Защо Франция трупа дълг, без това да е проблем
Втората по големина икономика в Европа няма планове да намали сериозно публичния си дълг в скоро бъдеще
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Economic.bg За разлика от другите европейски нации, Франция няма никакви планове да намали сериозно публичния си дълг в скоро бъдеще. В същото време обаче експертите не изглеждат притеснени от този факт. Втората по големина икономика в Европа прогнозира, че съотношението между дълга ѝ и брутния ѝ вътрешен продукт ще нарасне до 117.8% през 2021 г. и ще падне съвсем леко до 116.3% през 2022 г. Според изчисления на Goldman Sachs купчината дълг на Франция ще се запази на тези нива поне до 2024 г.
Франция се откроява като единствената голяма държава от еврозоната, в която не се предвижда значително намаляване на съотношението между дълга и размера на икономиката“, пишат анализаторите на инвестиционната банка в бележка до клиентите си, предава CNBC.
В същото време те очакват Германия и Италия да намалят размера на дълга си и до 2024 г. той да достигне съответно 68% от БВП спрямо 71% сега и 151% спрямо 156% сега.
Франция отдавна се бори с високите нива на дълга и пандемията усложни ситуацията. Именно дългата история на Франция с дълга е една от причините икономистите да вярват, че страната няма да постигне съществен напредък в близките години.
Според старши вицепрезидента на рейтинговата агенция Moody’s Сара Карлсън Франция не е „намалила значително дълга си от десетилетия“. Данните на Международния валутен фонд показват, че съотношението на дълга към икономиката на страната започва да расте от 2010 г., когато е 85% от брутния вътрешен продукт. Припомняме, че препоръчваният от Европейския съюз лимит е 60%.
Според Джесика Хиндс, икономист в Capital Economics има две основни причини Франция да е отчела високи нива на дълга – постоянни държавни заеми и бавен икономически растеж, който затруднява правителството да намали тежестта на заемите.
Освен това Goldman Sachs заявяват, че изследванията „показват, че през историята френската фискална политика е имала тенденция да взима по-малко нов дълг, отколкото другите големи държави от еврозоната“.
Но в крайна сметка анализаторите смятат, че няма голямо значение, че Франция засега не е фокусирана върху борбата с дълга си. Това е така, защото лихвените проценти са ниски и е необходим фискален стимул за справяне с икономическата криза.
На този етап бих била много по-притеснена от евентуална нова блокада“, посочва Хиндс.
Карлсън от Moody’s също каза, че „важното е достъпността на дълга“ - съотношението на годишните лихвени плащания за запазване на държавния дълг към годишните данъчни приходи. И добави, че Франция е в състояние да се финансира на по-ниски цени сега, отколкото през 2015 г.
