Защо Европа няма компании като Facebook или Google
Инвеститорите и основателите на стартъпи дават 6 различни теории
~ 8 мин.
Ако в стая, пълна с европейски инвеститори и основатели на компании, бъде зададен въпросът „Къде е европейският Google“, вероятно задалият този въпрос ще бъде залят от освирквания. Но въпросът, въпреки раздразнението, което предизвиква сред бизнесмените, е напълно уместен.
Къде е европейският гигант, който да е еквивалентен на американските компании Google, Facebook, Amazon, Apple и т.н.? Защо на Стария континент няма компании дори от ранга на Airbnb, Slack или Uber? Всички тези въпроси стават още по-належащи за обсъждане на фона на китайските ходове за създаване на собствени гиганти – например, Alibaba, Tencent и TikTok.
Не може да се каже, че Европа е неспособна да произведе технологични компании от световна класа. Финландският производител Nokia, както и шведската компания Ericsson, доминираха сектора на мобилните телефони в продължение на много години, докато не бяха надминати от Apple чрез iPhone. Някогашният гигант в областта на интернет комуникацията Skype пък бе основан от шведа Никлас Зенстрьом и датчанина Янус Фрийс.
В момента единствената европейска компания, която оспорва световното лидерство на Apple при стрийминга на музика, е шведската Spotify, която излезе на борсата миналата година и може да се похвали с пазарна капитализация от 24 млрд. долара. Британската модна компания Farfetch също е публична световна компания, както и дъщерното ѝ дружество за разплащания Adyen. Германската SAP остава един от най-високо оценяваните разработчици на корпоративен софтуер в света.
Очевидно е, че на Европа не ѝ липсва амбиция или талант. Нейните университети се класират сред най-добрите институции за компютърни науки в света.
Екипът на Business Insider е разговарял със седем рискови инвеститори и основатели, някои от които са били сред първите инвеститори в някои от най-успешните европейски бизнеси. Въпреки че някои от тях са се обединили кои са заплахите пред световния успех на европейските технологични компании, няма единен отговор на въпроса защо Европа не може да създаде компания от ранга на Facebook или Google.
Ричард Антън, съосновател на дружеството за управление на рисков капитал Oxx, споделя, че често размишлява за „долината на смъртта“ – компаниите набират финансиране чрез рисков капитал, но не са достатъчно големи, за да наберат средствата в обхвата 38-58 млрд. долара. Може да става дума за напълно жизнеспособни компании, които обаче пропадат, борейки се да прескочат пропастта между финансирането в ранния етап от развитието им и последващото финансиране с цел разрастване на дейността.
Антън работи по т.нар. „правила на Евровизия“, броейки Израел за част от европейската технологична екосистема. Той посочва израелската компания за киберсигурност Forescout като пример за стартъп, който за малко не е станал жертва на „долината на смъртта“. Дори и с приходи от около 5 млн. долара дружеството се е затруднявало да набере финансиране. Oxx е инвестирала в израелското дружество и с 300 млн. долара приходи и пазарна оценка от 1.5 млрд. долара то сега се търгува на американската фондова борса Nasdaq.
Така успехът на Израел като технологична страна оспорва идеята, че Европа не може да произвежда силно успешни компании в тази сфера. „Ако, разглеждайки Европа, включите Израел, публичните компании за киберсигурност в САЩ са доминирани от израелски бизнеси. Без значение дали говорим за Forescout, Palo Alto Networks или Imperva, има много на брой израелски компании“, коментира Антън.
Патрик Пикет, бивш главен финансов директор на Google, който сега управлява дъщерното дружество в Лондон на канадския фонд iNovia, също вижда пропаст във финансирането. „Пропастта във финансирането е само един от елементите на реалността в Европа. Капиталът за разрастване е наистина ограничен. Ако сте в Обединеното кралство и искате да съберете между 500 хил. и 3 млн. долара, трябва да поработите здраво, но не е много сложно. Ако обаче са ви нужни 50 млн. долара, става наистина много сложно. Обикновено в крайна сметка се премествате в Силициевата долина. Тук (във Великобритания) няма много фондове за разрастване и опит в изграждането на големи компании“, коментира Пикет.
