, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на чуждестранни партньори.
Ключова ще е ролята на т.нар. автентични иноватори, предприемачи, които не просто копират бизнес отвън, не просто са доставчици или обслужват външни партньори, а създават изцяло нови пазарни ниши. Те могат да са глобални лидери създавайки изцяло нови пазарни ниши.
Успоредно с всичко това е важно в страната ни постепенно да започне разгръщане на процеса по създаване на технологична собственост, т.нар. technology ownership от българските компании. Доказано е, че държавите с предприятия-собственици на технологии в производствения сектор са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дългосрочен план.
Икономическата трансформация в етапи и проекти
Икономическата трансформация е мащабен и многопластов процес, който преминава през различни етапи и на всеки от тях трябва да се развият набор от взаимообвързани проекти, генериращи желаната промяна.
На този етап се очертава ясно балансът между отделните фактори на развитие и се моделира механизмът на тяхната взаимна обвързаност и синергия.
Проектите, включени в този етап, целят изграждане на фундамент за ефективно и постепенно подреждане на структурните предпоставки за трансформация и са в няколко основни насоки.
1. Науката, иновациите и технологиите, като стимул за икономическото развитие. Това включва новаорганизация на процеса на управление на иновациите и научно-развойната дейност с цел разработване и изпълнение на по-качествени и зрели политики в тази сфера с ясен принос към икономическата трансформация. Свързано е както със създаване на нарочно национално звено с ясни отговорности за планиране, управление и координация на научния и иновационен процес, така и с въвеждане на условия и механизми за устойчиво и ефективно развитие на българската научна и иновационна екосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и изпълнение на публичните инвестиции в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и инструменти от национален характер, ЕСИФ и централните програми на ЕС, и ще ги фокусира към стимулиране на бизнеса за развитие на производства, въвеждайки нови технологии и иновации. В контекста на развитие на икономика на знанието приоритет ще бъде поставен и върху развитието на науката и върховите научни изследвания чрез специални механизми за ефективно използване на техните постижения и уникалност в полза на обществото и икономиката ни и развитие.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и научен потенциал ще бъде постигнато чрез програми за координация на създадените и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дългосрочно развитие с местите нужди, потенциал и възможности за индустриален принос.
Фокусът се поставя върху развитието на капацитета, задържането и развитието на младите учени и специалисти чрез докторски и научни програми с ясна приложна насоченост и обвързаност с тяхното кариерно развитие.
Не на последно място се залага на засилено реализиране на програми за международен обмен на знания, технологии и иновации, които ще спомогнат за плавния преход на българската икономика към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото образование като двигател на икономическата трансформация. Друга посока на развитие на средното, висше и професионално образование, която позволява още по-ефективно обвързване, както с нуждите на пазара на труда и индустрията, така и с демографските тенденции.
Това преминава както през развитие на учебни програми с особен акцент върху STEM[2]дисциплините и нова система за ранно професионално ориентиране и развитие, така и през целенасочени усилия за повишаване на качеството и модернизация на средното образование, като цяло в контекста на процеса на дигитализация, развитие капацитета на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на обучение. Концентриране на усилията в повишаване на привлекателността, качеството и ефективността на традиционната мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) чрез осъществяване на съвместни програми с индустрията и бизнеса с реални практики и ангажираност на учащите в производственият процес. В това число разширяване на обхвата на дуалното обучение и повишаване на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на средното техническообразование.
Развитие на програми за повишаване на качеството на висшето образование в традиционните специалности в техническите и другите специализирани университети и връщане към традиционните им специалности, за които имат капацитет и традиция (вкл. и чрез закриване на другите нетипични такива) и Процесът включва и промяна на финансовия модел на висшите училища чрез въвеждане на резултатно ориентирани показатели за неговото използване, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови програми за квалификация и преквалификация на работната сила като част от модела, свързан с учене през целия живот чрез жива и активна връзка с индустрията и нуждите на пазара на труда. Всичко това е свързано и с възможност за валидиране на тези знания и повишаване на тяхната стойност чрез практическото им приложение.
