Занижен държавен контрол позволява масово незаконно ползване на ДДТ

Незаконно използване на силно отровния инсектицид дихлоро-дифенил-трихлороетан (ДДТ) е причината за измирането на рибата в пещерската река Стара река. Това показва разследване на Васил Иванов, излъчено в Неделята на Nova. Репортажът е във връзка с измирането на 50-60 риби в реката, които бяха открити под мост в село Исперихово, а местните хора обвиниха за това пещерския завод за ветеринарни лекарства „Биовет“.

Екипът е занесъл за анализ част от мъртвата риба в няколко независими лаборатории, включително и в най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „Юрофинс“ в Хамбург. Резултатите са показали, че в мъртвите риби е открито именно забраненото за използване в САЩ и Европа отровно вещество за растителна защита ДДТ. Още преди 50 години е доказано, че голям процент от хората, консумиращи продукти, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, открито в мъртвата риба край Пещера, се е оказало огромно. Според учените, за да умре рибата, е била достатъчна и 1/10 от откритата в нея отрова.

„Биовет“ има съвременна пречиствателна станция и притежава най-високите европейски екосертификати. Въпреки това от РИОСВ веднага са направили проверка, взели са проби и установиха, че този завод, друг за биогориво, намиращ се наблизо, както и пречиствателната станция на града не са причинили измирането на рибата. Това се потвърждава и от факта, че на 8 км надолу по течението не е открита нито една умряла риба, а петдесетте мъртви са намерени едва на десетия километър – там където реката вече преминава през две села и обработваема земеделска земя.

РИОСВ всяка година открива мъртва риба в същата река, на същото място през месеците април и май - период, в който земеделците пръскат най-усилено своите насаждения с препарати. Инж. Трендафил Велов, главен експерт в РИОСВ-Пазарджик, казва, че подобна статистика има за периода 2016 – 2019 г.

От разговори с местни хора екипът е установил, че земеделците в района – и едри, и дебни, масово пръскат земите си с отровни, забранени препарати чрез тракторите си, които са оборудвали със системи за пръскане.

На случаен принцип са взети проби от пет места в почвата в района, включително и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Изследвани са в лаборатория в Пловдив, сертифицирана по всички европейски стандарти. Пет дни по-късно резултатите са показали, че и в петте проби има ДДТ, и то 12 пъти над допустимата норма.

Мениджърът на лабораторията Мартин Зарбов обяснява, че макар и забранен, ДДТ е основна съставка в препарати с други имена, също забранени у нас, които се внасят контрабандно от Турция. Според него високата концентрация на ДДТ доказва, че насажденията са пръскани скоро. Той допълва, че и друг път е установявано съдържание на ДДТ от проби в Пазарджишко. Зарбов казва, че използваните от земеделците препарати не са произведени от фирми със сертификати. На етикетите на продуктите им пишело едно, а съдържанието всъщност се оказвало съвсем различно. Това означава, че стопаните може и да не знаят с какво всъщност пръскат културите.

Оказа се, че да се сдобиеш с отровен, забранен препарат от местна агроаптека е лесно. Човек от екипът от първи опит е успял да си купи такъв. Продавачът се е поинтересувал единствено дали черешите, които ще бъдат пръскани са били за продаване или за лична консумация. И е посъветвал купувачът да не ги яде и да изгори опаковката на препарата.

Земеделски стопанин от района с откритата мъртва риба е споделил, че в района масово се пръска със забранени отровни вещества, в това число и ДДТ. „Има и съвестни стопани и те не са малко, но за съжаление има такива, които предпочитат ниската цена пред здравето на децата си”, казва пожелалият анонимност стопанин. И допълва, че опасните препарати струват наполовина по-малко от сертифицираните. Имало местни дилъри и организиран начин за снабдяване с отровните препарати.

„Един път в годината се осъществява доставка с лица, които внасят от Турция препаратите, като се заявяват количествата, необходими за годината. Може би малък процент от земеделските производители го използват поради незнание. Останалите го ползват съвсем умишлено. След като мине пръскането, техниката трябва да бъде почистена и подготвена за следваща употреба. Това се случва в най-близката река. Тракторът засмуква вода от реката, измива цистерната и я връща обратно в реката. В резервоара обаче остава част от химикала. Колко точно зависи от големината на пръскачката – при малките 2-3-5 литра, при големите – може и 20 литра”, казва още стопанинът.

И така се оказва, че никой не може да проконтролира този незаконен внос, който в крайна сметка води до измирането на рибата в реката и пчелите. По закон това е задължение на Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), в случая - на Областната дирекция-Пазарджик. В тази връзка, докато екипът е бил в района за разследването, е подал сигнал именно до тази Областна дирекция, за да могат и те да извършат свое разследване.

„На територията на Община Пещера и Община Брацигово има 4 селскостопански аптеки. При извършените внезапни проверки на посочените обекти не е установено съхранение и търговия с неразрешени в страната препарати за растителна защита. През последните 5-6 години, при извършване на внезапни проверки по пазари, тържища и железарски магазини в двете общини, не са констатирани продажби на неразрешени продукти за растителна защита, се казва в писмо на агенцията в отговор на зададени въпроси.

При проверка на земеделски стопани в района на Община Пещера и Брацигово не са установени съхранение и употреба на неразрешени продукти за растителна защита. Обработваеми площи с насаждения от рози и овощни градини се намират в района на с. Бяга, но провежданите в тях растително-защитни мероприятия не могат да бъдат причина за замърсяване на реката. При обследване на района не са установени следи от употреба на продукти за растителна защита, разхвърляни празни опаковки от употребявани препарати за растителна защита, пише още в писмото.

Екипът след това се е срещнал с Петко Митев, шеф на Областната дирекция по безопасност на храните, подписал това писмо. С него е била и подчинената му Иванка Божилова, началник на отдел „Растителна защита”. Пред камерата те признават, че не са взимали проби от почвата. Извършили са само оглед на място, при който не са открили изхвърлени опаковки от опасни препарати. Не намерили такива и в проверените аптеки.

Асоциация Растителнозащитна индустрия е обяснила на екипа, че по техни данни 20% от използваните субстанции в земеделието ни са забранени и се внасят контрабандно. А показаното в разследването ни в района на Пещера и Пазарджик се случва в цялата страна.

„Два основни елемента, според нас, биха помогнали. Единият е по-строгият контрол, т.е. агенции като БАБХ да разполагат с повече ресурс. Вторият е въвеждането на по-сериозни наказания за нарушителите”, каза Детелин Куцаров, председател на асоциацията.