Пропастта във финансирането има нанася всевъзможни удари на дружествата. Европейските компании често се продават на американските гиганти по-рано, отколкото би се искало на основателите им, а така също така голяма част от талантливите кадри в IT сферата се местят в САЩ и остават там. DeepMind, компания за разработка на изкуствен интелект, закупена от Google, е скорошно голямо изключение от тенденцията – DeepMind избра да изгради голяма своя централа в Лондон.
Все пак по всичко личи, че на Стария континент има недостиг на опитни мениджъри от средно равнище, които да помагат по създаването на компания от нулата или пък да работят като ментори на младите предприемачи. „Силициевата долина е една черна дупка за талант“, коментира Пикет.
Марк Тлъч, главен изпълнителен директор и основател на първоначалния Skype и софтуерната компания за облачни услуги Wix, добавя, че в Европа има проблем с опциите за акции. В САЩ успешните компании правят лоялните служители богати, предоставяйки им щедри опции за купуване на акции. Когато тези служители се възползват от тази възможност, а компанията е наистина успешна, те могат да станат милионери за една нощ. Културата за щедри опции за покупка на акции е много по-малко разпространена в Европа, коментира той.
Това е проблем, тъй като по думите му повече на брой милионери означава, че повече пари се връщат обратно към екосистемата от компании. „Изобщо не смятам, че сме щедри. Създаваме предприемачи, които смятат, че трябва да са евтини“, обяснява Тлъч.
По-рано тази година 500 европейски предприемачи подписаха отворено писмо, в което заявиха, че никога няма да се конкурират за талантливи кадри, освен ако общоевропейските регулации относно опциите за акции не станат по-ясни.
Макар и бавно, обстановката обаче се променя. Финансовият стартъп TransferWise този месец осъществи втора разпродажба на акции, която позволи на някои от служителите на компанията да се възползват от своите опции. Най-вероятно от тях са вече богати.
Един от основателите, преместил се от Европа в САЩ – Уил Ийсткот – коментира , че в Европа се сблъсква с нежелание да се рискува. Той и другият съосновател на стартъпа за разработка на игрални продукти PlayCanvas са успели да наберат първоначално финансиране, след което са продали дружеството си на американската компания Snap. Ийсткот обаче отбелязва, че преди продажбата е било трудно да се набере допълнително финансиране.
„Европа изостава по пари, налични за стартъпите. Когато влезете в А-групата, може да е трудно да надградите нивото. Моите затруднения бяха, че нямах възможност за изход“, коментира той.
След успешното си излизане PlayCanvas чрез продажбата на компанията на Snap, Ийсткот смята, че вече не би имал проблем да набере финансиране от европейските инвеститори за втора компания. Само че той вече живее в Лос Анджелис.
Въпреки всичко има признаци, че европейските предприемачи все повече запазват вяра в собствената си територия. Основателите на европейски стартъпи, които се отправят към най-престижния акселератор в Силициевата долина - Y Combinator – се връщат в Европа, за да създадат свои компании. Такива са случаите със стартъпите Fat Llama и MessageBird.
Теория 4: Европа не е хомогенен пазар като САЩ или Китай
Смята се, че е много по-лесно за китайските или американските компании да станат гиганти, тъй като, за да достигнат до милиони клиенти, те трябва да доминират само на вътрешния си пазар.
Един френски стартъп би могъл да доминира в родната си страна, чието население обаче е около 70 млн. души. Един китайски стартъп, който придобие национален мащаб в страната си, ще има достъп до население от 1.3 млрд. долара. Това автоматично означава, че един успешен китайски стартъп ще изглежда като гигант в сравнение с негов европейски национален еквивалент. В Европа става дума по-скоро за „герои“ в отделни региони, които обаче изпитват затруднения да се разраснат.
„Не е лесно да се изгради компания за 50-100 млн. долара в Европа, тъй като местният пазар е съставен от много на брой различни пазари“, коментира Сонали Де Рикер, партньор в инвестиционната компания Accel. Дружеството е било един от първоначалните инвеститори в Spotify. „Реалността при потребителския бизнес е, че Европа все още има различни културно определени модели на потребление“, добавя тя.
„Хората купуват различно. Възвръщаемостта при електронната търговия е различна в Германия и Швеция, например. Единният хомогенен пазар в САЩ е наистина голяма сила в ранните дни на компаниите“, обяснява Рикер.