2. Дигитализация на икономиката и индустрията за по-висока ефективност. Този проект от икономическата трансформация е свързан с програми за разширяване на внедряването на информационни и технологични решения във всички сектори и предприятия от различни мащаби, които могат да повишат тяхната ефективност – от голямото производствено предприятие, през хотела, до мината и малката семейна търговска фирма. С помощта на подобни интервенции ще се отговори и на повишената нужда от ресурсна ефективност на икономиката и по-ефективно използване на работната сила.
Разработване и изпълнение на програми, стимулиращи изграждането на здрава връзка между наука-индустрия и световни мрежи за технологии и знание.
Задаване на стандарти за технологично обновление от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки отделен процес.
Въвеждане на програми за стимулиране на нови дигитални умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този етап е и въвеждането на съвременните технологични и дигитални решения в селското стопанство и повишаване на добавена стойност и производителност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено спрямо средата и нечестно спрямо данъкоплатеца ако публичните институции останат встрани от дигиталната промяна. Една от темите, по които има единодушие сред обществото, е необходимостта от ефикасно и съвременно електронно управление. Първите стъпки в тази посока са вече направени, но остава да извървим дългия и труден път към подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развитие на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за изграждане на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, с цел привличане на нови инвеститори и стимулиране икономическото развитие на регионите. Става дума за територии, където има подходящи предпоставки за това, например достъп до инфраструктура, транспортна свързаност (близост до основните артерии на националната транспортна инфраструктура), наличие на средни и висши учебни заведения, свързани със съответния сектор от индустрията, съществуващи клъстери и екосистеми от индустрии.
На основата на нова нормативна уредба държавата ще създаде условия за улеснено планиране и изграждане на такава инфраструктура като проведе всички приложими процедури в аванс в съучастие или самостоятелно предостави терени или изгради цялата необходима инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, комуникационна и такава свързана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще позволява изграждането на индустриални и технологични зони и паркове като голяма част от приложимите процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани по отношение на зоната или парка, като цяло, още при изграждането, което ще позволи ускорена процедура при осъществяване на конкретните инвестиционни намерения в зоните.
Конкретни локации с потенциал за изграждане, както и приложимите модели за управление ще бъдат определени чрез национален комплексен анализ. Подготвителните процедури, както и изграждането ще протичат в тясно сътрудничество с местните власти, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с образователните и академични институции.
Стартирането и първоначалното осъществяване на този процес следва да бъде обезпечено чрез европейско финансиране, като част от националните приоритети на европейската политика за сближаване. Предвижда се мрежата от създадени от държавата индустриални технологични зони и паркове хармонично да взаимодейства с вече създадените такива общински и частни. Като базисна предпоставка не трябва да се допуска съществуващите зони да губят инвеститори в резултат от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в основна цел и приоритет на държавата, ангажиментите по осъществяване на различните етапи от икономическата трансформация на страната ще бъдат обезпечени чрез взаимно обвързани програми, в рамките на отделните секторни политики, отделни целенасочени проекти, финансирани от държавния бюджет, както и програми, финансирани по линия на публични фондове, имащи отношение към процеса.
Важен ресурс за осъществяване на такава политика са и Европейските фондове. Прогнозите на този етап показват, че за периода 2021- 2027 г. за целите, свързани с икономическа трансформация, ще могат да бъдат отделени поне 6 млрд. лева.
Икономическата трансформация като обществена култура, мислене и нагласи
Нито един от етапите на осъществяване на икономическата трансформация не може да има плътност без обществена подкрепа и формиране на култура, подходяща да изнесе такова мащабно национално усилие. Казано с други думи – иде реч за създаване на разбиране, нагласа и очакване, че просперитетът на българите в идните десетилетия ще зависи от качеството на човешкия капитал, от знанията, уменията, предприемчивостта и изобретателността на всеки един български гражданин.
Ключова начална точка в този процес ще е формирането на разбиране, че успехът ще е съвместен резултат от способността на институции, бизнес и работна сила да се адаптират бързо и че всяка публична политика или бизнес стратегия трябва да включва процес на подобряване на производителността на човешкия труд и ограничените местни ресурси и на създаване на все повече стойност от всяко работно място.
Българското общество е не само част от тази промяна, то е нейният двигател, защото нейното осъществяване е залог за бъдещето на сегашните и следващи поколения.
*Текстът е взет от личния блог на вицепремиера Томислав Дончев
