Компании
Защо „Газпром“ капитулира пред Европа
От руския газов монополист са решили да не предизвикват съдбата на фона на нов конкурент на хоризонта
© ECONOMIC.BG / Wikimedia
~ 4 мин.
Европейската комисия потвърди спирането на антимонополното разследване срещу "Газпром", което продължи почти седем години. Единственият въпрос е на каква цена тази победа стана "национално достояние". Това се пита в свой коментар зам.-главният редактор на руското издание "Ридус" Максим Легуенко.
Всичко е хубаво, прекрасна маркизо...
Вчера Европейската комисия съобщи, че в рамките на антимонополното разследване и уреждането на претенциите от дирекцията за конкурентоспособност на ЕК, повдигнатите обвинения в хода на разследването, ЕК е сметнала за приемливи предложенията на "Газпром", коригирани според резултатите от пазарния тест. В тази връзка Европейската комисия взе решение за прекратяване на разследването и да не предприема по-нататъшни действия във връзка с него, съобщи агенция "Интерфакс", позовавайки се на прессъобщение от "Газпром".
"Ние сме удовлетворени от решението за уреждането на антимонополното разследване, за което днес съобщи Еврокомисията. Ние винаги потвърждавахме намерението си добросъвестно да сътрудничим с цел намиране на конструктивно взаимноприемливо решение в рамките на установената процедура. Убедени сме, че приетото днес решение е най-приемливият изход за функционирането на европейския газов пазар като цяло", гласи коментарът, включен в прессъобщението, от зам.-председателя на "Газпром" Александър Медведев.
Същността на конфликта
Всъщност, става въпрос за условията за уреждане на претенциите на европейците към "Газпром", срещу които през 2012 г. беше заведено антимонополно дело по обвинение в злоупотреба с монополно положение.
Като потърпевши страни по делото бяха посочени няколко държави от Източна Европа и балтийския регион - България, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Според тях и според Еврокомисията поради някакви политически причини "Газпром" е подложила тези страни на ценова, транзитна и други видове дискриминация при доставките на газ.
Като потърпевши страни по делото бяха посочени няколко държави от Източна Европа и балтийския регион - България, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Според тях и според Еврокомисията поради някакви политически причини "Газпром" е подложила тези страни на ценова, транзитна и други видове дискриминация при доставките на газ.
Делото продължи дълго, тъй като страните не бързаха да правят отстъпки, следователно сегашното решение няма как да не предизвика въпроси.
Документ за капитулация
За какво се споразумяха страните? На база информацията, публикувана на сайта на ЕК в четвъртък, може да се каже, че става дума не толкова за споразумение, колкото за подписана от "Газпром" капитулация. Според подписаните документи от сега нататък цената на газа за Полша, Литва, Латвия, Естония и България в договорите, с които "Газпром" заема над половината от пазара, ще бъде обвързана с цените в Западна Европа.За тази цел в договорите за доставки ще бъде включена възможност за преразглеждане на цената, ако тя значително се различава от фиксираните ценови граници в договорите с Германия, Франция, Италия и в западноевропейските газови хъбове. Това лишава "Газпром" от възможността да повишава цената на газа в някои страни от ЕС по свое усмотрение.
Благодарение на подписаното споразумение "Газпром" отменя всички косвени или преки ограничения, които пречат на клиентите му да препродават газ през границите на страните от ЕС. Съответните текстове са били вкарани в договорите с България, Чехия, Словакия, Полша , Унгария, Литва, Латвия и Естония.
Източноевропейските страни получават възможност да променят мястото за прием на газ. Всичко това ще им позволи свободно да препродават излишните количества газ и ще доведе до "интеграция на газовия пазар в региона".
Освен това, "Газпром" се съгласи да не предявява никакви материални претенции към България във връзка с решението на страната да се откаже от строителството на проекта "Южен поток", дори ако такива претенции имат юридическо основание.
По такъв начин, според ЕК, новите задължения на "Газпром" ще осигурят свободно придвижване на газ на пазара в Централна и Източна Европа на конкурентни цени, което ще помогне за интеграцията на газовия пазар на ЕС.
Ако "Газпром" наруши договореностите, руската компания може да бъде наказана с глоба от 10% от приходите ѝ без провеждане на разследване.
Както каза европейският комисар по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер, "Газпром" трябва "незабавно да започне да изпълнява поетите задължения".
При тези условия ЕК се е съгласила да уреди претенциите към руския монополист по обвинения в злоупотреба с монополно положение, повдигнати през 2012 г.
Какво се случи?
Какви са причините за това неочаквано решение на дългогодишния спор между руския доставчик и европейските потребители?По всичко изглежда, че в "Газпром" са решили да не предизвикват съдбата, а колкото се може по-бързо да се помирят с европейските купувачи, тъй като на хоризонта все по-ясно се появява конкурент в лицето на американския втечнен природен газ (LNG).
Към момента LNG е по-скъп от руския газ от тръбопроводите, а необходимата за вноса му инфраструктура е сравнително неразвита. Всичко това обаче се компенсира от засиления натиск върху ЕС от страна на САЩ, които са си поставили за цел да завладеят европейския пазар.
Преди дни държавният секретар на САЩ Майк Помпео разказа за задачата, която са си поставили във Вашингтон: да не позволят доставки на газ в Европа през руско-германския газопровод "Северен поток 2". По думите на Помпео ЕС не може да противодейства на Москва заради зависимостта си от газовите доставки от Русия, затова САЩ си поставят за задача да предоставят на страните от Европа други източници на газ.
В тази ситуация е очевидно, че на Европа ще ѝ е трудно да се противопостави на натиска от САЩ, въпреки че условията за втечнен природен газ не са най-благоприятните. Високите цени на американския газ могат да бъдат компенсирани с отстъпки от страна на САЩ спрямо импортните мита върху европейските стоки, които станаха причина за неотдавнашна търговска война между Вашингтон и Брюксел.
Всичко това прекрасно разбират и в "Газпром" и е малко вероятно сега да настояват за предишни свои претенции, рискувайки да дадат на ЕС още един повод за отказ от руските доставки.