Силициевата долина се ражда благодарение на близостта ѝ до отлични технически университети, и по-конкретно Станфордския университет; благодарение на основната роля, която играе в отбранителната и полупроводникова индустрии; както и благодарение на успехите на първите фирми за управление на рисков капител през 60-те години на миналия век. Въпреки че Европа някога създаде гиганти като Nokia, която е основана през 1865 г. като фабрика за хартия, на Стария континент няма еквивалентен технологичен хъб. Освен това все повече изглежда, че никога няма да има.
„Ние сме като един тийнейджър. За мен Силициевата долина не е местоположение, а начин на мислене и философия. Става въпрос по какъв начин изграждате екип и доколко далеч ще стигнете. В Европа обаче няма създадена мускулна памет – тук създаването на компания не е толкова безпроблемно, колкото е безпроблемно вече от десетилетия в Силициевата долина“, коментира Сонали Де Рикер.
Тя дава за пример европейския Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) – наборът от строги правила за запазване на неприкосновеността на потребителите, представен през месец май 2018 г. Въпреки че е твърде рано да се каже какъв е икономическият ефект от GDPR върху развитието на европейските стартъпи, според общоевропейското технологично допитване на компанията Atomico, предприемачите сега виждат въпросът за защитата на личните данни и сигурността като най-предизвикателната част от регулациите.
GDPR може да се окаже, че прави европейските компании по-малко конкурентоспособни в сравнение със съперниците им от други региони на света. „В Китай дружествата дори биват окуражавани да използват всевъзможни данни“, отбелязва Рикер.
Въпреки че компании като Farfetch и Spotify доказват, че Европа може да се справя добре в областта на потребителските технологии, има възможност Старият континент да създаде гиганти и в други области.
Лондон, който вече изпреварва другите европейски столици по отношение на предлаганите финансовия услуги, създаде редица интересни финтех стартъпи като нео банката Monzo, компанията за трансфер на пари TransferWise и дружеството за отпускане на заеми на други компании OakNorth.
Британската столица също така е обещаваща локация за разработка на изкуствен интелект. Facebook базира своя център за развитие на технологията именно там. В Лондон е базиран и стартъпът за автономни автомобили FiveAI.
Германия, която има голяма история в областта на производството и науката, пък създаде Lilium – стартъп за летящи таксита, който се конкурира с американския UberAir.
Ричард Антън от дружеството за управление на рисков капитал Oxx посочва образованието, техниките за култивиране и намиране на качествени кадри, осигурителния и фармацевтичния сектори като области, в които Европа може да доминира.
В същото време обаче има и песимисти по отношение на бъдещото развитие на Европа. „Няма такова нещо като европейски гребен на вълната, който дава някакво магическо предимство пред останалите“, коментира Хюсеин Канджи, партньор в световната компания за изкуствен интелект, базирана във Великобритания, Darktrace. „Живеем в световен технологичен пазар, който предоставя поле за съперничество при равни условия. Предприемачи от целия свят забелязват възможностите, така че става дума за надпревара да се създаде най-добрата компания във всеки един сектор. За да се спечели тази надпревара, трябва на теб първи да ти е хрумнала идеята, да си най-амбициозният, да събереш най-добрия екип и да събереш достатъчно капитал“, добавя той.
Къде е европейският гигант, който да е еквивалентен на американските компании Google, Facebook, Amazon, Apple и т.н.? Защо на Стария континент няма компании дори от ранга на Airbnb, Slack или Uber? Всички тези въпроси стават още по-належащи за обсъждане на фона на китайските ходове за създаване на собствени гиганти – например, Alibaba, Tencent и TikTok.
Не може да се каже, че Европа е неспособна да произведе технологични компании от световна класа. Финландският производител Nokia, както и шведската компания Ericsson, доминираха сектора на мобилните телефони в продължение на много години, докато не бяха надминати от Apple чрез iPhone. Някогашният гигант в областта на интернет комуникацията Skype пък бе основан от шведа Никлас Зенстрьом и датчанина Янус Фрийс.
В момента единствената европейска компания, която оспорва световното лидерство на Apple при стрийминга на музика, е шведската Spotify, която излезе на борсата миналата година и може да се похвали с пазарна капитализация от 24 млрд. долара. Британската модна компания Farfetch също е публична световна компания, както и дъщерното ѝ дружество за разплащания Adyen. Германската SAP остава един от най-високо оценяваните разработчици на корпоративен софтуер в света.
