Защо програмите за борба с младежката безработица няма да сработят

Основната цел е младежите да се мотивират на ходят на стажове и да участват в програмите за субсидирана заетост. Първо, миналата година държавата така регулира стажовете (бяха въведени минимално ниво на заплащане, минимална шестмесечна продължителност, назначаване на ментор, който отговаря на определени изисквания, методи на обучение и оценка на стажантите), че рязко намали стимулите за взимане на стажанти от фирмите. 

Второ, субсидираната заетост е доказано неефективен и скъп начин за провеждане на политики на пазара да труда. Очевидно родните политици все още смятат, че е по-лесно да се правят краткосрочни политики и да се усвояват средства, което, обаче, не решава дългосрочните проблеми. А проблемите са много и те няма да се решат със стартирането на новите програми по същия тертип:

- Дълготрайната безработица при младежите. В България всеки втори младеж е дългосрочно безработен, докато в ЕС – всеки трети. Това от една страна показва наличието на структурни дисбаланси на пазара на труда, а от друга – неефективността на провежданите политики за обучение и квалификация.

- Насочването на средства и усилия основно към субсидирана заетост, която представлява единствено краткосрочно решение. От всички средства за активна политика на пазара на труда в България, над 70% продължават да се отделят за субсидирана заетост при средно 17% в ЕС. Заетостта по тези програми обаче най-често приключва в момента, в който свърши и финансирането на програмата, като в същото време не помага на безработния да си намери работа и след края на програмата. Допълнително, този факт още повече засилва негативните ефекти от липсата на традиции в сферата на професионалната консултация и ученето през целия живот, както и ниската култура на търсене на работа на безработните.

- Ниското качество на образованието (от гледна точна на адекватността му за последваща интеграция на пазара на труда), което не позволява ефективно включване на младежите на пазара на труда след завършване на образователна степен. Пример за добра подготовка на учащите за пазара на труда е възможността за дуално образование. В България тази система тепърва прохожда и по всичко личи, че трудно ще се пребори със статуквото и ще се разрасне в близко време. 

- Регулациите на пазара на труда, които дискриминират младежите. Освен регулациите на стажантските програми и трудностите при наемане и освобождаване на работници, основна пречка тук са административно определените минимуми на заплащане и осигуряване – минимална работна заплата и минимални осигурителни доходи. Това е и причината близо 40% от работещите младежи да са в сивия сектор, т.е. да са осигурени на по-нисък доход или не са осигурени изобщо, по данни на Доклада за младежта 2010-2012 г.

- Ниската икономическа активност на младежите. В България, освен недостатъците на образователната система и трудовото законодателство, съществуват редица културни и социални особености, които поддържат икономическата активност на младежите сравнително ниска – такива са късната възраст, на която младежите напускат домакинството на родителите си, слабото социално и икономическо развитие на някои райони на страната и проблемите с трудовата и социална интеграция на етническите малцинства.

- Пасивната позиция на младежите относно трудовата им реализация. Публикуваното от Министерството на младежта и спорта изследване за ефекта от политиките за младежта показва, че над половината от младите хора имат пасивна представа за своя трудов статус и смятат, че „държавата е длъжна да им гарантира добър живот”.

Всичко дотук показва, че с всяка изминала година правителствата в България се опитват да влязат в ролята именно да тази държава-майка. Както виждаме от резултатите до момента, всъщност майката се оказва мащеха и освен че огромните средства се харчат неефективно, те по никакъв начин не помагат на младежите да намерят дългосрочна заетост след края на съответната програма. Стартирането на новите програми за субсидирана заетост, за жалост, ще бъде поредният такъв пример.