Очевидно е, че на Европа не ѝ липсва амбиция или талант. Нейните университети се класират сред най-добрите институции за компютърни науки в света.
Екипът на Business Insider е разговарял със седем рискови инвеститори и основатели, някои от които са били сред първите инвеститори в някои от най-успешните европейски бизнеси. Въпреки че някои от тях са се обединили кои са заплахите пред световния успех на европейските технологични компании, няма единен отговор на въпроса защо Европа не може да създаде компания от ранга на Facebook или Google.
Теория 1: В областта на финансирането има „долина на смъртта“
Антън работи по т.нар. „правила на Евровизия“, броейки Израел за част от европейската технологична екосистема. Той посочва израелската компания за киберсигурност Forescout като пример за стартъп, който за малко не е станал жертва на „долината на смъртта“. Дори и с приходи от около 5 млн. долара дружеството се е затруднявало да набере финансиране. Oxx е инвестирала в израелското дружество и с 300 млн. долара приходи и пазарна оценка от 1.5 млрд. долара то сега се търгува на американската фондова борса Nasdaq.
Така успехът на Израел като технологична страна оспорва идеята, че Европа не може да произвежда силно успешни компании в тази сфера. „Ако, разглеждайки Европа, включите Израел, публичните компании за киберсигурност в САЩ са доминирани от израелски бизнеси. Без значение дали говорим за Forescout, Palo Alto Networks или Imperva, има много на брой израелски компании“, коментира Антън.
Патрик Пикет, бивш главен финансов директор на Google, който сега управлява дъщерното дружество в Лондон на канадския фонд iNovia, също вижда пропаст във финансирането. „Пропастта във финансирането е само един от елементите на реалността в Европа. Капиталът за разрастване е наистина ограничен. Ако сте в Обединеното кралство и искате да съберете между 500 хил. и 3 млн. долара, трябва да поработите здраво, но не е много сложно. Ако обаче са ви нужни 50 млн. долара, става наистина много сложно. Обикновено в крайна сметка се премествате в Силициевата долина. Тук (във Великобритания) няма много фондове за разрастване и опит в изграждането на големи компании“, коментира Пикет.
Теория 2: Има малко на брой опитни (и заможни) мениджъри, които да помогнат на стартъпите да се превърнат в световен успех
Все пак по всичко личи, че на Стария континент има недостиг на опитни мениджъри от средно равнище, които да помагат по създаването на компания от нулата или пък да работят като ментори на младите предприемачи. „Силициевата долина е една черна дупка за талант“, коментира Пикет.
Марк Тлъч, главен изпълнителен директор и основател на първоначалния Skype и софтуерната компания за облачни услуги Wix, добавя, че в Европа има проблем с опциите за акции. В САЩ успешните компании правят лоялните служители богати, предоставяйки им щедри опции за купуване на акции. Когато тези служители се възползват от тази възможност, а компанията е наистина успешна, те могат да станат милионери за една нощ. Културата за щедри опции за покупка на акции е много по-малко разпространена в Европа, коментира той.
Това е проблем, тъй като по думите му повече на брой милионери означава, че повече пари се връщат обратно към екосистемата от компании. „Изобщо не смятам, че сме щедри. Създаваме предприемачи, които смятат, че трябва да са евтини“, обяснява Тлъч.
По-рано тази година 500 европейски предприемачи подписаха отворено писмо, в което заявиха, че никога няма да се конкурират за талантливи кадри, освен ако общоевропейските регулации относно опциите за акции не станат по-ясни.
Макар и бавно, обстановката обаче се променя. Финансовият стартъп TransferWise този месец осъществи втора разпродажба на акции, която позволи на някои от служителите на компанията да се възползват от своите опции. Най-вероятно от тях са вече богати.
Теория 3: Европейските инвеститори на рисков капитал все още не са толкова склонни да рискуват, както техните американски колеги
„Европа изостава по пари, налични за стартъпите. Когато влезете в А-групата, може да е трудно да надградите нивото. Моите затруднения бяха, че нямах възможност за изход“, коментира той.
След успешното си излизане PlayCanvas чрез продажбата на компанията на Snap, Ийсткот смята, че вече не би имал проблем да набере финансиране от европейските инвеститори за втора компания. Само че той вече живее в Лос Анджелис.
Въпреки всичко има признаци, че европейските предприемачи все повече запазват вяра в собствената си територия. Основателите на европейски стартъпи, които се отправят към най-престижния акселератор в Силициевата долина - Y Combinator – се връщат в Европа, за да създадат свои компании. Такива са случаите със стартъпите Fat Llama и MessageBird.
Теория 4: Европа не е хомогенен пазар като САЩ или Китай
Един френски стартъп би могъл да доминира в родната си страна, чието население обаче е около 70 млн. души. Един китайски стартъп, който придобие национален мащаб в страната си, ще има достъп до население от 1.3 млрд. долара. Това автоматично означава, че един успешен китайски стартъп ще изглежда като гигант в сравнение с негов европейски национален еквивалент. В Европа става дума по-скоро за „герои“ в отделни региони, които обаче изпитват затруднения да се разраснат.
„Не е лесно да се изгради компания за 50-100 млн. долара в Европа, тъй като местният пазар е съставен от много на брой различни пазари“, коментира Сонали Де Рикер, партньор в инвестиционната компания Accel. Дружеството е било един от първоначалните инвеститори в Spotify. „Реалността при потребителския бизнес е, че Европа все още има различни културно определени модели на потребление“, добавя тя.
„Хората купуват различно. Възвръщаемостта при електронната търговия е различна в Германия и Швеция, например. Единният хомогенен пазар в САЩ е наистина голяма сила в ранните дни на компаниите“, обяснява Рикер.
Теория 5: Силициевата долина е по-стара от технологичните хъбове в Европа
„Ние сме като един тийнейджър. За мен Силициевата долина не е местоположение, а начин на мислене и философия. Става въпрос по какъв начин изграждате екип и доколко далеч ще стигнете. В Европа обаче няма създадена мускулна памет – тук създаването на компания не е толкова безпроблемно, колкото е безпроблемно вече от десетилетия в Силициевата долина“, коментира Сонали Де Рикер.
Тя дава за пример европейския Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) – наборът от строги правила за запазване на неприкосновеността на потребителите, представен през месец май 2018 г. Въпреки че е твърде рано да се каже какъв е икономическият ефект от GDPR върху развитието на европейските стартъпи, според общоевропейското технологично допитване на компанията Atomico, предприемачите сега виждат въпросът за защитата на личните данни и сигурността като най-предизвикателната част от регулациите.
GDPR може да се окаже, че прави европейските компании по-малко конкурентоспособни в сравнение със съперниците им от други региони на света. „В Китай дружествата дори биват окуражавани да използват всевъзможни данни“, отбелязва Рикер.
Теория 6: Европейските стартъпи трябва да мислят на глобално ниво
Лондон, който вече изпреварва другите европейски столици по отношение на предлаганите финансовия услуги, създаде редица интересни финтех стартъпи като нео банката Monzo, компанията за трансфер на пари TransferWise и дружеството за отпускане на заеми на други компании OakNorth.
Британската столица също така е обещаваща локация за разработка на изкуствен интелект. Facebook базира своя център за развитие на технологията именно там. В Лондон е базиран и стартъпът за автономни автомобили FiveAI.
Германия, която има голяма история в областта на производството и науката, пък създаде Lilium – стартъп за летящи таксита, който се конкурира с американския UberAir.
Ричард Антън от дружеството за управление на рисков капитал Oxx посочва образованието, техниките за култивиране и намиране на качествени кадри, осигурителния и фармацевтичния сектори като области, в които Европа може да доминира.
В същото време обаче има и песимисти по отношение на бъдещото развитие на Европа. „Няма такова нещо като европейски гребен на вълната, който дава някакво магическо предимство пред останалите“, коментира Хюсеин Канджи, партньор в световната компания за изкуствен интелект, базирана във Великобритания, Darktrace. „Живеем в световен технологичен пазар, който предоставя поле за съперничество при равни условия. Предприемачи от целия свят забелязват възможностите, така че става дума за надпревара да се създаде най-добрата компания във всеки един сектор. За да се спечели тази надпревара, трябва на теб първи да ти е хрумнала идеята, да си най-амбициозният, да събереш най-добрия екип и да събереш достатъчно капитал“, добавя той.
